Решение № 9021 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2019 г.

Решение № 9021 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Хидромат" ООД срещу решение № 3491 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 13097/2018 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от "дружеството жалба срещу отказ за преиздаване на разрешение № 32/29.01.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ Т. при км. 124+750 дясно (по констативен протокол км 124+856 дясно), обективиран в решение по т. 2. 111 по протокол № 16631/17/26.06.2018 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", за който отказ е уведомено с писмо изх. № 53-00-4578/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Излага касационни основания за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че рекламното съоръжение попада в обслужващата зона на пътя, поради което изискването е да отстои на не по- малко от 500 м от пътния възел съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 а от НСПП. В две последователни схеми на стр. 8 и стр. 9 от експертизата вещото лице подробно е онагледило разположението на рекламното съоръжение спрямо пътното платно, с точни пояснения за границата между обхвата на пътя и обслужващата зона, както и възможността за настъпването на промени в отделни пътни параметри с течение на времето. Неправилно съдът не е възприел извода на допълнителната експертиза, че рекламно съоръжение е разположено в обслужващата зона на пътя, въз основа на извършения оглед и направени замервания на участъка на пътя на 20.03.2019 г. По делото не е представен план/скица на магистралата в тази й част. Съдът се е позовал на чл. 5, ал. 7 от ЗП, където изрично е посочено, че в обхвата на пътя се включват пътните съоръжения и пътните принадлежности, а съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗП предпазните огради са част от пътните принадлежности, които по силата на чл. 5, ал. 7 от ЗП се включват в обхвата на пътя. От приложения по експертизата снимков материал съдът е приел, че рекламното съоръжение е изградено в пространството, заключено между пътното платно и оградната мрежа на магистралата. Приел за факт разположението на рекламното съоръжение в обхвата на пътя, достигайки до този извод въз основа на констатацията, че същото било разположено между пътя и виждащата се на снимковия материал мрежа, несъобразявайки се с разпоредбите на ал. 2 и ал. 4 на чл. 5, както и т. 2 от § 1 на ДР на Закона за пътищата. Съгласно допълнителното заключение съоръжението отстои на 1520 метра от пътен възел "Север". На стр. 11 от експертизата е посочено, че в НСПП не се уточнява начинът на измерване на отстояние на рекламно съоръжение до характерен елемент на пътен възел. В заключението си експертът приема, че "измерване за съответствие на нормативно предвидените отстояния по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 2 а от НСПП, следва да се извършва от рекламното съоръжение до точката на пресичане на пътните потоци - при кръстовища, съответно до началото на зоната на преплитане при вливания от други пътища - при пътните възли. Вещото лице обосновало защо в конкретния случай отстоянието следва да се измери между рекламния елемент и геометричната точка на пресичането на двата пътя. Както е посочено, когато това пресичане се извършва на две нива, без да се осъществява вливане на пътни потоци от други пътища, т. е. е безконфликтно, не въвежда изменения в пътната обстановка и не налага ограничения, в частност и не дефинира необходимост рекламните съоръжения да са на конкретно определено отстояние от тази точка /примерно при отбивката за изход в дадена посока/. Ответната страна представя писмен отговор. Сочи, че обхватът на пътя и обслужващата му зона се измерват хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя. Съдът правилно приел, че вещото лице е извършило измерване от проекцията на РС на пътя и където и да се намира то - в обхвата на пътя или в обслужващата му зона, разстоянието до пътния възел остава едно и също. Съдът анализирал всички относими доказателства, които изясняват обстоятелството, че процесното рекламно съоръжение, се намира на АМ "Т." при км. 124+861 дясно, /по разрешение за изграждане 124+750 км. дясно/, което е в нарушение с чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. РС отстои на по-малко от 1 500 м. от пътен възел П. - север на км. 126+281. Важно е да се отбележи, че издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на РС е в обхвата на пътя, а не в неговата обслужваща зона. В този смисъл е и чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП, като тези разпоредби не предвиждат изграждане на РС в обслужващи зони на пътя. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в хода на административното производство е констатирано, че рекламното съоръжение е ситуирано на 1425 м. от Пътен възел "Север", който се намира на км. 126+281 от длъжностни лица на АПИ с приложения по делото Констативен протокол № 22-АМ/08.06.2017 г. Тази констатация се потвърждава от приетото заключение при първоначалното разглеждане на делото, в което въз основа на извършено замерване на място вещото лице е установило, че рекламното съоръжение е с местоположение км 124+861 и отстояние от пътен възел "Север" – 1420 м. Съдът не е кредитирал заключението от допълнителната съдебно-техническа експертиза относно извода, че рекламното съоръжение е изградено в обслужващата зона на пътя. Изложил мотиви, че видно от приложения към заключението от допълнителната съдебно-техническа експертиза снимков материал, процесното рекламно съоръжение е изградено в пространството заключено между пътното платно и оградната мрежа на магистралата. По силата на § 1, т. 4 от ДР на ЗП предпазните огради са част от пътните принадлежности, които по силата на чл. 5, ал. 7 от ЗП се включват в обхвата на пътя, следователно, процесното рекламно съоръжение, находящо се между пътното платно и защитната ограда на пътя се намира в обхвата на пътя. Както разрешението за изграждане от 29.01.2003 г., така и разрешенията за експлоатация от 09.12.2003 г. и от 17.04.2006 г. се отнасят до рекламно съоръжение в обхвата на пътя. Заключението от допълнителната съдебно-техническа експертиза, в частта му отнасяща се до местоположението на РС в обслужващата зона на пътя е в противоречие с издадените разрешение за монтаж и разрешения за ползване. Съдът не е кредитирал допълнителното заключение и в частта му, с която е прието, че рекламното съоръжение отстои на 1 520 м. от пътен възел "Север". Замерванията на вещото лице по картен материал в мащаб М1: 20, видно от приложение № 2 към експертизата, е извършено до средата на зоната на преплитане при вливания на други пътища, което би могло да обясни и получената разлика от около 100 метра между измереното разстояние по тази експертиза и измереното разстояние по основаното заключение и по съставения от служителите на ОПУ – П. констативен протокол. Направил извод, че рекламното съоръжение не съответства на изискуемото се по закон отстояние от 1500 м. от пътни възли и кръстовища (чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП) и ирелевантно към законосъобразността на отказа е дали при поставянето на рекламното съоръжение е отбелязано по-голямо разстояние, дали са настъпили промени на пътя и естествените процеси на ерозия и натрупвания, които да са променили параметрите на пътя. Решението е правилно. С оспорения пред съда отказ е прието, че съоръжението е изградено на 1425 м. от Пътен възел "Север", който се намира на км. 126+281, което противоречи на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Конкретни мотиви се съдържат и в констативен протокол № 22-АМ/08.06.2017 г., към който изрично препраща уведомителното писмо на Председателя на УС, като по този начин същите са приобщени към мотивите на постановения отказ. Местонахождение на рекламната табела, спрямо пътен възел "Север', котиран с километър 126+281 (писмо изх. № 53-00-4578 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ) е на растояние 1420 м. Съгласно заключението на вещото лице при първоначалнното разглеждане на делото за определяне точното местоположение на рекламното съоръжение, опорните точки, които служат като база спрямо която се определят растоянията са километър 125 и котирания пътен възел "Север" с котировка километър 128+281. От огледа на място и измерванията е установила, че рекламното съоръжение се намира между километър 124 и километър 125. Разстоянието от рекламното съоръжение до най-близкия километър 125 е 139 м. от което следва, че точното местонахождение на рекламното съоръжение е на километър 124+861. На база направените замервания, установила, че рекламното съоръжение е с местоположение километър 124+861 и отстояние спрямо пътен възел "Север"- 1420 м, въз основа на което констатирала, че местоположението на рекламното съоръжение не съответства на местоположението по издадените разрешения за поставяне. Несъответствието е в размер на 111 м. Правилно съдът е възприел замерванията на първоначалната експертиза, които потвърждават извода на органа за липса на необходимото отстояние, независимо, че по разрешенията за поставяне от 2003 г. и 2006 г., местоположението на рекламното съоръжение е на километър 124+750, на 1531 м. от пътен възел "Север", котиран с километър 126+281. Не е ясно как е направено замерването през 2003 г. и 2006 г. и при искането за издаване на новото разрешение се правят нови замервания, които са точни съгласно първоначалното заключение, основаващо се правилно на котировката на пътен възел "Север", с километър 126+281. След като разрешението за изграждането на рекламното съоръжение е в обхвата на пътя, не може да се приеме, че в резултат на насип след натрупвания при експлоатация понастоящем рекламното съоръжение попада в обслужващата зона на пътя, както е прието от вещото лице в допълнителното заключение, тъй като за експлоатация на рекламно съоръжение в обслужващата зона на пътя е необходимо да е издадено разрешение за изграждане на рекламното съоръжение в обслужващата зона на пътя, каквото в случая не е налице, поради което правилно съдът е преценявал необходимото отстояние за рекламно съоръжение изградено в обхвата на пътя. Правилно съдът не е възприел като относми и замерванията на вещото лице по допълнителната експертиза, извършено до средата на зоната на преплитане при вливания на други пътища, при което се получава разлика от около 100 метра между измереното разстояние по тази експертиза и измереното разстояние по основното заключение и по съставения от служителите на ОПУ – П. констативен протокол. Както е посочено в първоначалната експертиза самият пътен възел "Север" е с котировка километър 128+281, която определя начина на измерване. Неправилно от приложения по експертизата снимков материал съдът е приел, че може да се направи извод, че след като рекламното съоръжение е изградено в пространството, заключено между пътното платно и оградната мрежа на магистралата, разположено между пътя и виждащата се на снимковия материал мрежа, рекламното съоръжение е в обхвата на пътя, без да вземе предвид разпоредбите на ал. 2 и ал. 4 на чл. 5 от Закона за пътищата, но това не е довело до незаконосъобразност на съдебния акт. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение