Решение № 216 от 14.4.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101799/2024 г.
ВКСГражданска колегия14.04.2025 г.докладчик Хрипсиме Мъгърдичян
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Вах Ауто“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, за отмяна на влязлото в сила решение № 260137 от 12.11.2021 год., постановено по гр. дело № 185/2018 год. по описа на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „Вах Ауто“ ООД, чрез адв. Д. П. /надлежно упълномощен/, за отмяна на влязлото в сила решение № 260137 от 12.11.2021 год., постановено по гр. дело № 185/2018 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е отнет в полза на държавата, като наличен, лек автомобил “Ауди А6“ с рег. [рег.номер на МПС], с рама *, дата на първа регистрация 03.07.2012 год., придобит на 26.06.2015 год., собственост на „Армал“ ЕООД. Изложените в молбата за отмяна по чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, установяващи продажбата, вноса и регистрацията в Италия на автомобила към датата на образуване на посоченото дело и към датата на постановяване на решението по него, а молителят, като купувач на процесния лек автомобил, се явява трето лице по отношение на което се разпростира силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, за което узнал на 22.12.2023 год., когато сключил застраховка „гражданска отговорност“ и следвало да получи временни регистрационни табели за лекия автомобил. Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, в подадения писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, оспорва основателността на молбата. По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение по делото № 2741 от 05.06.2024 год. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени изложените доводи и взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Според приетото в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГПТК, отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица. Качеството на „необходим другар“ на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Следователно останалите трети лица, които нямат качеството „необходими другари“, дори и да са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, чиято отмяна се иска, нямат право на отмяна – те могат да се защитават с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, а защитата на третите лица, които не са обвързани от силата на пресъдено нещо, е по общия исков ред /Сталев, Ж. /2012/. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. София: Сиела; стр. 677/. Процесното влязло в сила решение е постановено в производство по гражданска конфискация, развило се по ЗОПДНПИ /отм./ вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 155, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, съдът е длъжен да конституира служебно като необходими другари лицата, посочени в чл. 64, 65, 66, 67 и 71, респ. лицата, посочени в чл. 143, 144, 145, 146 и 150. В случая не е установено, че молителят е измежду посочените категории лица в чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 155, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. При това положение, независимо от това дали е обвързан или не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по посоченото дело, той следва да реализира правата си по исков ред. Тъй като молителят не е имал защитено от закона право да участва в процеса по гражданска конфискация като главна страна, по отношение на него не е възможно да е налице невиновна /обективна/ невъзможност за попълване на делото с фактически или доказателствен материал по смисъла на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Русе следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение