Решение № 11332 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2014 г.

Решение № 11332 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна против Решение № 1876 от 23.07.2014 на Административен съд, гр. Варна постановено по адм. дело № 4157/2013, с което е отменен Ревизионен акт № 181302200/14.08.2013 г., потвърден с Решение № 653/6.11. 2013 г. директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Нели" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Студентска" № 61, бл. Тулча, вх. А, ет. 7, ЕИК 117637675, представлявано от управителя Нели Тодорова Иванова са определени за внасяне задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.2012 г. и д. п. м. 10. 2012 г. в общ размер на 17 736, 32 лв. главница и лихва в размер на 1 379, 73 лв. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на реално осъществени доставки на стоки от посочения доставчик, като направени в противоречие с събраните по делото доказателствата, процесуалния и материалния закон. В касационната жалба са изложени подробни съображения за недоказана реалност на доставките, поради недоказан произход на стоката, съхраняване и транспортиране, както и на възможността доставчика да осъществи доставките. Счита, че фактът на плащането по фактурите по банков път не е достатъчен да обоснове право на данъчен кредит. Извършването на последващи доставки от ревизираното лице е ирелевантно за претендираното право. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "Нели" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1876 от 23.07.2014, постановено по адм. дело № 4157/2013 Административен съд, гр. Варна е отменил Ревизионен акт № 181302200/14.08.2013 г., потвърден с Решение № 653/6.11.2013 г. директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Нели" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Студентска" № 61, бл. Тулча, вх. А, ет. 7, ЕИК 117637675, представлявано от управителя Нели Тодорова Иванова са определени за внасяне задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.2012 г. и д. п. м. 10. 2012 г. в общ размер на 17 736,32 лв. главница и лихва в размер на 1 379,73 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени тази част на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел за доказано предаването на стоките по доставките по процесните фактури, издадени от ЗП Живко Събчев. От писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице се установява, както факта на предаване на 201,64 тона пшеница, реколта 2012 г. от продавача ЗП Живко Събчев на купувача "Нели" ЕООД по процесните фактури, така и факта на заплащане цената, с което съдът е приел реалност на доставките. Решението на Административен съд гр. Варна е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираната пшеница. В тази връзка правилно съдът е съсредоточил фактическите си установявания и правни изводи във връзка с основния факт, пораждащ възникването на правото на данъчен кредит, а именно действителното осъществяване на фактурираните доставки на пшеница от страна на прекия доставчик. Представени са писмени документи за продажбата, декларации за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки при последващата продажба. От тях правилно е приел първоинстанционният съд, че са видни обстоятелствата по прехвърлянето на собствеността и предаването на стоката, товаренето и разтоварването й до последващия купувач. Тези доказателства съответстват на законовите изисквания относно сделките, с които се прехвърля собствеността върху зърно в насипно състояние и позволяват проследяване движението на стоката от момента на предаването й от ЗП Живко Събчев на "Нели" ЕООД до момента на извозването й до съответния разтоварен пункт, в който е предадена на последващия купувач - "Корект 93" ЕООД, по силата на сключения между него и "Корект 93" ЕООД договор за доставка. Собствеността върху стоката (пшеница, реколта 2012 г.) е преминала върху "Нели" ЕООД по силата на договаряне за продажба, като впоследствие стоката е и продадена, което е доказано с представените фактури и ППР. Обстоятелствата относно произхода на стоката се установяват с декларация за произход и добра земеделска практика, издадена от продавача по реда на чл. 28 от ЗСТЗ. "Нели" ЕООД ангажира достатъчно доказателства - товарителници, фактури и ППР, удостоверяващи плащането на транспортните услуги на превозвачите, извършили транспорта на стоката от мястото на натоварването й до зърнобазата в с. Орляк. За осъществения превоз са съставени пътно-прехвърлителни разписки. Вещото лице е отбелязало, че доставеното количество зърно през м. септември и м. октомври 2012 г. е реализирано през м. октомври 2012 г. и приходите от продажбата са отчетени като приход по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". Закупеното зърно от " Нели" ЕООД по фактура № 38/30.09.2012 г. е превозено от транспортните фирми "Атанасов Транс" ЕООД, "Вени транс 2010" ЕООД и "Гепард Транс" ЕООД, като транспортът на 101,02 тона зърно е платен от ревизираното дружество. По фактура № 97/17.10.2012 г. са закупени 295,26 тона пшеница, от които транспортирането на 101,02 тона е за сметка на "Нели" ЕООД, а останалото количество е транспортирано за сметка на "Корект 93" ЕООД. Същественото при доставките е, че фактурите, издадени от дружествата превозвачи са придружени от товарителница и/или кантарна бележка. Правилно е приел решаващият съд, че направените от приходните органи констатации, че липсват доказателства за материалнотехническа обезпеченост, относно произхода на стоките и относно липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост, са неоснователни и в противоречие с материално-правните предпоставки, свързани с реализиране правото на ДК. От събраните по делото доказателства безспорно е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по процесните фактури - съгласно събраните товарителници, ППР, кантарни бележки, пътни листи, и др., складове за зърно и др., а относно произхода на стоки са представени доказателства относно предходни доставчици. От друга страна установяването на произхода на стоката, което е дало повод за издаване на РА и за отказване право на ДК, от прекия доставчик, не е правно регламентирано в ЗДДС. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и търговски обект, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на търговски обект и нает персонал. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Следва да се отбележи, че в случая не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в който е регламентирана отговорността на ревизирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице. В случая изобщо не се касае до невнесен данък от друго регистрирано лице, а освен това органите по приходите не са посочили тази разпоредба като правно основание за отказа на данъчен кредит. Във връзка с разглеждания спорен предмет следва да се съобрази тълкуването на СЕС в Решение на Съда /трети състав/ от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадълженото лице да бъде отказано правото на приспадане данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото си на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. Съдът правилно се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. По изложените съображения изводите на съда, че са доказани доставките на пшеница по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО се подкрепят от събраните при ревизията писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и товарителници. Основните аргументи на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, които се поддържат и в касационната жалба са свързани с недоказан произход на стоката, липса на собствена складова база и регистрирани трудови договори от преките доставчици. При наличието на конкретни доказателства за предаване, транспорт и получаване на стоката между страните по преките доставки, както и данни за извършени тези обстоятелства не могат да обосноват извод за недоказана реалност на доставките. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Представените фактури сочат, че между търговците за реално осъществена доставка. Фактическите и правни доводи на жалбата са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,