Решение № 6251 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2018 г.

Решение № 6251 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Б. Б. от [населено място] против решение № 98/07.03.2018 г., постановено по адм. дело № 604/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган при Районно управление /РУ/ Радомир при Областна дирекция на МВР П. /ОДМВР/, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Б. Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 328 зз-182/19.10.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ П. към ОДМВР П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Болиславов за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС П. е установил следните фактически обстоятелства: На 19.10.2017 г. в гр. Р. И. П. - разследващ полицай при ОД на МВР П. по повод на получено съобщение от дежурен ОДТ при РУ Радомир за лек автомобил с подправен идентификационен номер на рама, в присъствие на две поемни лица и запазено местопроизшествие от командира на отделение към ООР на РУ-Радомир, е извършил оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол. Огледът с предмет бял лек автомобил "Фолксваген поло" с временни регистрационни табели № 032 М435 е започнал в 12. 10 часа и при него е установено, че лекият автомобил е бил паркиран в гр. Р., на пл. "С.", ..№..., зад сградата на община Радомир. Автомобилът е бил паркиран на място, обособено като паркинг, бил със затворени и заключени врати с лепенки от РУ на МВР Радомир. От протокола е видно, че са снети дактилоскопни и одорологични следи, взети са обтривки и са иззети косми. Установява се, че К. И. е предоставил оригинален ключ за процесното МПС, с който автомобилът е бил отключен. В протокола подробно са описани намерените документи. Жалбоподателят Б. Б., съгласно протокол за разпит от 20.10.2017 г. е разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - П.. В показанията си твърди, че И. И. е ремонтирал в гараж в гр. Д. (смяна на предно стъкло, броня и калници) и след това в продължение на около две седмици е управлявал "Фолксваген Поло", докато не запечатали автомобила на паркинга на община Радомир. Свидетелят е заявил, че не знае чия собственост е автомобила, от кого и кога е закупен, а докато е бил ремонтиран, бил със свалени регистрационни номера. Впоследствие разбрал, че колата се води по документи на дупнишка фирма. Свидетелят е поддържал, че вечерта на 18.10.2017 г. се чул с И. по телефона, като същият му казал, че е в гр. Р., зад общината и колата му е запечатана и вечерта около 21-22 часа двамата със свидетеля отишли да видят колата, а там имало полицаи. Излага, че със съдействие на И. И. е било извършено прехвърляне на собствеността на автомобила и когато отишли с документите за собственост (пълномощно и фактура) да освободят автомобила от паркинга на общината в Радомир на 19.10.2017 г. около 11. 00 часа тримата (жалбоподателят, И. И. и лице посочено с името К.) били задържани. От писмо на ОД на МВР - П. с рег. № 313000-8840 от 19.10.2017 г. до Районна прокуратура Радомир се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода до 19.10.2017 г., в гр. Р., в нарушение на установения за това ред, подправил идентификационен номер на лек автомобил "Фолксваген Поло" с временен рег. № 032 М435 - престъпление по чл. 345а от НК. Производството е започнало с действие по разследването - оглед на местопроизшествие. По отношение на Бориславов е издадена заповед за задържане на лице, с рег. № 328 зз-182/19.10.2017 г., от полицейски орган при РУ - Радомир, ОД на МВР - П.. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице. Бориславов е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица, като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От представената с административната преписка докладна записка № 328 р-13382/02.11.2017 г. се установява, че служител на РУ - Радомир на 18.10.2017 година е съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП против Д. Г. - водач на лек автомобил марка "Фолксваген Поло" с рег. № 032 М435, а заради установеното административно нарушение е изпратен екип за оглед на МПС и за предприемане на действия по компетентност. При извършената проверка на място от екипа на автопатрул 447 при РУ Радомир се установило, че на предно челно стъкло на автомобила има изписан номер на рама № WVWZZZ6 RZBY265835, който отговарял на друг лек автомобил "Фолксваген Поло" 1. 4, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година. На водача е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, тъй като управлява МПС "Фолксваген Поло" бял на цвят с три врати, с временен транзитен номер № № 032 М435, собственост на "Узунова БГ" ЕООД, гр. Д., които са издадени за лек автомобил "Фолксваген Поло" 1. 4, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. Посочено е, че за установеното съвпадение на номера на рама има образувано досъдебно производство № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – П.. Направено е предложение материалите по преписката да бъдат изпратени на РП Радомир по компетентност с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК от Д. Г.. От докладна записка № УРИ 328 р-13029/20.10.2017 година, изготвена от полицейски орган при РУ Радомир е установено, че лицата И. И. и Б. Б. на 18.10.2017 година, около 22. 10 часа оглеждали лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. №№ № 032 М435, бял на цвят, т. е. същият автомобил по отношение на който е образувано досъдебно производство № 90/2017 година по описа на ОД на МВР П.. При така приетите и обсъдени доказателства, правните изводи на АС П. за законосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане, са правилни и обосновани. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 345 а от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Б. Б. престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ е имало данни, че жалбоподателят е съпричастен при извършване на престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 345а от НК. В тази връзка лицето е било задържано, след като полицейските органи са извършили оглед на МПС и други процесуални действия за установяване на действителната му регистрация и собственика му. Именно по този повод е било образувано и незабавно досъдебно производство № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - П.. Обосновани са и изводите на АС П. за липса на нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Б. Б. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая изпълнението на служебните задължения по разкриване на престъпление не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за разкриване на престъпление и действията на жалбоподателя са станали повод за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Бориславов са били налице, поради което изводите на АС П., че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР П. разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител, на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ.