Решение № 13025 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. Д. от гр. София, чрез адвокат М. Сиракова, срещу Решение 7400 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело 11591/2022 г. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез старши юрисконсулт К. Първанов, в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 1040-21-922 от 06.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Б. К. Д. срещу Разпореждане РП-3-21-0186792 от 29.08.2022 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО при ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е постановено прихващане на вземане на държавното обществено осигуряване (ДОО), произтичащо от неоснователно получена сума от касатора като обезщетение поради общо заболяване. От фактическа страна по делото е установено следното: С Разпореждане РВ-3-21-00928182 от 02.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град на касатора е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 25.06.2018 г. до 14.03.2021 г. в размер на 8 790,24 лева главница. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Вследствие на това и поради липсата на доброволно плащане от страна на касатора е издадено Разпореждане РП-3-21-0186792 от 29.08.2022 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО при ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е разпоредено да се прихване изискуемото вземане по влязлото в сила Разпореждане РВ-3-21-00928182 от 02.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. Разпореждането за прихващането е оспорено по административен ред, като с решението, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От представените по делото доказателства е видно, че спрямо касатора е налице влязъл в сила административен акт Разпореждане РВ-3-21-00928182 от 02.06.2021 г. Като влязъл в сила административен акт това разпореждане се ползва със стабилитет, който не може да бъде оспорван в настоящото производство, каквито са основните оплаквания в касационната жалба. Това е посочено и в мотивите на административния съд, пред който са наведени същите оплаквания. С разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, посочена като основание за издаване на разпореждането от 29.08.2022 г., прихващането е посочено като един от способите за принудително изпълнение спрямо изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно изречение второ от цитираната разпоредба, прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, както е настоящият случай. След като е налице изискуемо вземане, съобразно влязлото в сила Разпореждане РВ-3-21-00928182 от 02.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град, и липсва доброволно плащане на задължението от страна на касатора, приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО за извършеното прихващане е законосъобразно. Това са били и съображенията на директора на ТП на НОИ София-град да отхвърли подадената пред него жалба, а също и на административния съд, чието решение е предмет на настоящия инстанционен контрол. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,