Решение № 12009 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ), подадена чрез юрк. Е. Георгиева, срещу Решение 1927 от 24.03.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8122/2020 г., с което по жалба на Хиполенд АД ЕИК[ЕИК] е отменено негово Решение 148/24.04.2020 г. и преписката е изпратена на административния орган за изпълнение на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба има оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на съда са неясни и непоследователни, като не са съобразени със спорните и безспорните факти по делото, становищата на страните и съдебната практика по аналогични случаи. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на Хиполенд АД. Ответникът Хиполенд АД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът Модена Варна ООД, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено Решение 148/24.04.2020 г. на председателя на ПВ и преписката е изпратена на административния орган за изпълнение на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С процесното решение на председателя на ПВ е отхвърлена жалбата на Хиполенд АД срещу решение от 10.07.2018 г. на състав по опозиция, с което е отхвърлена опозицията на Хиполенд АД срещу регистрацията на марка с вх. 136999 HAPPY LAND, комбинирана, заявена за регистрация от Модена Варна ООД за услуги от класове 35, 39, 41 и 43 от МКСУ. Решението на председателя на ПВ е обосновано с мотиви, че не са налице сочените от опонента основания за отказ за регистрация на процесната марка - чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) отм. Относно основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) решаващите мотиви на административния орган са, че поради липсата на сходство между сравняваните марки липсва и вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на процесната марка и по-ранните марки, собственост на опонента национална регистрация на марка ХИПО LAND, комбинирана, с рег. 61321, заявена на 15.11.2005 г., регистрирана на 11.10.2007 г. за стоки от класове 3, 16, 18, 24, 25, 28 и 30 на МКСУ; марка на Европейския съюз Hippoland, словна, с рег. 11639879, заявена на 08.03.2013 г., регистрирана на 12.07.2013 г. за стоки и услуги от класове 28, 35 и 39 на МКСУ; марка на Европейския съюз ХИПОLAND, комбинирана, с рег. 11319159, заявена на 05.11.2012 г., регистрирана на 08.04.2013 г. за услуги от класове 35, 39 и 41 на МКСУ; марка на Европейския съюз HYPOLAND, комбинирана, с рег. 9455635, заявена на 18.10.2010 г., регистрирана на 11.03.2011 г. за стоки от класове 3, 12, 16, 18, 20, 24, 25 и 28 на МКСУ. Относно основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.) административният орган приема, че липсата на сходство между процесната марка и по-ранните марки, ползващи се с известност на територията на България (марка на Европейския съюз Hippoland, словна, с рег. 11639879 и марка на Европейския съюз ХИПОLAND, комбинирана, с рег. 11319159), показва липса на задължителен елемент от фактическия състав на тази разпоредба. При проверка на законосъобразността на решението на председателя на ПВ съдът е достигнал до извод, че е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като са изпълнени предпоставките за приложение на основанията, на които се позовава опонентът - чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното съдебно решение липсват фактически установявания и обосновани правни изводи по спорните въпроси. В съдебното решение не се съдържа ясна и точна идентификация за какви услуги е заявена регистрацията на процесната марка. Съдът не само не е описал кои са конкретните услуги, за които е заявена регистрацията на процесната марка, но и многократно погрешно посочва, че заявката за процесната марка включва и стоки. А на стр. 9 от обжалваното решение съдът директно констатира, че стоките, за които е заявена процесната марка, са детски стоки /играчки и дрехи/, без да отчете, че заявителят е извършил оттегляне на заявката в частта относно всички стоки от клас 28 и в списъка на заявката остават само услуги от клас 35, 39, 41 и 43. Частичното оттегляне на заявката изрично е посочено в т. 2.2 от фактическата обстановка на административния акт. Самото заявление на Модена Варна ООД за частично оттегляне е представено от административния орган като част от преписката л. 180 от делото. Горните съображения обосновават извод, че съдът неправилно е възприел предмета на спора, с който е бил сезиран председателят на ПВ, а решаващите мотиви на съда почиват на факти извън предмета на спора. В съдебното решение не се съдържа разграничение за кои от услугите по процесната марка и по по-ранните противопоставени марки е изпълнено изискването за идентичност или сходство и за кои услуги не е изпълнено. Този въпрос е съществен при преценката за приложимост и на двете основания, на които почива подадената опозиция, но с различен знак. Наличието на идентичност или сходство на стоките или услугите, за които се отнасят сравняваните марки, е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.). Докато фактическият състав на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.) покрива случаите, когато не е налице сходство или идентичност на стоките или услугите, т.е. законодателят изключва възможността за едновременно наличие и на двете основания. За тази цел съдът е следвало ясно да разграничи двете спорни основания, предпоставките за приложението им и относимите факти към тях, като последователно изложи мотиви за всяко едно от тях дали е налице, което в настоящия случай не е сторено от съда. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отмяната на процесния административен акт при липса на фактически установявания на релевантните факти и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. В тази връзка следва да бъде подчертано, че законодателят забранява касационната инстанция да извършва фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да извърши проверка на законосъобразността на акта съгласно дадените по-горе задължителни указания. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение