Решение № 5274 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15899/2008 г.

Решение № 5274 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15899/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостин Иванов Иванов със съдебен адрес в гр. София срещу решение от № 862/08.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1106/2007 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на ДРА № 546/21.06.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД "Републикански данъци" - гр. Бургас. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е събрал никакви доказателства, не е допуснал разпит на свидетел, не е назначил съдебна експертиза. Необосновани са мотивите на съда според касатора за това, че ревизионният акт бил издаден от компетентен орган, както и не е обяснено в решението защо съдът не споделя факта, че към момента на издаване на ДРА носител на определените с него данъчни задължения е правоприемникът на едноличния търговец ЕТ "Простор-Радостин Иванов-Николай Джоров" - гр. Берковица. Подробни съображения, обосноваващи оплакването на касатора са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е постановено при правилна преценка на доказателствата и обосновано е прието, че при издаването на ДРА не са допуснати особено съществени нарушения на административно-производствените правила, които да опорочават акта до степен на нищожност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Радостин Иванов за прогласяване нищожността на ДРА № 546/21.06.2005 г., първоинстанционният съд е приел, че този акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената в чл. 108, ал. 1 ДПК (отм.) писмена форма н акта и той съдържа всички необходими реквизити съобразно посочената законова норма. Съдът е установил, че при издаването на ДРА не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание и до нищожност на акта или да е повлияло или е могло да повлияе върху неговото съдържание. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на акта на основание чл. 146, т. 1, 3 и АПК, както и че административното производство започнало и се е провело при спазване изискванията на ДПК (отм.). Според съда видно от актовете за възлагане на данъчната ревизия, ревизираният данъчен субект е физическото лице Радостин Иванов относно задълженията му по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 1999 г., поради което изложените възражения относно обстоятелствата, свързани с дейността му на едноличен търговец според съда са неотносими в случая. Така постановеното решение е правилно. Касаторът е обжалвал ДРА № 546/21.06.2005 г. само относно неговата нищожност. Правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че за да се прогласи за такъв, трябва степента на нарушение да е толкова голяма, че издадения акт да е довел до липса липса на волеизявление. При проверката за нищожност на един административен акт първо трябва да се провери дали той е издаден от компетентен орган. Правилно съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, което се установява и от акта за възлагане на данъчната ревизия № 541/07.04.2005 г., който е връчен лично на касатора. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е събрал никакви доказателства по делото. Доказателствата по делото са представени с административната преписка и ако касаторът е искал да представи допълнителни доказателства е имал тази възможност в хода на съдебното производство, но не се е възползвал от нея. Доказателствата за неговото здравословно състояние които са изтъкнати в касационната жалба като оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила нямат отношение за валидността на издадения данъчен ревизионен акт, а по-скоро за възстановяване срока на обжалване на акта за неговата законосъобразност, които обаче са неотносими за производството, развило се пред първоинстанционния съд - за прогласяване нищожността на административния акт. Не отговаря на истината, че ДРА е издаден в несъответствие с целта на закона. При издаването на акта административният орган се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и е определил данъчни задължения съобразно акта за възлагане на ревизията. Целта на закона в процесния случай е да се определят данъчните задължения с оглед на събраните доказателства и процедурата по ДПК (отм.). Правилно първоинстанционният съд е решил, че няма нарушение на административнопроизводствените правила, които да доведат до нищожност на акта поради липса на волеизявление на органа. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатациите на данъчния ревизионен акт са истински до доказване на противното и ако касаторът беше спазил срока за обжалване законосъобразността на акта, той трябваше при условията на пълно насрещно доказване да докаже положителните факти, които твърди. В случая с част от оплакванията си в касационната жалба относно нарушения при издаване на протоколите за насрещни проверки по време на ревизията, касаторът се опитва да излага доводи относно законосъобразността на акта, които могат да се правят в едно редовно производство по обжалването му. Посочените нарушения не могат до доведат до степен на нищожност на данъчния ревизионен акт, защото дори да се приеме, че такива са допуснати, те се преодолими чрез доказване в производство по оспорване законосъобразността на акта, каквото не е проведено. Не отговаря на истината оплакването, че едва в хода на изпълнителното производство касаторът е разбрал, че срещу него има издаден данъчен ревизионен акт. Както се посочи по-горе заповедта за възлагане на ревизията е била получена лично от него, поради което за започването на административното производство той е бил надлежно уведомен. Неправилно съдът е посочил в решението си, че ревизията е извършена само на физическото лице Радостин Иванов, но тези изводи не опорочават решението поради тази причина. Видно от ДРА № 547/07.09.2005 г. ревизията е извършена на Радостин Иванов в качеството му на ЕТ "Простор-Радостин Иванов" и са му определени задължения з 1999 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Установено е по категоричен начин по делото, че предприятието на едноличния търговец е прехвърлено по реда на чл. 15 ТЗ с правоприемник ЕТ "Простор-Радостин Иванов-Николай Джоров" - гр. Берковица. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ предвижда солидарна отговорност между отчуждителя на предприятието и приобретателя, които са солидарно отговорни длъжници пред държавата, поради което за данъчните органи не е съществувало задължение и на двамата, а по свой избор да преценят на кой от двамата да издадат ревизионен акт Физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. Задължени за данъци са физическите и юридическите лица, като едноличните търговци не са посочени като отделен вид задължени лица. Като се има предвид, че ЕТ не са юридически лица, задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. В този смисъл част втора, глава осма от ТЗ е озаглавена "Търговец-физическо лице", което с регистрацията му по този закон се разширява неговата правосубектност. Поделото няма данни, както и твърдения на касатора за сключено споразумение с кредиторите, каквато е и държавата съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, поради което като е извършена данъчна ревизия на касатора и му е издаден данъчен ревизионен акт, административният орган не е нарушил закона и акта му не страда от такива тежки пороци, които да водят до нищожност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон за който настоящата инстанция следи служебно, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,