Решение № 8798 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2018 г.

Решение № 8798 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (Д бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по жалба на А. Киряков от [населено място], [община], [област], чрез процесуалния му представител адв. Делчев, срещу решение № 739 от 15.10.2018 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Кръгово кръстовище при км 14+750 на път II – 86 "Пловдив - Асеновград" (км. 102+949, 95 по направление път II – 56) и на обект "Път II – 86 "Пловдив - Асеновград" от км. 14+860 до км. 24+819 – кръгово кръстовище при км. 23+020 за кв. "Долни воден" на територията на област Пловдив, в частта както по отношение на отчуждаването на част от имот с идентификатор № 06447.4.19 с твърдение, че неговия имот не е засегнат от проектираното мероприятие, както и алтернативно относно определеното обезщетение за отчуждената част от 0, 748 дка от имот идентификатор № 06447.4.19, с трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване - нива. В жалбата си жалбоподателят оспорва посоченото по-горе решение изцяло, като твърди липса на предпоставките за отчуждаване, тъй като посочва, че неговият имот не е засегнат от разработения парцеларен план, въз основа на който се предвижда отчуждаване. Твърди, че неговият имот граничи с кръговото кръстовище, но не попада в обхвата на същото. Оспорва решението и в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, като твърди, че определеното обезщетение не е равностойно, а същото е определено в значително по – намален размер. Ответникът Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответниците министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение на МС. Жалбата е подадена в законоустановения срок по пощата, от лице, адресат на оспореното решение на МС, поради което е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят в настоящото производство е съсобственик на имот идентификатор № 06447.4.19, с обща площ 5, 850 дка с начин на трайно ползване – земеделска земя, намиращ се в землището на с. Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, по силата на представен по делото нотариален акт от 2004 г. От имота на жалбоподателя с оспореното решение се отчуждават част от 0, 748 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 359 лв., обезщетение за засегната площ. Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план, одобрен със заповед № РД – 02 – 15 – 38 от 1.06.2018 г. и за изграждането на обект "Кръгово кръстовище при км 14+750 на път II – 86 "Пловдив - Асеновград" (км. 102+949, 95 по направление път II – 56) и на обект "Път II – 86 "Пловдив - Асеновград" от км. 14+860 до км. 24+819 – кръгово кръстовище при км. 23+020 за кв. "Долни воден" на територията на област Пловдив е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. От приетата по делото основна СТЕ се установява, че имота на жалбоподателя в предвидената за отчуждаване част от 0, 748 дка попада в разработката по одобрения парцеларен план, както и в обхвата на пътния проект за изпълнение на кръговото кръстовище. Разгледана по същество жалбата е частично основателна досежно определения размер на обезщетението за отчуждената част, по съображенията, изложени по – долу. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението, с което е предвидено отчуждаване на част от неговия имот за държавна нужда, тъй като имота му граници с предвидения инфраструктурен проект. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед № РД – 02 – 15 – 38 от 1.06.2018 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларен план, влязъл в сила, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2, предложение първо от ЗДС. От представените по делото скици и извадка от одобрения парцеларен план се установява, както и от приетата по делото основна експертиза се установява, че имота на жалбоподателя е включен в разработката на парцеларния план, въз основа на който се извършва отчуждаването и попада в рамките на предвидената за отчуждаване част от 0, 748 дка в предвиденото за изграждане кръгово кръстовище, т. е. попада в обхвата на предвидения за изграждане обект "Кръгово кръстовище при км. 14+750 на път II - 86 "Пловдив-Асеновград" (км. 102 + 949. 95 по направлението на път II-56). Т. е. в частта, с която е предвидено отчуждаване на част от имота на жалбоподателя, решението е законосъобразно, поради наличието на материално правните предпоставки за това. В частта, с която е определен размерът на обезщетението, решението на МС е постановено в нарушение на материално - правните изисквания на закона досежно оценката на отчуждената част от имота от 0. 748 дка. Във връзка с това оспорване са изслушани основна и допълнителна съдебни експертизи, като по основното заключение вещото лице потвърждава определената оценка на отчуждената част на имота на жалбоподателя, дадена с оспореното решение на МС. От жалбоподателя обаче са представени още четири пазарни аналога – постановления за възлагане на недвижими имоти от частен съдебен изпълнител, които попадат в релевантния период а именно от 20.06.2017 г. до 20.06.2018 г. Спорният по делото въпрос е дали съобразно правилата за определяне на сделки, които могат да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на оценката на отчуждавания имот по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, посочените постановления за възлагане на недвижими имоти на ЧСИ следва да бъдат взети предвид при определяне на оценката. Съобразно § 1а, т. 2 "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко -продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота". Две от представените по делото постановления за възлагане отговарят на критериите по разпоредбата, тъй като е налице продажба чрез търг, от ЧСИ, като е налице участие и на поне един търговец, а именно "Уникредит Булбанк" АД, като страна в изпълнителното производство, резултат от което е публичната продан, извършена чрез търг. В подкрепа на този извод е и възможността на страните по изпълнителното производство, включително взискателя, който в случая е банката – търговец, да оспорят постановлението за възлагане. Две от постановленията за възлагане отговарят и на изискванията по § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, тъй като имотите по тях се намират в същото землище, в което е и отчуждавания имот. По изложените съображения следва да бъде кредитирано допълнителното заключение на приетата по делото съдебна експертиза, по която вещото лице е определило пазарната оценка на отчуждаваната част от имота на жалбоподателя, като е взело предвид и две от представените постановления за възлагане на недвижим имот, които отговарят на критериите на разпоредбата отнасят се за земеделска земя в землището на с. Брестинк и са в относимия за оценяването период, а именно от 20.09.2017 г. В допълнителната експертиза вещото лице сочи, че са налични пазарни аналози, като вземайки предвид налични 9 сделки с прибавени два аналога, постановленията за възлагане на недвижим имот), определя средната единична цена от 1894, 94 лв. за декар и оценка на отчуждената част от имота на жалбоподателя с идентификатор 06447.4.19 от 0, 748 дка в размер на 1 417, 42 лв. Предвид изложеното, жалбата се явява основателна в частта относно определеното обезщетение и оспореното решение в тази част следва да бъде изменено, като се определи обезщетение за отчуждената част от имота жалбоподателя по пазарната цена на отчуждавания имот по наличните 9 бр. сделки за периода 20.06.2017 г. - 20.06.2018 г., представляващи годни пазарни аналози, в общ размер на 1 417, 42 лв., т. е. оценката следва да се увеличи с разликата от определеното обезщетение от 359 лв. до доказания дължим размер от 1 417, 42 лв. Жалбата в частта, с която се оспорва решението на МС досежно отчуждаването на част от имота на жалбоподателя като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника МС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът