Решение № 13838 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2010 г.

Решение № 13838 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Митев, както и на Областна дирекция на "Държавен фонд "Земеделие" - Ямбол, чрез процесуалния представител юрк. Койнова, срещу решение № 1 от 12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 257 по описа за 2009 г. на Административен съд Ямбол, с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-282/660 от 22.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция-Ямбол, с което по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 28/250408/07844 от Димитър Панайотов Георгиев е одобрена обща сума за получаване в размер на 0 лв., наложени са санкции и редукции към заявлението за наддекларирани площи в размер на 1326. 01 лв., както и санкции за бъдещ период в размер на 1326. 01 лв. и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е изпратена на компетентния административен орган. В касационните жалби се съдържат идентични оплаквания за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се моли решението да се отмени. Ответникът - Димитър Панайотов Георгиев се явява лично в съдебно заседание, като взема становище за неоснователност на касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Димитър Панайотов Георгиев, против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-282/660 от 22.07.2009 г., издадено от ОРА-Ямбол към ДФЗ, с която по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 28/250408/07844 от Димитър Панайотов Георгиев е одобрена обща сума за получаване в размер на 0 лв., наложени са санкции и редукции към заявлението за наддекларирани площи в размер на 1326. 01 лв., както и санкции за бъдещ период в размер на 1326. 01 лв. Между страните не е имало спор относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Република България разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.) Областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като няма правомощие да извършва директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. Такива правомощия според чл. 43, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители са дадени на Централно управление на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция със седалище гр. София и законът не предвижда делегирането им на областните разплащателни агенции. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа, издател на акта. Правилни са изводите му, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, чрез анализ на чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. Неоснователен е първият довод в касационната жалба, че уведомителното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи и на съдебен контрол. Уведомителното писмо е в отговор на извършени проверки на място и административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер 28/250408/07844 и уникален регистрационен номер 230795, под които Димитър Георгиев Панайотов е регистриран в системата ИСАК. С писмото на него му се отказва финансово подпомагане и му се определят санкции в паричен размер, с което безспорно се засягат негови права, интереси и се създават задължения. В ЗПЗП, а и в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена на основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не е въведена забрана за обжалване на уведомителното писмо. Напротив. В предпоследния абзац на писмото е указан срок за неговото обжалване както по административен, а така също и по съдебен ред. От това следва, че въпреки наименованието си "уведомително писмо" то по своята правна същност е индивидуален административен акт, поради което следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност за това. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че писмото е подписано от експерт на ОРА-Хасково, който е упълномощен със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е налице валидно упълномощаване или експертът действа от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. При липсата на законова възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ на ОРА-Ямбол, правилни са изводите на съда за нищожност на издаденото уведомително писмо. По изложените съображения решението не страда от сочените в жалбата пороци-касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение