Решение № 215 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 659/2013 г.

Решение № 215 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 659/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по делото е образувано като касационно по реда на Глава 23 от НПК във връзка с подадената на основание чл. 346, т. 4 от НПК касационна жалба на защитника на молителя Б. И. Б. от В. адв. Т. Я. от АК-В. против определение № 73/13.02.2013 г., постановено от Варненския окръжен съд по ВЧНД № 1435/2012 г., с което е отменено определение № 2184 от 13.10.2012 г. на Варненския районен съд по ЧНД № 3346/2012 г., като се позовава на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, а по същество - за неоснователността й. Молителят Б., чрез защитника си адв. Г. С. от АК-В. поддържа жалбата в съдебно заседание и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд провери въззивното определение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 2184 от 13.10.2012 г., постановено по ЧНД № 3346/2012 г. Варненският районен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. И. Б. от В. за съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК за осъждането му по НОХД № 2835/2004 г. на районен съд-В. за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 800 лв., но която, въпреки образуваното изпълнително дело за принудителното й събиране от публичния изпълнител към НАП-В., не е заплатена и относно която по искане на защитника на осъдения е прието от последния, че е погасена по давност. Съдът е изложил съображения, че въпреки становището на публичния изпълнител, разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК не позволява изпълнението на наказанието да бъде погасено по давност и като неизтърпяно, е пречка за реабилитирането на Б. за това му осъждане. По въззивна жалба на защитника с доводи за неправилно приложение на материалния закон и искане за произнасяне положително по искането на молителя, въззивният Варненски окръжен съд е приел въззивната жалба за недопустима, а по съществото й липса на основание за реабилитирането на молителя не само от съда, но и за реабилитирането му по право на основание чл. 86 и чл. 88а от НК и като е отменил обжалваното пред него определение, е прекратил "производството по делото" и е върнал въззивната жалба като недопустима. Считайки, че така постановения въззивен съдебен акт прегражда пътя на производството по делото и позовавайки се на чл. 346, т. 4 от НПК, като навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, защитникът на молителя адв. Я. моли касационната инстанция да отмени атакуваното от него определение на окръжен съд-В. и върне делото на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, съгласно чл. 346, т. 4 от НПК и има за предмет въззивно определение, с което за първи път се прекратява производството по делото и което подлежи на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството по раздел II от Глава 34 на Част седма на НПК е част от наказателното производство дотолкова, доколкото дава възможност на осъдено лице да поиска заличаване на факта и последиците от осъждането му при наличие на предвидените в материалния закон положителни за него и за обществото като цяло обстоятелства. Когато тези последици се заличават по силата на закона (чл. 86, чл. 88а от НК), съдът не дължи изрично произнасяне, като реабилитирането на осъдения се преценява и отразява в бюлетина за съдимост, контролирано обаче не по реда на НПК (виж определения № 285/9.01.2013 г. по адм. д. № 15380/2012 г. - VI о. И № 15645/17.12.2009 г. по адм. д. № 13899/2009 г. -VII о. на ВАС). Именно защото реабилитацията не засяга самото осъждане и наложеното наказание, извличането на правния интерес на осъдения да поиска съдебна реабилитация за осъждането си и начина на произнасяне на съда по това му искане е поставено в зависимост от наличието или не на предпоставките, които законът свързва с двата вида реабилитация - реабилитация по право и реабилитация с акт на съда. При първата не се изисква някакъв формален акт, а тя само се констатира, докато при втората съдът с всички допустими по НПК способи и средства следва да установи наличието на изискуемите се предпоставки, за да отговори положително на отправеното му искане. А доколкото и при двата вида реабилитация законодателят я свързва с изтърпяване на наказанието, доводът за изтекла давност за изпълнението му следва да бъде обсъден по съществото на искането на осъдения и влияе на начина на произнасяне на съда ( виж решение 25/6.02.1989 г. по н. д. № 731/88 г. -II н. о., решение № 342/10.10.1995 г. по н. д. № 241/1995 г. -III н. о., решение № 91/23.02.2011 г. по н. д. № 13/2011 г. -III н. о. на ВКС) В настоящия случай съдебният акт на първата инстанция е подлежал на въззивна проверка, съгласно ал. 2 на чл. 436 от НПК, по реда на глава 21 от НПК, като въззивната инстанция дължи произнасяне по съществото на искането на молителя, уредено в ал. 3 на същия член. Окръжният съд е приел въззивната жалба за недопустима, но формирайки изводи по съществото на спора, което означава произнасяне по жалбата със съответния съдебен акт, а не прекратяване на производството и връщането й на подателя. Друг е въпросът доколко както първата, така и въззивната инстанция са тълкували правилно приложимия материален закон, което обаче не може да бъде проконтролирано в настоящето производство, допустимо и инициирано с жалба срещу прекратяването на производството за първи път пред втората инстанция. След решаване на делото по въззивната жалба на молителя, такава проверка ще е допустима по реда на глава 33 от НПК, а не по реда на редовното касационно производство. Процесуалният проблем в случая е неправилното прекратяване на производството, тъй като въззивната инстанция е дължала произнасяне по съществото на делото, а не стореното от нея, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за законосъобразното му произнасяне по въззивната жалба на молителя. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение