Решение № 13019 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 180/2015 г.

Решение № 13019 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 180/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митко Георгиев Харакчиев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" против решение № 6279 от 22.10.2014 г. по адм. дело № 3945/2014 г., постановено от Административен съд София-град. С обжалваното е отхвърлена исковата претенция на Харакчие срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, за периода от 31.01.2014 г. до 3.02.2014 г. в следствие на незаконосъобразни действия на служител на администрацията на Затвора - София, извършени на 31.01.2014 г. във връзка със връчване на призовка за участие в производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска уважаване на иска.. Ответникът по касация - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на |Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение на АССГ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по предявен от Митко Георгиев Харакчиев, изтърпяващ наказание " доживотен затвор без право на замяна" в Затвора гр. Стара Загора, исков по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в периода от 31.01.2014 г. до 3.02.2014 г., в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служител от администрацията на Затвора гр. София, където бил настанен по делегация в затвора гр. София за периода от 24.01.2014 г. до 10.02.2014 г. Ищецът е твърдял, че на 31.01.2014 г. около 15 ч. призовкар при затвора гр. София направил опит да му връчи не по надлежния ред призовка за заседание на 4.02.2014 г. от 11 ч. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 96/2013 г. на КЗД. Уведомлението за заседанието пред КЗД е връчено на Харакчиев на 3.02.2014 г., поради което заседанието на КЗД насрочено за 4.02.2014 г. е отложено по причина нередовно съобщаване/уведомяване на Харакчиев. Претенцията за обезщетение се основава на твърдения, че призоваването на 3.02.2014 г. е ненадлежно проведено и ищецът не е могъл да организира защитата си за заседанието на 4.02.2014 г. пред КЗД. Тези действия на служителя от администрацията на затвора гр. София му причинили силни и негативни преживявания, състояния на безпокойство, напрегнатост, тревожност, нервност, гняв, плач, безсъние, главоболие, отчаяние и депресивни състояния. Административен съд София-град след събиране на надлежни доказателства и анализ на същите приел исковата претенция за неоснователна и отхвърлил същата като недоказана. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че не са налице кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ГДИН. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са относимите за спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ГДИН - незаконосъобразно действие на длъжностно лица от администрацията на Затвора София, от което да са настъпили вреди, както и причинна връзка между твърдяното действие и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е обсъдил подробно доводите на ищеца и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че искът е неоснователен и недоказан. Този извод е споделя изцяло от касационната инстанция и не се нуждае от допълване. Основателността на иск е правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативно наличие на материалните предпоставки взирани в правната норма. При липса на един от елементите на фактическия състав на правната норма, не може да се реализира отговорността на държавата. От събраните доказателства по делото Административен съд София-град е направил законосъобразен извод, че нередовното призоваване на жалбоподателя за насрочено заседание. в производство пред Комисията за защита от дискриминация, не се дължи на бездействие от страна на служител по връчване на призовки, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са необорени данни, че забавянето на призовките е станало по обективни причини, поради препращане на уведомлението от затвора в гр. Стара Загора, в затвора в гр. София. Ищецът Харакчиев не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от фактическия състав на правната норма, а именно - не е доказана причинно следствената връзка между незаконосъобразно действие или бездействие на служител към затвора и настъпили неимуществени вреди, произтичащи от осъществена административна дейност, доколкото процесната може да се квалифицира като такава. Същият не е бил лишен от разглеждане на делото му пред КЗД и от защита на правата му, вследствие забавяне на призоваването и отлагане на заседанието за друга дата, а освен това не се е възползвал от процесуалната възможност в хода на административното производство да внесе депозит за свидетел. С оглед на установената фактическа обстановка и недоказаност на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претърпени неимуществени вреди, като пряка последица от бездействие на служители по призоваването в затвора, правилно е прието, че не е налице фактическия състав за реализиране отговорността на държавата и решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Административния съд е постановил валидно допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство касационният жалбоподател Митко Георгиев Харакчиев следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 450 лева/четиристотин и петдесет лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,