Решение № 371 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2009 г.

Решение № 371 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "БББ груп" АД срещу решение № 47 от 02.04.2009 г. по адм. дело № 796 по описа за 2007 г. Софийския градски съд, административно отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 225000099 от 03.10.2006 г., потвърден с мълчалив отказ от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая, с оглед съдържанието на сключения на 24.11.2003 г. договор за заем между "БББ груп" АД и "Лайнс холдинг" ООД, е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО - получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по - малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, съответно приложим е чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). Следователно органът по приходите законосъобразно е извършил преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя в посока увеличение със сумата от 223264, 57 лв., представляваща приходи, произтичащи от сделки и трансфери, за 2003, 2004, 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с глава I, раздел IV ЗКПО. Относно лицензионния договор за търговска марка (ТМ), сключен между свързани лиза - лицето Пламен Атанасов Минчев и "БББ груп" АД, съдът е приел, че правилно органът по приходите е увеличил финансовия резултата на дружеството със сумата от 120090 лв. представляваща разходи, произтичащи от сделки и трансфери, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с глава I, раздел IV ЗКПО. Спорно досежно този договор е било обстоятелството какъв би бил размера на лицензионното възнаграждение по този договор, ако той беше сключен между несвързани лица, за което съдът е възприел сумата, посочена в експертизата, изготвена в ревизионното производство, разделена в съответствие с договора и анекса - 170910 лв. Относно данъчна фактура № 18000485/18.03.2005 г., съдът е приел, че с РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството със стойността по фактурата, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) - разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и нарушение на принципа за документална обоснованост. Относно задължението по ЗДДС, съдът е приел, че по тази фактура не се следва данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като предмета на реално осъществената доставка не е реално отразения в спорната фактура. Следователно липсва един от задължителните реквизити, които трябва да притежава една фактура, а притежаването на редовна фактура е едно от изискванията за признаване на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Първоинстанционния съд правилно е приел, че видно от процесния договор между "БББ груп" АД и "Лайнс холдинг" ООД, се касае до предоставяне на парични средства от едно дружество на друго, като никъде в него не се сочи, че договорът е сключен в резултат на извършеното отделяне на едното дружество от другото и съответно за уреждане на последиците от това. В тази посока съдът обосновано се е позовал на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД. По делото не се спори, че страните по договора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ЗКПО (отм.) и че лихва върху предоставената сума не е договаряна. СГС правилно е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО - получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по - малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, е основание за прилагане на чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). Възражението в касационната жалба, че съдът е извършил неправилна оценка на доказателствата, невъзприемайки основното заключение на вещото лице, досежно произхода на вземането, е неоснователно. Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а. Относно лицензионния договор за търговска марка (ТМ), сключен между свързани лиза - лицето Пламен Атанасов Минчев и "БББ груп" АД, първоинстанционният съд основателно е възприел евентуалния размер на лицензионното възнаграждение, между несвързани лица, определен в експертизата, изготвена в ревизионното производство, а не този, определен в съдебно-икономическата експертиза. Последната не е изготвена съобразно изискванията на чл. 16 ЗКПО (отм.), тъй като използваният от вещото лице метод, не е сред изчерпателно изброените в чл. 16 ЗКПО (отм.) методи за определяне на пазарни цени. Относно данъчна фактура № 18000485/18.03.2005 г., съдът правилно е приел, че с оглед предмета на доставката - "медийно излъчване - рекламиране на продукти с търговска марка "Сторко", които продукти не са свързани с основната стопанска дейност на дружеството, е налице осчетоводяване на разход за външни услуги, неприсъщи на основната му дейност. От реализирането на тези разходи не би била налице икономическа изгода за дружеството - реализиране на приход. Следователно съдът правилно е приел, че е нарушен принципът за съпоставимост между приходи и разходи, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗСч., съответно е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Законосъобразни са и мотивите на съда относно начина за отстраняване на твърдяната техническа грешка, чрез което да се отрази действително осъществената стопанска операция. Законосъобразни са и мотивите на съда относно отказания данъчен кредит по цитираната фактура поради факта, че същата не е редовно издадена, предвид липсата на един от задължителните реквизити - индивидуализиране предмета на доставката, по конкретно, че предмета на осъществената доставка не е действително отразения във фактурата. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение