Решение № 13964 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2018 г.

Решение № 13964 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "София Плод Деливъри" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 890/27.04.2018 г. по адм. д. № 641/2017 г. на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р03-000316002289-091-001/10.11.2016 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 509 от 3.02.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-Варна, с който на дружеството са определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 08.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 06.2016 г. в размер на 13 733, 34 лв. и лихва в размер на 1447, 12 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в молба от 17.08.2018 г. Посочено е, че основание за издаване на РА е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "АИС-ТВ" ЕООД в размер на 2666, 67 лв. за д. п. м. 12.2015 г. и в размер на 1533, ЗЗ лв., за д. п. м. 02.2016 г. и от "Стройпромпрогрес" ЕООД непризнато право на данъчен кредит в размер на 9533, 34 лв. за д. п. м. 08. 2015 г., ведно с посочените лихви за забава. Моли РА да бъде отменен в потвърдената част от директора на Д"ОДОП"-Варна. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000316002290-091-001 от 10.11.2016 г., в частта потвърдена с Решение № 509 от 3.02.2017 г. на директора на Д "ОДОП"-Варна, с който са определени задължения по ЗДДС, в който за д. п. м. 08.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. са установени задължения, в размер на 13 733, 34 лв. и лихва в размер на 1447, 12 лв. на основание чл. 68, ал. 1, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до тези изводи съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в срок. РА И РД са подписани с електронен подпис от лицата посочени, като техни издатели, с КЕП и в периода на действие на представеното по делото удостоверение. По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "А и С-ТВ" ЕООД съдът приел, че по делото не са представени доказателства доставчикът да е разполагал със стоките- "гуми" предмет на процесните доставки. Не са представени и косвени доказателства за наличие на стоките от същия вид при доставчика и тяхното предаване на касатора в настоящото производтво. Първоинстанционния съд е установи, че при направена служебна проверка от НАП е установено, че доставчикът няма публикувани за 2015 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, и ГФО. Няма декларирани обекти, от които да осъществява търговска дейност, има назначено по трудово правоотношение едно длъжностно лице-секретар. Наред с това съдът е приел, че от представените в ревизионното производство документи и назначената ССчЕ, не са налице двете предпоставки за признаване на данъчен кредит за жалбоподателя, като получател по процесните фактури. Съдът е приел, че не е доказано предаване-получаване на стоките, предмет на спорните фактури. В решението е посочено, че представения от жалбоподателя на л. 531 от адм. пр. приемо-предавателен протокол от 29.02.2016 г., към фактура № 40... 115 от 29.02.2016 г. се различава по вид и реквизити от представения приемо-предавателен протокол от доставчика "А и С—ТВ" ЕООД на л. 227 от адм. пр. В представения приемо-предавателен протокол от доставчика липсва описание: мярка, единична цена, както и обща стойност на доставката. В същия са изписани имената на приел-предал стоката, докато в този представен от жалбоподателя е поставен само подпис за приел-предал. Същите несъответствия са налице и по отношение на представените протоколи касаещи фактура № 20.... 8 от 22.12.2015 г. Представения от доставчика на стр. 228 от адм. пр. приемо-предавателен протокол от 22.12.2015 г. не съдържа единична цена, мярка и стойност на доставката, за разлика от представения от жалбоподателя на стр. 530 от адм. пр. Съдът е посочил, че от посочените несъответствия стоката не може да се индивидуализира, за да се съпостави с тази, предмет по спорните фактури и от там да се направи извод за доставяне именно на процесната стока. Съдът е изложил съображения, че поради изложеното не се установява предаване и получаване на стоки от процесния вид от посочения доставчик на получателя по процесните фактури. Изложени са съображения, че представените документи не удостоверяват предаване и получаване на стоки от съответния доставчик на получателя. Наред с това е посочено, че съгласно сключен договор от 1.12.2015 г., между двете дружества, транспортът на стоката е за сметка на купувача. По делото не са представени доказателства, как е транспортирана стоката от склада на изпълнителя, лицата извършили транспортирането, товаренето и разтоварването на стоката. Стоката е заведена по сч. с/ка 304"Стоки" при получателя, като не е установено къде се съхранява и с какви документи е заприходена. Дружеството жалбоподател разполага единствено с наети превозни средства от 25.10.2015 г. и 12.11.2015 г. Наред с това, съдът е изложил съображения, че след заключението на ССчЕ от жалбоподателя са представени фактури с молба от 5.02.2018 г. за последваща реализация на стоките на "Транс БГ" /стр. 108-112 от д./. Посочено е, че фактурите не съдържат подпис на доставчик и получател и не е ясно, от кое счетоводство изхождат. Така съдът е приел, че не е доказана последваща реализация на стоките. По изложените съображения е прието, че в тази част РА е законосъобразен. В частта на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Стройпром Прогрес"ЕООД първоинстанционния съд е приел следното: "София Деливъри плод" ЕООД е отразило фактури с право на данъчен кредит в дневника за покупки за данъчен период м. 08.2015 г. издадени от "Строй прогрес" ЕООД. фактурите са подробно посочени на стр. 172 от д. Всички фактура са с предмет "стоки", с изключение на фактура № 10.... 117/31.08.2015 г., с предмет "услуги" с дан. осова 6916, 67 лв. и ДДС в размер на 1383, ЗЗ лв. За доказване на доставките от "Стройпром Прогрес" ЕООД, жалбоподателят е предсавил процесните фактури, рамков договор за продажба на стоки от 1.08.2015 г. сключен между "Строй прогрес" ЕООД в качеството на продавач и "Еспорт Трейдинг Сълюшън" ЕООД/предишно наименование на жалбоподателя/ в качеството на купувач. Предмет на договора са стоки. Същите се определят по количество и спецификация съгласно конкретна заявка. Съгласно чл. 6 от Договора цената се вписва в конкретна заявка въз основа на цените, по които продавача продава към този момент. Представен е договор за маркетингова услуга от 1.08.201 г. сключен между "Сройпром Прогрес" ЕООД и "Експорт Трейдинг Сълюшън" ЕООД в качеството на възложител. Предмет на договора е изпълнение на маркетингова поръчка съгласно приложения, неразделна част от договора. Съгласно клаузите в договора маркетинговите поръчки се заявяват от възложителя писмено, като в заявките се вписват параметри, срок на проучване и вида на поръчката. Изпълнението на поръчката се отчита писмено. При предаване се подписва приемо-предавателен протокол между страните. Стоките са закупени и отчетени по сч. /ска 304 стоки, а маркетинговата услуга по сч. с/ка 602-Външни услуги. Първоинстанционния съд е приел, че в хода на ревизията не са представени документи за превозване на стоките от склада на изпълнителя. Не са ясни лицата извършили транспортирането и разтоварването, както и не е ясно, как е заприходена стоката в сч. /ка 304 "Стоки" и с какви документи е заприходена. Дружеството не разполага със складове, търговски обекти и офис към м. 08.2015 г. Относно извършените и фактурирани маркетингови услуги не са представени доказателства относно характера и вида им. Съгласно клаузите на договора маркетинговите поръчки се заявяват от възложителя писмено, като в заявките се посочват необходимите параметри, срока за даденото проучване и вида на поръчката. Вида на поръчката се отчита псмено. При предаване на отчета се подписва приемо-предавателен протокол за поръчката. Извършена е насрещна проверка на доставчика, обективирана в ПИНПЗЛ. Представени са писмени документи подробно описани в решението на първоинстанционния съд. Първоинстанционния съд е приел, въз основа на приетите писмени доказателства, ССчЕ и разпита на свидетел Р. Пеев-управител на "Стройпром Прогрес" през 2015 г., че вида на доставките и бил: офис оборудване, видеонаблюдение, телефони и транспортна машина. Според показанията на разпитания свидетел доставчикът е доставял през м. 08.2015 г. на "Експорт Трейдинг Сълюшън"/предишно наименование на дружеството жалбоподател/ доставките на стоки с негов транспорт. Според свидетля негов познат осъществил транспорта, като са оформяни от шофьора транспортни документи и такива за предаване на стоката. С оглед изложеното съдът е приел, че не доказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. В представените приемо-предавателни протоколи на л. 246-247 от административната преписка, стоката не е индивидуализирана с посочване на марка, количество и цена. Първоинстанционния съд е посочил и, че стоките не са индивидуализирани в представените пътни листи на стр. 248 и 249 от адм. пр. В представените касови ордери за платен транспорт се установява, че същия е за сметка на "Строй пром прогрес" ЕООД, а от показанията на св. Пеев се установява, че транспорта е за негова сметка. Отделно от това представените фактури за последваща реализация на стоките са оспорени от ответника. Не е ясно, от кое счетоводство изхождат, поради което и съдът не ги е кредитирал, като доказателства установяващи последваща реализация на стоките. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице и някои от доставчиците не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Преценена е доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е доказано предаване на стоките и осъществяване на маркетингова услуга. "Строй-Прогрес" ЕООД е вписано в ТР на 2.07.2015 г., като първоначален собственик на капитала е Р. Иванова, която на 15.01.2016 г. продава собствеността си върху 100% от дружествените си дялове на Г. Костов. Същия е работил, като бетонджия, общ работник в строителството и ръководител на група в строителството до 1.08.2015 г. Дружеството не разполага със складова база и не държи стоки на склад. Дадено е обяснение, че при заявка от клиент стоката се закупува от доставчици и се доставя на клиенти. От проверка в ПП VAP 14 е установено, че "Стройпром Прогрес" ЕООД в процесните периоди м. 07 и м. 08.2015 г. е декларирало покупки единствено от "Ред Фешн" ЕООД-дружество без активи, без публикувани ГФО и ТР, получател на фактури от "Сити РС" ЕООД, за което са налице в преписката обяснения от представляващия, че не е извършвал дейност и не е издавал фактури, в т. ч. на "Ред Фешън" ЕООД и "Транс Компакт 3" ЕООД, собственик и на още 18 дружества към настоящия момент. Правилно съдът е приел и че от представените доказателства, включително ССчЕ не се установява последваща реализация на стоките, както и че са свързани с основния предмет на дейност на жалбоподателя –търговия с плодове и зеленчуци. Правилно съдът е приел, че от представените писмени доказателства не се установява, че спорните доставчици "АИС-ТВ"ЕООД и "Стройпром прогрес" ЕООД, както и жалбоподателя са представили документи за осъществено данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС. Не са представени и доказателства за осъществени последващи продажби. В този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в Решение по дело С-78/12, т. 38. В тежест на лицето претендиращо право на данъчен кредит е да установи всички предпоставки за неговото правомерно упражняване, това произтича и от правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, както правилно е посочено в отговора на директора на Д "ОДОП"-Варна, срещу касационната жалба, чрез процесуалния му представител. Съобразно практиката на СЕО и СЕС използването на документи с невярно съдържание изключва добросъвестността на получателя по фактурите и може да се приеме като част от данъчна измама по смисъла на правото на СЕС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. От директора на Д "ОДОП"-Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за касационната инстанция. Материалния интерес възлиза на 13733, 34 лв. главница и 1447, 12 лв. лихва, или общо в размер на 15 180, 46 лв., а разноските за дирекция ОДОП-Варна, в размер на 985, 41 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,