Решение № 12559 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2011 г.

Решение № 12559 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Петко Янков Профиров от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1228 от 04.10.2011 г., постановено по адм. дело № 271 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - полицейски органи при Районно управление "Полиция" - Бургас не изпращат представители и не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Профиров, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от рег. № 3-7 от 11.01.2011 г., издадена от служител - инспектор при РУП Бургас и такава с № 5 от 12.01.2011 г., от служител - инспектор в РУП Несебър и двете постановени на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваните заповеди за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорените административни заповеди са законосъобразни на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Профиров е задържан със заповед рег. № 3-7 от 11.01.2011 г. на полицейски орган на РУП Бургас на същата дата в 14,30 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по ЗМ - 02-1600/2010 от офис на Булсатком. С втората заповед на касатора е наложена ПАМ - задържане за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 12.01.2011 г. в 14,30 часа, на от друг полицейски орган - инспектор в РУП Несебър. От така установеното следва, че в случая по отношение на Профиров са осъществени последователно две принудителни административни мерки, от два различни административни органа по различни поводи - различни преписки, образувани по заявителки материали, съответно в РУП Бургас и в РУП Несебър, при което наведеният довод, че задържането по заповедта предмет на касационното решение е незаконосъобразна е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗМВР наложената принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР не може да продължи повече от 24 часа, като в конкретния случай този срок е бил спазен. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Самата хипотеза на цитираната разпоредба - наличие на данни за извършване на престъпление от дадено лице, води до извод, че в случая образувана преписка не е условие за законосъобразност на заповедта. Наведените доводи за липса на мотиви в административните актове е неоснователен, тъй като в случая органите са посочили като основание за задържането - данни за извършено престъпление от лицето, както и квалификацията на предполагаемото престъпление, което изчерпва хипотезата на разпоредбата послужила като основание за наложените ПАМ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение