Решение № 15813 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2010 г.

Решение № 15813 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Миграция" -МВР гр. София срещу решение № 1270 от 4.05.2010 г. по адм. д. № 299/2010 г. на Административен съд София- град, с което е отменена издадената от него заповед № ЗДМ -538/1.09.2005 г. за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на сирийския гражданин Мхд Бурхан ал Дин Азизиех, издадена на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България. Процесуалният представител на сирийския гражданин представя писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената пред съда заповед е издадена въз основа на докладна записка № ХМ -6303/12.08.2005 г. относно сирийския гражданин и декларация № ж-268/19.07.2005 г. от неговата съпруга Лилия Славчева Янкова, въз основа на които е прието от административния орган, че гражданският брак е сключен единствено и с цел заобикаляне нормите регламентиращи режима на чужденците в Република България. Съдът е установил релевантните обстоятелства, свързани с основание за издаване на заповед по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, сключен граждански брак през 2001 г., нотариално заверени декларации на съпругата от м. 11.2003 г., че съпрузите живеят заедно на адреса на семейното жилище в гр. София и че бракът им не е сключен с цел заобикаляне на закона, нотариално заверена декларация от съпругата през 2009 г., че след семеен скандал през 2004 -2005 г., съпрузите прекъснали отношенията си за около една година, след което отново се събрали, нотариално заверена декларация от съпругата от 11.08.2005 г., че след получаване на документите за постоянно пребиваване съпругът й се е изнесъл без предизвестие от семейното жилище и тя е била използвана като средство за получаване на постоянно пребиваване, която декларация е послужила като основание за издаване на заповедта. От разпитаните свидетели в съдебното производство е установено, че съпрузите са общували на български и английски език, поддържали семейни приятелски отношения с друго семейство, че жалбоподателят живее в България от 16 г. и познава съпругата си от 1996 -1997 г., когато тя е работила в неговата фирма. Синът на съпругата от първия брак, е дал показания, че през периода 2001 г. -2003 г. съпрузите са живеели заедно в семейното жилище и са били заедно две-три години преди да сключат граждански брак. При тези данни изводите на съда, че не се установява бракът да е сключен единствено с цел заобикаляне на закона са обосновани. Основателно е прието от съда, че административният орган се е доверил на декларацията на съпругата подадена през 2005 г., когато отношенията между съпрузите са били влошени, без да е изследвал другите релевантни обстоятелства по чл. 26, ал. 4 от ЗЧРБ. Административният орган не е взел предвид предишна декларация на съпругата от 2003 г., с различни твърдения. Следвало е да се извърши съвкупна преценка на относимите обстоятелства по чл. 26, ал. 4 от ЗЧРБ, които е било възможно да бъдат събрани в административното производство. В чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ т. 1-7 примерно са изброени данните даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБългария и получаване на разрешение за пребиваване. В случая извода на административния орган за наличие на основание за издаване на заповед по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ е направен след проверка в информационните масиви на МВР относно регистриран адрес и излизане в чужбина и въз основа на изявление на трето лице. Не са събрани данни по другите възможни начини предвидени в чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, данни установени по документален път или извършвани от държавни органи проверки или разследвания. Както е установил съда, няма писмени доказателства службата за административен контрол на чужденците да е изслушала чужденеца като засегнато лице, съгласно задължението по чл. 26, ал. 5, изр. последно от ЗЧРБ. Правилни са изводите на съда, че тези нарушения на административнопроизводствените правила са довели до неправилно приложение на материалния закон. Заповедта се явява немотивирана, тъй като преценката на административния орган не е извършена въз основа на данни, събрани по реда на чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ и обосноващия извод, че бракът е сключен единствено и с цел заобикаляне на закона. Съдът не е констатирал, че заповедта е издадена на 31.08. 2005 г., а е връчена на 29.12. 2009 г., поради което административния орган не е взел предвид обстоятелствата през периода 2005 -2009 г. Няма данни, че сирийския гражданин не могъл да бъде намерен на адреса в страната, за да е връчена заповедта 4 години след издаването й. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че декларацията на съпругата от 2005 г. и установяването след подаването на тази декларация, че сирийският гражданин няма нова адресна регистрация и не е напуснал страната са достатъчни за да е налице хипотезата на чл. 26, ал. 4 от закона. Други фактически доводи, обосноваващи посочените касационни основания в жалбата не са направени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седло отделение