Решение № 7040 от 13.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на М. Иванова от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. Маджарова Вълчева, против решение 651 от 22.12.2021г. по адм. дело 476/2021г. на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. Иванова и А. Иванова против заповед 18 5060 от 10.05.2021г. на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография (СГКК) гр. Плевен, с която е отказано да се измени кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Плевен състоящо се в заличаване на самостоятелни обекти идентификатори 56722.659.835.1.4, 56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и 56722.659.835.1.7 /за офиси/ и нанасяне на тяхно място на самостоятелен обект идентификатор 56722.659.835.1.8 /жилище, апартамент/ в сграда с идентификатор 56722.659.835.1, като собственици в КР на новия обект следва да се запишат П. Петровски и А. Русева. В касационната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода за приложимост на чл. 53а ал. 2 ЗКИР като неотносим към спора, тъй като твърди, че не се касае за съединяване на обекти на един и същи собственик, поради представени доказателства, че сградата и самостоятелните обекти на втория етаж в нея са в идеална съсобственост. Навежда съображения за неправилно отразяване на обектите в КК при създаването й като офиси. Твърди и че съдът не е изследвал въпросът как и на какво основание при липса на одобрен проект спорните обекти са нанесени като самостоятелни в КК. Излага съображения и за евентуална нищожност на документа за собственост върху идеални части от обектите на А. Русева, възразила срещу изменението на КККР, поради липса на права на собственост на праводателя й П. Петровски. Иска оспореното решение да бъде отменено с произтичащите от това последици. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Началникът на СГКК гр. Плевен, А. Иванова, Г. Гаич, Д. Петровска, К. Петровски, С. Петровски, Р. Петровска, А. Русева, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Плевен е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че отказът е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като не се установява наличието на законовите предпоставки за одобряване на изменение в КККР със съединяване на нанесените като самостоятелни обекти в сграда в едни общ такъв. Посочил е, че със заявлението на М. Иванова и А. Иванова е поискано съединяване на четири самостоятелни обект в сграда и образуването от тях на един нов самостоятелен обект в сградата, като това изменение се извършва на основание чл. 53а т. 2 ЗКИР без издаване на заповед, като такова искане следва да бъде направено съобразно посочената разпоредба от всички съсобственици на самостоятелните обекти, които се съединяват. Приел е, че в случая това условие не е налице, тъй като един от съсобствениците не само не е изразил съгласие, но и изрично се възразил срещу исканото изменение. Посочил е, че съгласно чл. 60 ал. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 2016г. при изменение в случаите на чл. 53а т. 2 ЗКИР и съсобственост на обектите, предмет на изменението, заявлението се подава от всички съсобственици или се придружава от нотариално заверена декларация за изрично съгласие, каквито в случая не са представени. Приел е и че фактът, че от СТЕ, приета по делото, не е установено, че обектите са били преустроени по законово предвидения ред, е неотносимо към това производство и не се отразява на крайния извод за наличие на основания за отказ за изменение на КККР. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена след установяване на всички собственици на имотите, засегнати от изменението, на които е осигурена възможност за участие в производството и които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Неотносимо към това производство е наведеното в касационната жалба възражение за евентуална нищожност на нотариалния акт, с който А. Русева се легитимира като съсобственик на идеални части от самостоятелните обекти в сграда, за които е поискано изменение на КККР. Нито административният орган, нито административният съд имат правомощие да се произнасят досежно валидността на титулите за собственост. В случая административният орган е обвързан с представения документ за собственост, за който не се твърди и не са налице данни да е бил отменен по предвидения за това ред. Правилен и в съответствие със закона е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Не е спорно по делото, че заявителките в административното производство и другите заинтересовани лица в него са съсобственици на поземления имот идентификатор 56722.659.835 и сградата в него с идентификатор 56722.659.835.1, съответно на обособените и нанесени в КК четири самостоятелни обекта на втория етаж на същата с крайни цифри 4, 5, 6 и 7, съответно е правилен изводът на съда, че не се установява спор за собственост. Искането за изменение в КККР е за съединяване на четирите самостоятелни обекти на втория етаж на сградата с предназначение за офиси в един общ такъв с проекто идентификатор 56722.659.835.1.8 с предназначение за жилище, като заявлението за изменението е подадено само от двама от съсобствениците, а именно жалбоподателките в първата инстанция. При тези факти административният съд правилно приема, че постановеният от органа отказ да измени КККР съгласно представения проект е в съответствие с материалния закон. Чл. 2 ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от закона и чрез геодезически измервания. В случая предпоставките, предвидени в цитираните разпоредби като основание за изменение на КККР не са изпълнени, тъй като липсват данни за промени в данните за самостоятелни обекти с идентификатори 56722.659.835.1.4, 56722.659.835.1.5, 56722.659.835.1.6 и 56722.659.835.1.7 /за офиси/, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, които да обосноват съответно изменението. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 КИР е неприложима, тъй като визира случаите на съединяване на имоти, предприета със съответен акт с вещно - правен ефект, вписан в службата по вписванията по аргумент от чл. 52, ал. 2 ЗКИР. Такъв документ не е представен. Следва да се посочи и че е неприложима и специалната хипотеза, касаеща изрично самостоятелни обекти в сгради, а именно чл. 53а т. 3 ЗКИР, според която Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: т. 3 нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, като разпоредбата изисква да е настъпило изменение, което в случая да се изразява в съединяване на вече отразените като самостоятелни обекти в един общ със съответно променено предназначение, което изисква съответен технически проект, одобрен по предвидения ред, с оглед установяване, че обектът съответства на изискванията на ЗУТ. Съгласно чл. 17 ал. 3 от Наредба РД 02 20 5 от 2016г. Очертание на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от: 1. одобрен инвестиционен проект; 2. граници, описани в документ за собственост и измервания на място. В случая не е представен инвестиционен проект, който да обоснове извод за наличието на съществуващ в сградата единен жилищен обект на втория етаж. Не се посочва и да е бил изработен такъв. Съответно при липса на доказателства за промяна в данните, записани в КККР при одобряването й, не са налице основания за изменение, още повече при липса на съгласие и противопоставяне на част от съсобствениците на исканото изменение. По тези съображения е правилен извода на пръвонистнационния съд, че не са били налице предпоставките за изменение на КККР, съответно за законосъобразност на оспорения отказ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.