Решение № 12911 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2010 г.

Решение № 12911 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански срещу Решение № 733 от 14. 12. 2009, постановено по адм. д. № 288/2009 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което е отменена негова Заповед № АБ-6/6.02.2009 г. в частта, с която са определени като застроени частите от бивша нива в м. "Савако", а именно: поземлен имот с № 600.426 по помощния план на Промишлена зона на гр. Сандански, попадащи в границите на имот с идентификатор 65334.202.061 (пункт б, т. 1) и имот с идентификатор 65334.202.060 (пункт б, т. 4) по КК на Промишлена зона - гр. Сандански, и вместо това е определена като незастроена частта от имот с № 600.426 по помощния план на Промишлена зона на гр. Сандански, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.061, с площ 2296 кв. м. по КК на Промишлена зона на гр. Сандански и е определена като незастроена частта от имот с № 600.426 по помощния план на Промишлена зона на гр. Сандански, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.060, с площ 227 кв. м. по КК на Промишлена зона на гр. Сандански, съгласно скицата към допълнителното заключение на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и страдащо от порока необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че в имот с идентификатор 65334.202.061 има построени газостанция и бензиностанция, с инвестиционни намерения за тяхното разширяване, а в имот с идентификатор 65334.202.060 имало затревена площ. Оспорва решението и в частта, с която за Община Сандански е осъдена да заплати на Мария Пандова Здравчева разноски в размер на 800 (осемстотин) лева с довод, че този размер не е съобразен с факта на частично уважаване на жалбата. Моли за отмяна на решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Мария Пандова Здравчева не се явява и не изпраща представител. В писмено възражение и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с оглед приетите заключения на двете експертизи и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 АПК, вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Мария Пандова Здравчева, срещу Заповед № АБ-6/6.02.2009 г. на Кмета Община Сандански, с която е одобрено Решение № 7 от Протокол № 3/7.10.2008 г. на комисията, назначена със Заповед № 137/31.03.2008 г. за определяне незастроената част от бивша нива в м. Савако, представляваща поземлен имот с № 600.426 с площ 5,176 дка по приетия помощен план на промишлена зона гр. Сандански, съдът отменил тази заповед за частта по пункт б, т. 1, и б, т. 4, и определил като незастроени: частта от имот с № 600.426 по помощния план на Промишлена зона на гр. Сандански, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.061, с площ 2296 кв. м. по КК на Промишлена зона на гр. Сандански и частта от имот с № 600.426 по помощния план на Промишлена зона на гр. Сандански., попадаща в имот с идентификатор 65334.202.060, с площ 227 кв. м. по КК на Промишлена зона на гр. Сандански, съгласно скицата към допълнителното заключение на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, първостепенният съд обсъдил доказателствата по делото и назначените две съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна. С приетите от него като неоспорени от страните експертизи, изготвени от вещо лице Д. Левунлиев установил, че с Решение № 01А/О от 24.10.1995 г. на ПК - Сандански на оспорващата е признато правото на собственост върху нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Сандански, местността "Савако", като имотът не е възстановен, тъй като попада в района на МК "Сандански". Установил, че за бившия имот на наследниците на К. Кицова, между които и оспорващата, е одобрен помощен кадастрален план/ на л. 145 от делото/, в който процесният имот е отразен като имот № 600.426 с площ 5,175 кв. м., като част от него попада в границите на КВС, а части попадат в границите на одобрената кадастрална карта на промишлена зона - Сандански, както и че 3240 кв. м. от имота попадат върху имот с идентификатор 65334.202.61, 227 кв. м. от имота попадат върху имот с идентификатор 65334.202.60 и 29 кв. м. - върху имот с идентификатор 65334.202.11,които са съответно описани в оспорената заповед части от имота по пункт б, т. 1, 4 и 5 и са определени от административния орган като застроени. Установил още, че в частта от имота на оспорващата, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.61 по КК е построена дърводелска работилница, сега- авто- ремонтна работилница и магазин за продажба на авточасти и складове към работилницата, като всички сгради са с площ от 550 кв. м., за които е необходимо прилежаща площ от 1 100 кв. м., в границите на която от имот № 600.426 по помощния план попадат 994 кв. м, а останалата част от имот 65334.202.061 в размер на 2 296 кв. м. приел като незастроена. По отношение на частта от имота на оспорващата, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.060, вещото лице дало заключение, че е незастроена, тъй като в имота има построена масивна сграда, но тя отстои на 27 м. от имота на оспорващата по одобрения помощен план, който не се засяга и от нормативно-прилежащата площ на сградата, като върху нея има само самонасадила се тревна растителност. По отношение на частта от имота попадаща в имот 202.011 от 29 кв. м. установил, че представлява път. Въз основа на тези обстоятелства, в решението - предмет на настоящата жалба, съдът приел, че жалбата е частично основателна в две части: в частта относно пункт б, т. 1 от оспорената заповед в която кметът на Община Сандански приел, че част от имот № 600.426 по одобрения помощен план, признат за възстановяване на наследодателя на оспорващата, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.061 по КК на Промишлена зона на гр. Сандански в размер на 3 240 кв. м. е изцяло застроена, предвид заключението на вещото лице, че освен построените авто-ремонтна работилница, магазин за продажба на авточасти, и складове към работилницата, всички с площ от 550 кв и необходимо прилежаща площ от 1100 кв. м., в границите на която от имот № 426 по помощния план попадат 994 кв. м, но останалата част от имота, попадаща в имот с идентификатор 65334.202.061 в размер на 2296 кв. м. е незастроена, както и в частта по пункт б, т. 4 от заповедта, касаеща имот с идентификатор 65334.202.060 по КК на Промишлена зона на гр. Сандански, като приел, че не попада в необходимо прилежащата площ на сградата, построена в останалата част от имота. В тези части отменил като незаконосъобразна оспорената заповед на кмета и вместо това ги определил като незастроени.. Приел за неоснователна и отхвърлил жалбата на оспорващата в останалата й част, като изложил съображения само относно пункт б, т. 5 от заповедта-предвид установеното, че имот с идентификатор 65334.202.011 представлява път, т. е. имотът е застроен. Решението на административния е правилно в частите, посочени по-горе. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Известно е, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници, и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие"/преди-ОСЗГ/по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверение и скица, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота. В административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както пред административния орган, така и впоследствие пред съда, се определя застроената част, респективно свободната площ от имота съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми. Това определяне е необходимо с оглед обстоятелството, че на базата на заповедта на кмета на общината се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, които са необходими като задължителна предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие и гори (бившата поземлена комисия) на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места). В това производство, както правилно е приел съдът, не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове, неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Тези обстоятелства са въпрос на последващо производство-това по издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което органът по поземлената собственост постановява решение за възстановяване в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или им признава правото на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността, подлежащо на самостоятелен съдебен контрол. При постановяването на решението си съдът е събрал относимите доказателства-административната преписка, вкл. изисканите от него допълнителни доказателства, установяващи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, назначил и кредитирал две експертизи. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, съдът е стигнал до обоснован извод за частична основателност на жалбата срещу оспорената заповед на Кмета на гр. Сандански и правилно определил като свободна от застрояване площта, посочена по-горе. Предвид горните съображения се явява неоснователен довода за неправилно приложение на материалния закон. Наведеният в касационната жалба довод, че в имот с идентификатор 65334.202.061 имало построени газостанция и бензиностанция, се опровергава от заключението на вещото лице и приложената към него скица, като тези постройки са в съседния имот-с № 600.425, а инвестиционни намерения за бъдещото им разширяване са неотносими към настоящия спор. Доводът, че в имот с идентификатор 65334.202.060 имало затревена площ, е верен, но не води до извод за незаконосъобразност на решението, тъй като няма данни за озеленяване, в смисъл за зелено строителство, видно от двете експертизи, по отношение на които административният орган не е реализирал процесуалната си възможност да ги оспори. По тези съображения ВАС намира решението на административния съд в тази част за съобразено с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Постановеното съдебно решение в частта за разноските е частично неправилно. Съдът съобразил, че при този изход на спора е основателно искането на оспорващата за присъждане на разноските по делото. Присъдил ги в пълен размер на сумата от 800 лева, представляващи 10 лева внесена държавна такса по делото, 300 лева възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.04.2009 г. и 490 лева възнаграждение за вещото лице за основното и допълнителното заключение. Не съобразил, че е отхвърлил жалбата в една част, поради което при присъждане на разноски е следвало да спази нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно на осн. чл. 144 АПК и да ги присъди съразмерно с уважената част на жалбата. Предвид гореизложеното и задължението на настоящия съдебен състав да се произнесе по същество на спора и относно присъдените разноски пред първоинстанционния съд, съдът съобрази, че първоначалното оспорване на заповедта е за всичките й части, последвано от уточнението в о. с. з. на 22.04.2009 г. /на л. 69/ и от уточнението в последното о. с. з. Предвид горното съдът следва да измени оспореното решение в тази част, като намали присъдената сума в половин размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,