Решение № 6367 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2021 г.

ВАСVI отделение27.05.2021 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 7533 от 23.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6361 по описа за 2020 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. от гр. София срещу решение № Ц2153-21-6 от 04.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град и потвърденото разпореждане № [ЕГН]/23 от 24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. ОСЪЖДА М. Н. от гр. София да заплати на Териториалното поделение на Национален осигурителен институт София – град разноски за двете инстанции в размер общо на 400. 00 (четиристотин) лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6367 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София – град против решение № 7533 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 6361 по описа за 2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ц2153-21-6 от 4.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/23 от 24.03.2020 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване", а преписката е изпратена на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София – град за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 от КСО, чл. 45 и чл. 294 от ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. Н. от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил решение № Ц2153-21-6 от 4.06.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град и потвърденото разпореждане № [ЕГН]/23 от 24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М. Н. е отказано възобновяване на наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.01.2020 г., с мотиви, че вече се е дипломирал и не е учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел, че дипломираните юристи, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по Закона за съдебната власт (ЗСВ), следва да продължат да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО до полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност пред министерството на правосъдието. По арг. от чл. 294, ал. 1 от ЗСВ лицето, което се е дипломирало, но не притежава юридическа правоспособност, не може да упражнява юридическа професия. Решението е постановено при неправилно прилагане на действащата материалноправна разпоредба на чл. 82, ал. 1 от КСО (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Съгласно изр. 3 децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след навършване на 18-годишна възраст да се считат само децата, които продължават да се обучават в средни или висши учебни заведения и които не са се дипломирали. На основание чл. 42, ал. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО) диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят качеството на "учащи" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение (В същия смисъл решение № 15620 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2020 г., VI о., решение № 13833 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2020 г., VI о., решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI о., решение № 358 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2017 г., VI о. и др.). По изложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове, с които е отказано възобновяване на прекратена наследствена пенсия, са издадени в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Обжалваното съдебно решение, с което актовете са отменени, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за разноски за двете инстанции, които са в размер общо на 400. 00 лв. – 200 лв. за държавна такса за касационната инстанция и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1