Решение № 8996 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, депозирана от ищеца Сател БГ ЕООД, [населено място], община Марица, област Пловдив, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 1593/16.09.2022г., постановено по адм. дело 1500/2020г. на Административен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от дружеството кумулативно обективно съединени искове срещу Министерство на земеделието, храните и горите (настоящо Министерство на земеделието), Държавен фонд Земеделие и Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от правните последици на: 1.непредоставена финансова помощ на дружеството в размер на 391 166,56лв.; 2.заплатени адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с инициирано производство по обжалване на изричния отказ на ДФЗемеделие по административен и съдебен ред в размер на 5 000лв.; 3.заплатени по договор за банков кредит, сключен с Банка ДСК АД суми, възлизащи на 85 000лв.; 4.лихви върху сумата от 146 630.00лв., представляваща имуществени вреди от поведението на националните власти за периода от 26.06.2017г. до 26.06.2020г., ведно с лихвите по заплатените адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с проведените административно и съдебно производства и лихвите по банковия кредит, от датата на всяко от плащанията до датата на предявяване на исковата молба-26.06.2020г. Производството е образувано и по частна жалба на дружеството срещу Решение1593 от 16.09.2022год. на Административен съд-Пловдив по а.д.1500/2020г., в частта имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено срещу ответника Народно събрание на Република България и по отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди на дружеството-ищец. Ответникът Министерство на земеделието се представлява се от юрк. Гашева, редовно упълномощена, която моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение на АС - Пловдив, като правилно и законосъобразно. Поддържа съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Народно събрание на Република България се представлява от юрк. Стойкова и юрк. Григорова, които пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Претендират юрисконсултско възнаграждение и представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По отношение на претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца, желаят да бъде взето предвид, в зависимост от изхода на спора и решение на СЕС по дело С-427/2016 и дело С- 428/2016, ведно със съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалните действия от страна на ищеца в настоящия процес. Представят допълнително и писмени бележки. Ответникът Върховен административен съд не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът Държавен фонд "Земеделие", се представлява от адв. Пачаманов, редовно упълномощен. Същият изразява становище за това, че решението на първостепенния съд е правилно и претендира оставяне на касационната жалба без уважение. Представя писмени бележки със становище по съществото на спора. Претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба 1 за адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната и частната жалби са подадени в нормативноустановения срок от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество съдът намира следното : Производството пред Административен съд Пловдив е било квалифицирано като иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. "Сател БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: [улица], [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от законния си представител - управител и чрез процесуалните си представители е заявило, че е претърпяло значителни имуществени вреди, които са настъпили в резултат от следните правни последици : 1. / непредоставена финансова помощ на дружеството, в размер на 391 166. 56 лв.; 2. / заплатени адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с инициирано производство по обжалване на изричния отказ на Държавен фонд "Земеделие" по административен и по съдебен ред в размер на 5 000. 00 лв.; 3. / заплатените по банковия кредит, сключен с Банка ДСК АД, възлизащи на 85 000. 00 лв.; 4. / лихвите върху сумата от 146 630. 00 лв., представляваща имуществени вреди от поведението на националните власти за периода от 26.06.2017 г. до 26.06.2020 г., както и лихвите по заплатените адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с проведените административно и съдебно производства и лихвите по банковия кредит, от датата на всяко от плащанията до датата на предявяване на исковата молба 26.06.2020 г. С исковата молба са били претендирани и неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в претърпени от представителя на дружеството стрес и притеснения, които оценява на 20 000.00 лв., както и лихвите върху тази сума за периода от 26.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 26.06.2020 г., които възлизат на 3 047. 22 лв. С обжалваното в касационното производство съдебно решение АС - Пловдив е прекратил производството по делото срещу ответника Народно събрание на Република България с преценка за недопустимост поради насоченост срещу ненадлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, предвид предявяване на претенцията за обезвреда на щети, причинени от законодателната дейност на Народното събрание. Прекратено е било производството по делото и по отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди в полза на ищеца, предвид обстоятелството, че същият е юридическо лице. В останалата й част исковата претенция е била отхвърлена изцяло. Като недоказано е било преценено наличието на кумулативноизискуемите три предпоставки, необходими за уважаването й. На първо място съдът е заключил, че липсва първата предпоставка за установяване на отговорност на държавата - допуснато нарушение на правото на ЕС. Счел е в допълнение, че не били представени доказателства и за обема на настъпилите вреди, както и за наличие на пряка причинноследствена връзка между претендираната увреда и поведението на ответниците. По горните съображения административният съд е отхвърлил искът в непрекратената част изцяло като неоснователен и недоказан по отношение на Министерството на земеделието, Държавен фонд Земеделие и ВАС.. Съдебното решение е недопустимо поради неотстраняване от страна на състава на неясноти и слабости в исковата молба, преди даване ход на делото. Същото е и неправилно поради допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до ограничаване състезателното начало в производството по делото, като са засегнали основни процесуални права както на ищеца, така и на ответниците. Причините за това са следните: За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди болки страдания, негативни емоции, увреждане на здравето и др./, причинени в хипотезата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ. При разглеждане на реда за провеждане на производството по адм.д. 1500/2020г. по описа на АС Пловдив се установява, че в Разпореждане 4331/09.07.2020г., с което делото е било насрочено в открито съдебно заседание исковата претенция, обективирана в исковата молба е била приета за редовна от външна страна и не са били дадени указания за отстраняване на нередовности. В същото време както в самата искова молба, така и в извършения доклад липсва посочване на противоправните действия, които съдът е приел за извършени от всеки един от ответниците. Докладван е единствено общия вредоносен резултат, за който се търси обезщетение. Извършването на доклад в исковото производство е строго формален от гледна точка на съдържанието си акт, който следва да определи фактическите рамки на предстоящият да се развие спор и по този начин да гарантира възможността на страните за пълноправно участие. Част от същия следва да бъде именно конкретното противоправно действие, сочено като осъществено от всеки ответник. То следва да се извлича от фактическите твърдения в исковата молба, които от своя страна следва да бъдат категорично ясни и точни при обосноваване на предявената претенция. В оспорения съдебен акт видно от мотивната част на решението спорът е разгледан през призмата на чл.2в, ал.1, т.1 АПК. Отговорността по силата на самата норма може да бъде ангажирана в две отделни хипотези - за вреди по чл. 1, ал. 1 АПК и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В първата хипотеза отговорност при допуснато нарушение на правото на ЕС за служебните актове и действия на своите служители и органи носи администрацията при условията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Във вторият случай отговорност за такова нарушение носят административните съдилища и ВАС за правораздавателната си дейност. В конкретния случай с исковата молба е била ангажира отговорността на основание чл.4, ал.2 ЗОДОВ на двата вида ответници ВАС, чрез чиято противоправна правораздавателна дейност се сочи да е постигнат вредоносния резултат, комплексно с противоправната дейност на Министерството на земеделието, Държавен фонд Земеделие и Народното събрание на Република България. Както бе споменато, за да бъде редовен и съответно разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан по силата на самата норма на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове. Това са термини, характеризиращи се с по-висока степен на индивидуализация от по-общото понятие дейност. Посочената предпоставка обуславя необходимостта от надлежно установяване и отразяване в доклада на всяко претендирано като вредоносно действие с оглед безпечаване правото на защита на ответните страни. Както самата разпоредба на чл.1, ал.1 гласи тези актове, действия и бездействия следва да изхождат от административната дейност, т.е. да са нейни елементи. За разлика от това, отговорността на съдилищата според разпоредбата на чл.2в , ал.1 АПК може да се сочи като резултат на правораздавателната дейност, което е понятие по-общо от резултата на конкретен съдебен акт, процесуално действие или бездействие. Тази дейност обаче, също следва да бъде достатъчно добре индивидуализирана, тъй като конкретния характер на отговорността изначално е нейн съществен елемент. Всеки следва да знае за какво се търси отговорността му. В този смисъл, конкретиката е важна за индивидуализацията на предмета на спора. Това обстоятелство е съществено, на първо място за извършване проверка на допустимостта на исковата претенция.Недопустимо е да се твърди най-общо, че цялата дейност на дадена администрация или орган, респ. на дадено съдилище като съвкупност от действия, бездействия и правнорелевантни актове е незаконосъобразна и в този смисъл е причинила процесната вреда. Подобно твърдение сочи на нередовност на исковата молба, тъй като възпрепятства ответниците от възможността да оспорват, съответно оборват изискуемата от закона пряка-причинноследствена връзка между конкретен акт и претендирания да е причинен от него вредоносен резултат. Още повече, че подобна обща дейност, която не е насочена към конкретния адресат, при твърдения за засягане чрез същата на негови права и интереси е логично да бъде опосредена от изпълнителни актове или действия с по-голяма конкретика. Колкото по обща и абстрактна е дейността, която се сочи като противоправна, толкова по неясна или неочевидна е и пряката причинно следствена връзка на тази дейност с претендирания конкретен вредоносен резултат. Това обстоятелство от своя страна изисква допълнително и подробно обосноваване чрез правилата и законите на логиката на изискуемата от закона причинноследствена връзка. Това обстоятелство също не е било изяснено при предварителната проверка за редовност на исковата молба от страна на първоинстанционния съд. Обратно на изложеното, конкретните, точни и ясни действия водят до ясни, често неоспорими и очевадни резултати. Отстраняването на горната нередовност не изисква обосноваване на очевидност, но поне на вероятност за съществуването на възможност за връзка между соченото като причина противоправно действие и вредоносния резултат като негово следствие, която възможност следва да бъде доказана в хода на производството с допустимите от закона процесуални способи за доказване. Вместо да обездвижи исковата претенция и да изиска от страна на ищеца да обоснове с необходимата конкретика всяко противоправно действие на всеки конкретен ответник и вероятността за съществуване на причинна връзка, в която то се намира със сочения вредоносен резултат, първоинстанционният съд е дал ход на делото и е разгледал една нередовна от външна страна искова молба, като по този начин е постановил едно недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. При преценка на настоящия спор съдът намира, че в исковата молба липсва достатъчно надлежна индивидуализация на сочените за противоправни действия и бездействия на ответниците нито на достатъчно ясна вероятност за съществуването на причинна връзка между тези действия и вредоносния резултат.Така например след пространното изложение на обстоятелствата около провеждане на сочената от страна на ищеца за незаконосъобразна процедура по реализиране на административното производство и постановяване на Заповед 03-РД/2500 от 08.11.2011г. на ДФЗ , както и по оспорването й, ищецът разяснява на страница 24 от исковата му молба, че Министерството на земеделието следва да носи отговорност за противоправната дейност на Министъра на земеделието по приемане на Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. От друга страна се визира нейния чл.31, ал.1, предвиждащ общия ред за оспорване на административните актове, постановени по реда на наредбата. Не става ясно за приемане на цялата наредба ли следва да се носи претендираната отговорност или единствено за приемане на разпоредбата на чл.31, ал.1 от същата. От друга страна регламентирания в тази Наредба правен ред бива обективиран чрез провеждането на предвидените в същата производства и издаването на съответните административни актове. Не става ясно как нормата уреждаща реда за оспорването им е довела до сочения за незаконосъобразен характер на самия административен акт и каква е пряката причинна връзка със сочените увреждания, т.е. как нормата или нормативния акт, a не предприетите въз основа на нея действия е довела/са довели до сочената финансова загуба. По същия начин в исковата молба липсва яснопосочена пряка причинноследствена връзка между законодателната дейност на Народното събрание, реализирана чрез приемане на разпоредбата на чл.97 АПК в предишната й редакция и соченото като незаконосъобразно решение на Държавен фонд Земеделие. Тази нередовност също не е била надлежно отстранена от първоинстанционния съд. По-натам, по отношение на самия фонд неясно от изложеното в исковата молба на стр. 25 е това дали забавеното производство от страна на администрацията или крайният административен акт, явяващ се неблагоприятен за ищеца се намира в пряка причинноследствена връзка с претендираното да е причинено увреждане. В случай, че се касае за първата хипотеза, то налице е специален ред и друго правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. По отношение на ВАС, като неспазени се сочат негови задължения при извършване на контрол по съществото на постановения първоинстанционен съдебен акт, регламентирани с разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, докато с постановеният такъв от страна на ВАС по адм.д. 15919/2014г. съдът е отказал да извърши такава проверка по съществото на спора поради просрочие на жалбата на ищеца, т.е. съдът изобщо не е разглеждал този спор по същество. Като не е отстранил всички тези неясноти в исковата молба, първоинстанционният съд е разгледал една нередовна такава, което е основание за обезсилване на решението му. На следващо място неотстранените слабости в исковата молба са резултирали и в допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, което е ограничило както правото на пълноправно участие на ищеца в съответното исково производство, така и правото на защита на посочените ответници. По тази причина, при такаконстатираните дефекти постановеното решение е и неправилно. За пълнота на изложението следва да бъде припомнено, че увредените имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато правната норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, самата норма е нарушена и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Т.е. соченото противоправно действие, бездействие или акт следва да са предприети в нарушение на твърдяната правна норма. Тежестта на доказване на посочените предпоставки е за ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, като при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая от страна на ищеца се претендира допуснато нарушение на правото на ЕС, в който случай общо посочване на нормативен акт или принцип на правото на ЕС, без индивидуализацията му в конкретна правна норма е недопустимо. В исковата молба по настоящото дело пряко цитирана е нормата на чл.5, т.7 от Регламент 1698/2005г. (отм.), според която норма Държавите-членки гарантират, че проектите, финансирани от ЕЗФРСР, са в съответствие с Договора и всякакви други актове, приети по силата на Договора. Същата от една страна се характеризира с висока степен на абстрактност, от друга в нея липсва установено в полза на частноправни субекти материално право, а единствено гаранционни задължения за държавите членки. По тази причина тя не може да бъде основание за ангажиране безвиновната отговорност на държавата. Действително, цитираният регламент урежда материята, от която ищецът твърди, че е претърпял вреди, но без посочване на конкретна негова норма, създаваща достатъчно ясни и безусловни права за ищеца, респ. реципрочни задължения за Държавата в лицето на нейните органи, която норма да се сочи нарушена и по този начин довела пряко и непосредствено до вредоносния резултат, не може да бъде извършена проверка за това, дали същата разполага с директен ефект върху физическите лица, като създава за тях възможност за прякото й приложение в отношенията им с държавните органи и трети лица. На второ място, нарушението на общностното право в исковата молба е конкретизирано и в лицето на разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС, обективизираща принципа за достъп до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес. В този случай следва да бъде припомнено, че Действието на ХОПЕС не е всеобхватно и безусловно спрямо вътрешните правоотношения на държавите членки, а поставя защита единствено спрямо тези обществени отношения, които попадат в приложното поле на общностното право, което обстоятелство е изведено от СЕС като общ принцип в Решението по дело C-260/89. В същото решение СЕС приема, че контрол за зачитане на правата на човека в ЕС като общи принципи на правото е възможен и по отношение на акт, който не е приет в приложение на съюзна правна норма, но засяга нейното приложно поле, определено най- общо в Договора за Европейския съюз и доразвито в конкретните правни норми на правните актове от вторичното право. Няма спор в тази връзка, както правилно отбелязва това и ищецът, че Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. е нормативен акт по прилагане правото на съюза по смисъла на чл.51, параграф 1 от Хартата, поради което може да бъде прието, че разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредбата, в случай че увреждането се твърди от нея, създава субективни права в полза на ищеца, поради което попада в обхвата на чл.47 ХОПЕС, сочен от ищцовата страна като нарушен. Неясен в този случай обаче остава въпросът за пряката причинноследствена връзка на сочената за нарушена норма с описаните материални вреди, доколкото хипотетичната възможност за разглеждане на процесния административен акт по същество, вместо постановеното прекратяване на обжалването не гарантира благоприятен изход от спора, т.е. връзката между вредите и нарушението не е безусловна и неизбежна, а е опосредена от изхода по самия спор. Предвид обстоятелството, че в исковата молба при обосноваване наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Министерството на земеделието се сочи и допуснато бездействие, изразило се във формата на нормативен пропуск да създаде допълнителни гаранции, съответстващи на правото на ЕС, за да гарантира правото на зашита на ответната страна ищецът е следвало да уточни конкретната норма от правото на ЕС, установяваща задължението за конкретна по-висока гаранция за защита, доколкото принципно процесуалните правила за реализиране на правото на защита в състезателен процес, каквото е административното производство по естеството си , не са сред материите, намиращи се в пряка връзка с правото на ЕС. Напротив , установен е принципът на процесуална автономия, който задължава държавите за постигане на заявените в Хартата резултати, а не за реда по който това следва да се случи. Позоваване в исковата молба е извършено и на принципите на добра администрация, на правната сигурност и на защита на легитимните правни очаквания, без да се сочи конкретна норма, обективираща същите. Подобна абстрактност е недопустима, тъй като създава неяснота относно един от елементите на отговорността и възпрепятства правото на защита на ответниците. Посочените принципи намират проявление в различни норми от първичното и вторичното право на Съюза, като някои от тях не се прилагат самостоятелно, а други не винаги имат за адресати частноправните субекти. По тази причина индивидуализирането на тези норми е от съществено значение за преценка на относимостта им към предмета на спора. С оглед изложеното по-горе, при констатацията за разглеждането на една нередовна от външна страна искова молба, което е довело до постановяване на едно недопустимо решение, както и предвид допуснатите редица съществени процесуални нарушения, явяващи се предпоставка за разглеждане на правния спор и свързани с липсата на яснота относно някои от елементите, обосноваващи ангажирането на отговорността на държавата по чл. 2в, ал.1 . т.1 ЗОДОВ, а именно липсата на достатъчна индивидуализация на сочените вредоносни правни актове, действия, дейности на ответниците, довела до неизясняване предмета на спора, липсата на достатъчна индивидуализация на нарушените с тези действия норми на правото на ЕС и липсата на конкретизирана преди даване ход на делото ясна причинна връзка между всяка от претендираните като причинени имуществени вреди и всяко сочено нарушение на конкретни съюзни норми води настоящия съдебен състав на единствения възможен извод за недопустимост и неправилност на съдебното решение, което обосновава необходимостта за неговото обезсилване, на по-силното основание и връщане на правния спор за ново разглеждане при съобразяване на дадените по-горе указания по приложение на процесуалния закон. При отстраняване на горните нередовности, съдебният състав следва да има предвид и указанията в практиката на СЕС, според която, съгласно принципите на равностойност и ефективност, процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред. Макар констатираните слабости да засягат отношенията на ищеца с някои от ответниците в производството, същите се явяват основание за обезсилване на цялото решение в разгледаните по същество претенции, доколкото според твърденията на исковата молба, се касае за причинен общ вредоносен резултат, за който се търси и обща, солидарна отговорност. По отношение на прекратителната част от първоинстанционното решение, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на Народното събрание на Република България настоящата съдебна инстанция намира същото за правилно. Съдът констатира, че срещу последният от ответниците искът е бил ненадлежно предявен, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Както бе уточнено по-горе исковете по ЗОДОВ следва да бъдат предявени срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и то единствено от административна дейност. От една страна Народното събрание на Република България не е юридическо лице, а от друга дейността му, която се сочи да е противоправна касае нормотворческата му дейност, която може да бъде източник на деликт и основание за отговорност, но пред общите съдилища. Що се отнася до прекратяването на производството в частта за претендираните като причинени на дружеството неимуществени вреди, съдът намира, че преценката касае основателността на иска и не представлява въпрос, свързан с допустимостта на същия, поради което прекратяването на производството в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като спорът в същата част следва да бъде разгледан по същество при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в случай на отстраняване на констатираните нередовности. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а в прекратителните му части частично потвърдено и частично отменено. При този изход на спора претенциите по сметки следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, поради което произнасяне от страна на настоящия състав не се дължи. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение