Решение № 4245 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2015 г.

Решение № 4245 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационната жалба на Кирил Емилов Пенков срещу решение № 146 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3379/2014 г. по описа на Административен съд - София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество на спора, с което да задължи МВР да издаде, както следва: копие от Докладна записка рег. № А-12467/28.05.2013 г. по описа на ДМОС с резолюция на министъра на вътрешните работи и копие на Заявление от Кирил Пенков (рег. № 6877 от 10.05.2013 г., вх. Рег. № А 13881 на ДМОС - МВР) с резолюция на министър Първанова. Ответната в производството страна - Директорът на дирекция "Правно-нормативна дейност" към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Пенков, срещу решение № I-9095/28.01.2014 г. на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" на Министерството на вътрешните работи, постановено по Заявление рег. № ЗДОИ-295/19.12.2013 г., с което е поискано да му се предостави достъп до следната информация: С какъв акт и на кой компетентен орган на МВР е отхвърлена резолюция на министъра на вътрешните работи за приемане и изпълнение на Решението на изпълнителния ръководител на мисията "ЕУЛЕКС" на ЕС в Косово, която гласи: "Утвърждавам техническо удължаване на мандата на г-н Кирил Пенков, за да се гарантира пълната оперативна възможност за действие на Групата на интервенция/Специален полицейски департамент към "ЕУЛЕКС". За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в определената законовоизискуема форма, съдържа мотиви, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да мотивират неговата отмяна. Постановеният административен акт е съответен на материалноправните норми и на целта на закона. В първоинстанционното решение съдът подробно обсновава изводите си досежно формата за достъп на предоставената информация съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от ЗДОИ, с оглед липсата на конкретизация на предпочитаната такава от страна на заявителя. За пълнота на мотивите, първоинстанционният съд обсъжда и характера на информацията, по отношение на която е поискан достъп. Съдът приема, че по отношение на жалбоподателя търсената информация няма качеството на служебна такава, доколкото последният е бил страна в производството по удължаване на мандата му в мисията на ЕС. Това производство е приключило с акт на министъра, който акт е административен по своя характер и жалбоподателят е бил легитимиран да го оспорва по съответния ред. Съществуването или несъществуването на обстоятелствата, довели до постановяване на отказ за техническо продължаване на участието му в мисията на ЕС, е подлежало на самостоятелен контрол за законосъобразност, но не е предмет на установяване и предоставяне в производство по ЗДОИ. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изводите, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДОИ са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. Правилно е заключението на решаващия съд, че исканата информация не попада в предметния обхват на легалната дефиниция, установена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България се регламентира едно от основните човешки права - правото на достъп до информация, което е безспорно. Правото на достъп до информация е част от т. н. комуникационни права и свободи на гражданите, регламентирани в чл. 39, 40 и 41 от Конституцията. Посочените конституционни разпоредби и в частност значимостта на правото на достъп до информация, е предмет на тълкуване и от страна на Конституционният съд, което същият е сторил с решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. Отчитайки изключителната значимост на правото на достъп до информация Конституционният съд изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. В посоченото решение според Конституционния съд квалификацията "законен" служи, за да обозначи правото на отделните граждани въобще да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване. Съгласно гореизложеното, в съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която същият този закон регламентира и обхваща всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно по отношение на тази информация законодателят е установил изричното задължение за органите, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, да я предоставят. В същото време обаче Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред се съдържа в Административнопроцесуалния кодекс, основен принцип в който е правото на достъп до информацията в административното производство - чл. 12, ал. 2. Нормата изрично сочи, че страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на ЗДОИ. Тогава, когато лицето няма качеството на страна в административно производство, или исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, ако информацията има изискуемите от закона характеристики. Но тогава, когато търсената от органа информация е във връзка с образувано административно производство, т. е. във връзка с предходно сезиране на органа, тя може да бъде получена в рамките на това производство, а не по реда на Закона за достъп до обществената информация. Видно е, че законодателят е предвидил различни способи за упражняване на правото на достъп до информация по смисъла на чл. 12, ал. 2 АПК с оглед на качеството, което търсещото информация лице има. Кодексът съдържа изрични разпоредби за правото на участващото в административното производство лице на достъп до информацията по административната преписка - чл. 34 и чл. 68 АПК. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Петитумът в касационната жалба за отмяна на първоинстанционното решение е обоснован от искането да се задължи органа по ЗДОИ да представи следните документи: копие от Докладна записка рег. № А-12467/28.05.2013 г. по описа на ДМОС с резолюция на министъра на вътрешните работи и копие от Заявление от Кирил Пенков (рег. № 6877 от 10.05.2013 г., вх. Рег. № А 13881 на ДМОС - МВР) с резолюция на министър Първанова. За прецизност, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че същите са представени още по делото пред първоинстанционния съд и се намират на листи от 22 до 25 от адм. дело № 3379/2014 г. по описа на АССГ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,