Решение № 1426 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Поморие срещу Решение 771 от 17.07.2023 г. по адм. дело 960/2023 г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Поморие по заявление с peг. 94А-07-01 от 24.03.2023 г. и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - кметът на Община Поморие, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че заявлението е противоречиво, поради което кметът е следвало да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите. Сочи, че предвид формулировката в заявлението, претендираното право е категорично ясно - платено локално паркиране на ППС, като заглавието на заявлението е без значение и не обективира волята на заявителя. Според касатора дори да е правилен изводът на съда, че заявлението е противоречиво и следва да бъде уточнено, то с жалбата си до съда заявителката е отстранила това противоречие като е пояснила, че е заявила право на локално паркиране. В тази връзка счита, че неизвършването на подробен анализ на заявлението и обективираната воля с него, както и несъобразявайки се с твърденията в жалбата, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поддържа, че заявителката не отговаря на изискванията за предоставяне на локално паркиране, предвид което отказът на кмета е законосъобразен. В допълнение твърди, че е невъзможно да се предостави на заявителката каквото и да е паркомясто до дома й на [улица], тъй като новопостроената сграда разполага с 4 гаража и 3 паркоместа в двора, като експлоатацията на новата сградата и паркоместата не позволяват да се обособяват допълнителни паркоместа на улицата, тъй като ще възпрепятстват достъпа до сградата. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът А. К. И. оспорва касационната жалба по подробни съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор и становище. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 24.03.2023 г. със заявление с рег. 94А-07-01 за платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън зоната за кратковременно платено паркиране А. К. И. е поискала право за платено преференциално паркиране на ППС като живуща извън зоната на кратковременно платено паркиране за срок от четири месеца. Към заявлението е приложен лична карта, свидетелство за регистрация на МПС, нотариален акт за собственост на имот, находящ се на адрес гр. Поморие, [улица]. С представянето на административната преписка е приложено извлечение от Протокол 38/02.08.2022 г. и Решение 889/02.08.2022 г. за приемане на окончателен проект на план-схема за организацията на движението за обект: Платено паркиране, кратковременно платено паркиране и забрана за паркиране на територията на гр. Поморие. Приложена е графична и текстова част. На 05.04.2023 г. в Община Поморие е депозирано заявление с peг. 94А-1994-1 на Г. Б. за преразглеждане на определените места за платено паркиране на [улица], гр. Поморие, с цел осигуряване на достъп до собствените й паркоместа, находящи се в двора на новопостроената сграда. Иска паркомясто 3 да бъде премахнато и обозначено като забранено за паркиране. Приложена е схема на паркоместата в дворното място. На 25.05.2023 г. с молба с рег. 94А-07-2 А. К. И. е подала молба до кмета на Община Поморие, в която е посочила, че по информация на началника на Центъра по градска мобилност, поркомястото й било закрито във връзка с подадена жалба и иска копие от жалбата и нейния подател. На 29.05.2023 г. с peг. 94А-07-3 Община Поморие е уведомила жалбоподателката, че във връзка с нейната жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Поморие, ще се произнесе съда. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че отказът е постановен в нарушение на материалния закон, отменил го е като незаконосъобразен и е изпратил преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат съдът е приел, че административният орган е следвало да уточни, предвид противоречието в заявлението, какъв е видът на исканото паркиране, поради което е следвало да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите. При редовно заявление, на ответника е вменено задължение да разгледа заявлението, да прецени има ли право жалбоподателката на локално/преференциално платено паркиране, има ли налични свободни места, доколкото мястото за паркиране може да е в близост до имота, а не непосредствено до него и при изясняване на посочените предпоставки да се произнесе с разрешение или отказ на претендираното право. Решението е правилно. С Наредба 23 от 28.02.2023 г. за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие (Наредба 23/2023 г.) са въведени следните режими на платено паркиране: Режим на почасово платено паркиране на ППС в Зона за кратковременно платено паркиране, Режим на платено паркиране на ППС Служебен абонамент, Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в Зона за кратковременно платено паркиране, Режим на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън Зона за кратковременно платено паркиране. Последните два режима са почти идентични по съдържание, според това, дали жилищният имот на заинтересования се намира в зона за кратковременно платено паркиране - Раздел IV или извън зоната за кратковременно платено паркиране - Раздел V. В режима по Раздел IV правото е квалифицирано като локално, а в Раздел V като преференциално, но двата режима уреждат едни и същи условия и процедура за предоставяне на право на паркиране, по местоживеене, като разликата е единствено в зоната, в която попада имотът на заявителя и моментът на възникване на задължението за заплащане на таксата по двата режима. Видно от образеца по Приложение 5, подаден от заявителя, същият е озаглавен Заявление за платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън Зоната на кратковременно платено паркиране, а текстът на искането заложен в образеца гласи: желая да получа право за платено локално паркиране на ППС, като живущ извън Зоната за кратковременно платено паркиране. Очевидно е, че се касае за допусната грешка или непрецизност при съставяне на текста на заявлението от общинската администрация (което с последващо изменение на наредбата е преодоляно, видно от публикуваната информация в интернет страницата на Община Поморие). По делото е безспорно, че А. И. е подала до кмета на Община Поморие заявление по образец, озаглавено Заявление за платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън Зоната за кратковременно платено паркиране. Тя е подала правилното заявление, тъй като жилищният й имот се намира именно извън Зоната за кратковременно платено паркиране, което не е спорно по делото. Искането е обективирано в образец - Приложение 5 към Наредба 23/2023 г. Следователно, волята на заявителя е заявена по ясен начин, с правилното заявление, отправено до компетентния орган в предвидения в наредбата срок и той не може да търпи негативни последици, като му бъде отказвано право на платено паркиране по местоживеене поради грешки, допуснати от самата администрация, управлявана от органа, който е компетентен да се произнесе по подаденото заявление. Съответно, административният орган не може да черпи изгодни за себе си последици от допуснатата от общинската администрация непрецизност в текста на образеца на заявление. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора, че в жалбата си срещу мълчаливия отказ, жалбоподателката е поискала да й бъде предоставено право на локално паркиране. От подаденото заявление е видно, че кметът е сезиран именно със заявление по образец - Приложение 5 към Раздел V от Наредба 23/2023 г. и не е необходимо да се тълкува формулировката в заявлението, каквито аргументи навежда касаторът. Нелогично е и твърдението в касационната жалба, че обстоятелството, че заглавието на заявлението е Заявление за платено преференциално паркиране на ППС", е без значение и не обективира волята на заявителя. Още веднъж следва да се посочи, че се касае за образец на заявление Приложение 5 към чл. 23 от Наредба 23/2023 г., който регламентира необходимите документи за получаване на право на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън Зоната за кратковременно платено паркиране. Допуснатата техническа грешка в самия образец на заявлението е недопустимо да се използва във вреда на заявителя. С оглед изложеното неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е бил длъжен да укаже на заявителя, да уточни вида на исканото паркиране, преди да се произнесе по същото, тъй като волята на заявителя е ясна, с оглед подаденото заявление по образец. Отново с оглед на изложените съображения и доказателствата по делото, неоснователни са доводите на касатора, че заявителката не е отговаряла на условията за предоставяне на разрешение, защото не е заплатила дължимата такса, за одобряване на заявлението й. Видно от чл. 25, ал. 1 от Наредба 23/2023 г. едва въз основа на решението за одобрение на заявлението, заявителят дължи заплащане на предвидената такса, поради което към момента на възникване на задължението на органа за произнасяне такса не е била дължима. Правилен е изводът на съда, че макар и редовно сезиран, кметът, в качеството си на компетентен орган, не се е произнесъл в срок, което негово бездействие правилно е квалифицирано като мълчалив отказ. В чл. 24 от Наредба 23/2023 г. е установено задължението на кмета да се произнесе по подаденото заявление с издаване на разрешение или отказ за временно и възмездно ползване на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън Зоната за кратковременно платено паркиране, тоест, установено е задължение за изрично произнасяне. Следователно, предоставянето на правото, поискано от заявителя се извършва с изрично властническо волеизявление на кмета, с което това право се предоставя/признава или се отказва, в зависимост от наличието или липсата на предпоставките, предвидени в Наредбата. Налице е мълчалив отказ, а той винаги е немотивиран. При липса на мотиви, изложени в изричен административен акт, волята на административния орган по преценка на тези обстоятелства по отношение на заявителя няма как да бъде установена. Правилни са доводите на ответника, че предвид целта на нормативно установения режим на преференциално паркиране - осигуряване на мобилен достъп на гражданите до жилищата им и избягване на неудобствата да търсят места за паркиране из целия град, възможностите за което са допълнително ограничени от установените различни режими, въведени на територията на общината, компетентният да предостави права по този режим орган е длъжен да изследва изчерпателно възможностите за предоставяне на правото чрез обособяване на паркомясто в близост до жилището, включително на съседна улица, в рамките на зоната, в която се намира, поради което аргументите на касатора, свързани с подадено от друг жител на същата улица заявление, са неотносими. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е определил предмета на спора - мълчалив отказ на органа по чл. 21, ал. 3 АПК, и с оглед на установеното по делото законово задължение на органа за издаване на изричен акт, правилно приел, че същият е незаконосъобразен. Това прави обжалваното решение правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Община Поморие юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на ответника, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 400,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната съдебна инстанция, доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 04.09.2024 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,