Решение № 2631 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, подадена чрез юрк. Дечева срещу Решение 3808 от 09.06.2023 г., постановено по адм. дело 9524/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на К. Методиев е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002220004553-091-001/10.05.2021 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1176/03.08.21 г. на директора на дирекция ОДОП София ЦУ на НАП, с които на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на К. Методиев за задълженията на дружеството Невис трейд ЕООД, в общ размер на 463 854, 43 лв., в т. ч. главница в размер на 291 831, 17 лв. и лихви в размер на 172 023, 26 лв., представляващи задължения за данък добавена стойност (ДДС) за данъчните периоди от м. 02.2015 г. до м. 11.2015 г. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда като твърди, че е налице кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. Счита, че е налице причинно-следствена връзка, от която да се доказва, че действията на ревизираното лице са единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Иска решението да бъде отменено и жалбата на дружеството срещу РА бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - К. Методиев, [ЕГН] не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на К. Методиев от гр. София по чл. 19 от ДОПК за задължения на Невис Трейд ЕООД в общ размер от 463 854,43 лева, включващ главнични и лихвени задължения към датата издаване на РА, представляващи задължения за данък добавена стойност / ДДС/ за данъчни периоди от м. 02.2015 г. до м. 11. 2015 г. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е съобразил следното: Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Административният съд е приел, че по отношение на ревизираното лице безспорно се установява първата предпоставка в хипотезите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - качеството на едноличен собственик на капитала и управител на задължено лице през ревизирания период. Прието е за установено и наличието на на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК на дружеството "Невис трейд ЕООД през този период са установени с влязъл в сила РА Р-22002217000333-091-001 от 18.10.2017 г. данъчни задължения. От друга страна първоинстанционният съд не е споделил изводите на органите по приходите за наличие на третата предпоставка по чл. 19, ал. 1, като е счетено от съда, че не е налице действие- укриване на факти и обстоятелства от ревизираното лице, които по закон е била длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Позовавайки се на съдебната практика съдът е приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които е установено, че не са декларирани получени приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът е счел за неправилни изводите на приходната администрация, че подаването на справка-декларация по ЗДДС, в която е посочена цената на доставка, за която има издадена фактура, която доставка е приета за нереална впоследствие в ревизионното производство на дружеството- получател по процесната доставка, е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. На следващо място е прието, че причинно-следствената връзка, представляваща обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от укриването на фактите и обстоятелствата, респ. действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице, не е налице. Административният съд счита, че не може да се приеме, че невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на търговското дружество е пряка и непосредствена последица единствено и само от поведението на жалбоподателя, което по изложените по- горе мотиви не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. На последно място съдът е приел, че в ревизионното производство не се установява при пълно доказване наличието на волево поведение на РЛ, довело при целен резултат като пряка уникална последица обективната невъзможност за събиране на процесните публични вземания. Така мотивиран Административен съд София -град е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22002220004553-091-001/10.05.2021 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1176/03.08.21 г. на директора на дирекция ОДОП София ЦУ на НАП. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка обосновано е прието, че между страните е безспорен само първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1. Настоящият касационен състав споделя изводите на първостепенният съд, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионното производство е установено, че са декларирани занижени стойности за внасяне на ДДС представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Неправилно е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая е доказана от страна на приходната администрация. На следващо място органите по приходите са установили наличие на действия на управителя по разпореждане с парични средства /отклоняване на парични средства/ от продажбата на стоки, като въпросното разпореждане с пари от имуществото на Невис Трейд ЕООД, е прието от ревизиращите органи като скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ и § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО) в полза на К. Методиев и е ангажирана отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора за доказаност на фактическият състав чл. 19, ал. 2 ДОПК. На първо място по отношение соченото от приходната администрация отклоняване на парични средства от дружеството, следва да се посочи, че с оглед характера на процедурата по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в тежест на данъчния орган е да установи този факт и то в настоящото производство, като доказателства в тази връзка не са представени.В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е посочил, че РА издаден на дружеството има доказателствената сила само по отношение на наличието и размера на установените задължения за данъци и ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който са установени. На следващо място в конкретния случай е налице недоказаност и на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Липсва извършена преценка от органите по приходите на основния за спора въпрос как стойността на разпореждането с определените суми се е отразила върху имущественото състояние на същото и как тези действия са попречили за удовлетворяване на публичните вземания на дружеството. В тази връзка недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат не са доказани и не е осъществен състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и при липсата на претенция от страна на ответника по касация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,