Решение № 10301 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2012 г.

Решение № 10301 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Митко Петров Петков срещу решение № 1981 от 20.07.2012 г. по адм. д. № 2426/2012 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което спорът да бъде решен по същество с уважаване на претенцията изцяло. Ответникът - Община Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Мартина Йорданова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не се налице отменителни основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, исковете на Митко Петров Петков срещу Община Варна: 1. по чл. 1 от ЗОДОВ в размер на сумата 88 300 лева, представляващи стойността на премахнатия по силата на Заповед № 0693/12.03.2008 г. на кмета на Община Варна недвижим имот снек - бар "Сузана", находящ се в гр. Варна, Крайбрежна алея, до буна № 1; в размер на сумата 41 848 лева, представляващи стойността на отнето движимо имущество /машини, съоръжения и обзавеждане/ от същия имот, премахнат в изпълнение на заповедта; в размер на сумата 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпян стрес, уплаха, притеснение, влошено здравословно състояние в резултат на изпълнението на същата и в размер на сумата 10 000 лева, представляващи обезщетение за погубен търговски имидж и авторитет като едноличен търговец в резултат на изпълнението й, и 2. по чл. 86 от ЗЗД в размер на сумата 51 935.03 лева, представляващи дължимата законна лихва върху общата стойност на предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ от 160 148 лева за периода от 01.04.2008 г. до 08.07.2011 г. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила, подробен анализ на събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка. Правните изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. По делото правило е прието, че макар и обектът, собственост на ищеца, да е бил премахнат въз основа на обявената за нищожна Заповед № 0693/12.03.2008 г. на кмета на Община Варна, доколкото същият е бил незаконно изградена масивна двуетажна сграда, с две издадени предходни и влезли в сила, подлежащи на изпълнение идентични заповеди /Заповед № 271/16.02.1995 г. и Заповед № 232/28.05.1998 г. на кмета на Общината, потвърдени с влезли в сила съдебни решения от 1996 г. и 1999 г./, Община Варна не му дължи репарация за претърпяните вреди от премахването му, поради липса на съставомерни и подлежащи на възстановяване от ответната страна вреди. Правилно е прието и това, че са недоказани твърденията, че цялото налично имущество на ищеца, находящо се в обекта при премахването му, е погинало. Напротив от събраните по делото безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, включително влязъл в сила отказ на компетентните разследващи органи да образуват наказателно производство за извършено престъпление от общ характер - противозаконно посегателство, се установява по категоричен начин, че нищо от намерените в обекта вещи и оборудване не е било унищожено и че същото се съхранява и понастоящем в посочения склад на фирма "Блясък" ООД, за което собственикът е уведомен. Изложеното обосновава извода, че и тази претенция е неоснователна и недоказана. Неоснователни и недоказани са и следващите две претенции с предмет обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 20 000 лева за претърпяни стрес, уплаха, притеснение, влошено здравословно състояние и в размер на 10 000 лева за изгубен търговски имидж и авторитет като едноличен търговец. Предвид на това, че преживените отрицателни емоции във връзка с премахването на снек-бара, свързани с влошаване на здравословното състояние на ищеца и увреждане на търговския му имидж и авторитет, са причинени поради изключителна негова вина, правилно е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение не се дължи. От неоснователността на четирите основни иска произтича и неоснователността на предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 51 935.03 лева, представляващи законната лихва върху общата стойност на предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ от 160 148 лева за периода от 01.04.2008 г. до 08.07.2011 г. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение