Решение № 5668 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2014 г.

Решение № 5668 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна против решение № 3049 от 2.12.2013 г., постановено по административно дело № 2442 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна. Изложени са съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, като е възпроизведена тезата за законосъобразност, поддържана и пред първата инстанция досежно оспорените пред нея предписания, дадени от старши инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, обективирани в протокол за извършена проверка № 1460/10.05.2013 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на процесните предписания за законосъобразни. Ответникът по касация - "Охранителна фирма - Варна" ООД, със седалище гр. Варна, ул. "Драгоман" № 43, ЕИК 103771283, чрез пълномощника адв. Маринова в писмен отговор моли атакуваното решение да бъде потвърдено и претендира съдебно-деловодни разноски, направени в производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В хода на производството пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е установено, че на 11.04.2013 г. на място и на 19.04.2013 г. по документи старши инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" и асистент в инспекционната дейност са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от "Охранителна фирма - Варна" ООД в обект на дружеството, находящ се в гр. Варна на ул. "Бачо Киро" № 1. В протокола за извършване на проверката са посочени следните нарушения: 1) при установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца работодателят не е утвърдил поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарното отчитане, с което не са спазени разпоредбите на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 6 от 1987 г.); 2) трудовият договор, сключен на основание чл. 114 от КТ със Стефан Василев Симеонов на длъжност "пазач невъоръжена охрана" не съдържа данни за разпределението на работното време, с което е нарушен чл. 115 от Кодекса на труда (КТ); 3) работодателят не държи на разположение на работещите в проверявания обект екземпляр от утвърдения график за ползване на платен годишен отпуск пред 2013 г., с което е нарушен чл. 37а, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО); 4) в проверения обект не се държат на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работата, с което е нарушен чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, на "Охранителна фирма - Варна" ООД са дадени следните предписания: т. 1 - При установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното отчитане, съгласно разпоредбите на чл. 9а от НРВПО, със срок на изпълнение до 22.05.2013 г.; т. 2 - С трудовите договори, сключени на основание чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ освен условията по чл. 66, ал. 1 от КТ, да се уговаря разпределението на работното време, съгласно чл. 115 от КТ, със срок на изпълнение до 22.05.2013 г.; т. 3 - Работодателят да държи на разположение на работещите в обектите, охранявани от дружеството, екземпляр от утвърден график за ползване на платен годишен отпуск през текущата година, съгласно разпоредбата на чл. 37а, ал. 4 от НРВПО, със срок на изпълнение до 22.05.2013 г.; т. 4 - В обектите, охранявани от дружеството, да се държат на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работата, съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от КТ, със срок на изпълнение до 22.05.2013 г. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Варненският административен съд е: 1) отменил по жалба на "Охранителна фирма - Варна" ООД задължителни предписания по т. 1, т. 3 и т. 4, обективирани в протокол № 1460/10.05.2013 г., съставен от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Варна; 2) отхвърлил е жалбата на "Охранителна фирма - Варна" ООД срещу задължителните предписания в частта по т. 2 от протокол № 1460/10.05.2013 г., съставен от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Варна; 3) осъдил е Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на "Охранителна фирма - Варна" ООД направените разноски по делото съобразно уважената част на жалбата в размер на 150 лв.; 4) осъдил е "Охранителна фирма - Варна" ООД да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 37,50 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт в частта си по т. 1 е издаден в противоречие на материалния закон, в частта по т. 2 го е приел за законосъобразен, а в частта по т. 3 и т. 4 първоинстанционният съд е извел крайният правен извод, че са нарушени административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на тези предписания. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена изцяло съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на издалия го орган за липса на пороци при издаването на предписанията. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да дава задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство. От фактическа страна е установено, че на 11.04.2013 г. старши инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна и асистент в инспекционната дейност са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на "Охранителна фирма - Варна" ООД, в обект на ул. "Бачо Киро" № 1 в гр. Варна. Охранителят, който бил заварен на работа - Христо Христов, предоставил на проверяващите документи, които се намирали в обекта. По време на проверката охранителят е уведомил по телефона управителя, който пристигнал в сградата, която фирмата охранявала, едва след приключването на проверката. След проверката на наличната документация инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна представили призовка на Христов, която той да подпише и да предаде на управителя на дружеството, като в нея било посочено, че на 16.04.2013 г. представляващият дружеството трябва да се яви в Дирекция "Инспекция по труда" Варна, за да представи следните документи - Правилник за вътрешния трудов ред, графици за работа и документи за отчитане на положения труд от 4.12.2012 г. до 11.04.2013 г. В призовката било отбелязано още, че по време на проверката в обекта на ул. "Бачо Киро" № 1, не били открити от проверяващите органи Правилника за вътрешния трудов ред, график за платен годишен отпуск за 2013 г., ревизионна книга и заповед по чл. 403а, ал. 2 от КТ. На 19.04.2013 г. е извършена проверка по документи, на която е присъствал и управителят на "Охранителна фирма - Варна" ООД, който представил Правилника за вътрешния трудов ред, заповед № 2 от 1.02.2013 г. за определяне на работното време на основание чл. 142, ал. 2 от КТ ведно с приложение № 1 към чл. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред за сумираното изчисляване на работното време считано от 1.02.2013 г. за период от шест месеца, поименни таблици, отчитащи кои работници са се явили на работа за периода от месец януари до месец март, трудов договор № 35 от 19.11.2012 г. на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от КТ и допълнително споразумение № 12 от 2.01.2013 г. на основание чл. 119 от КТ с лицето Стефан Симеонов на длъжност "пазач - невъоръжена охрана", фишове за работна заплата за периода от месец януари и платежни ведомости за месеците януари и февруари. Въз основа на установеното от проверката на място от 11.04.2013 г. и проверката по документи от 19.04.2013 г. е съставен протокол № 1460 от 10.05.2013 г., с който са дадени и процесните задължителни предписания. Управителят на дружеството подал възражение срещу посочения протокол, по което с решение изх. № ОС04/14292/6.06.2013 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" - София е потвърдил предписанията. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени график за ползване на платен годишен отпуск за 2013 г., утвърден на 28.12.2012 г., таблици за отчитане явяването на работа на работниците за месеците ноември и декември 2012 г. и април 2013 г., и графици за охраната на проверявания обект за периода от месец февруари до месец август 2013 г. Изслушани са свидетелите Христо Христов - охранителят присъствал по време на проверката, Кремена Радева, и старши инспектор Радостина Боянова, служител в Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, която е осъществила проверката. От показанията на Христов се е установило, че когато е предал документите за проверка на длъжностните лица от "Инспекция по труда", не е видял какво се съдържа в папката, но след пристигане на управителя сред документите бил открит Правилника за вътрешния трудов и ред и графикът за отпуските и графиците за работа за шест месеца. Според показанията на Христов проверяващите са попитали дали има заповед по чл. 403, ал. 2 от КТ и дали има определено лице, което да осъществява контакт с инспекторите, а той им обяснил, че има такава заповед и определеното лице се казва Бисер, но не си спомня фамилията. Инспекторите обаче не настоявали да осъществят контакт с лицето по чл. 403а, ал. 2 от КТ, определено от дружеството. Христов е обяснил пред първоинстанционния съд, че когато са му дали призовката не е знаел какво разписва, нито е знаел какво е съдържанието на папката, която предоставя на длъжностните лица. Според старши инспектор Боянова, когато е започнала проверката, Христов не е знаел и името на фирмата, в която работи. Служителите от инспекцията по труда не са направили списък на наличните и липсващи документи по време на проверката. Според предписанието, дадено по т. 1, при установено отчитане на работното време, работодателят трябва да утвърждава поименни графици за работа, за който е установено сумарното отчитане, съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От показанията на инспектор Боянова, дадени в съдебно заседание, се установява, че в папката с документи тя е видяла такъв график, но не бил утвърден. В призовката, където са отбелязани липсващите в обекта документи, не е посочено, че тези графици са сред липсващите документи. Инспекторите не са направили опис на наличните и липсващи документи по време на проверката на място, нито са съставили протокол за извършената проверка, а освен това според показанията на Христов, след пристигане на управителя на дружеството в обекта на ул. "Бачо Киро" № 1, сред документите в папката били открити и графиците за шест месеца. Отново от показанията на Христов се установява, че той е виждал такива графици, когато е разглеждал папката и те са били за шест месеца, като в тях е изписано всеки служител кой ден в месеца е на работа, като потвърждава, че тези графици са били дадени на инспекторите, защото стоят върху документите. При документалната проверка на 19.04.2013 г. тези графици са представени пред инспекцията на труда, като те са били сред изброените документи, които е следвало да се представят при документалната проверка, но не са сред отбелязаните документи, които не са били налични в обекта. Представени са графици за шестмесечен период, но проверяващите са приели само за месеците от януари до март, като са върнали останалите, като неотносими към случая. В съдебно заседание са представени и графиците за останалия период. От изложеното може да се направи извод, че е имало поименни графици за период от шест месеца, а твърденията на касатора за противното не могат да бъдат доказани. Не е представен протокол от проверката на място, не са вписани като липсващи документи на обекта тези графици, представени са при документалната проверка и в съдебно заседание и от обясненията на Христов също се установява, че те са се намирали при документите, които е предоставил за проверка. При така установеното предписанието по т. 1 е неправилно постановено, и като такова първоинстанционният съд законосъобразно го е отменил. По отношение на предписанието по т. 3 относно задължението на работодателя да държи на разположение на работещите в обектите, охранявани от дружеството екземпляр от утвърдения график за ползване на платен годишен отпуск през 2013 г., съгласно разпоредбата на чл. 37а, ал. 4 от НРВПО, настоящият състав също смята, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В чл. 403, ал. 2 от КТ е прието, че работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. По делото липсва такава заповед, но от обясненията на Христов се установява, че той е виждал такава заповед и съгласно нея лицето, определено от дружеството да контактува с инспекцията по труда, се нарича Бисер, но не си спомня фамилията му. В съдебно заседание Христов е заявил, че инспекторите не настоявали това лице да присъства на проверката. Видно от показанията на Христов той не знаел името на фирмата, за която работи, не е забелязал какви са документите, които длъжностните лица проверяват, не е бил наясно и не е прочел съдържанието на призовката, която разписва. Контролните органи от инспекцията по труда е трябвало да изискат да проведат проверката в присъствието на лице по чл. 403а, ал. 2 от КТ или от представляващия дружеството, за да протече проверката по установения и предписан от закона ред. Не е спорно по делото, че Христов е бил охрана на обект и не е наясно с трудовото законодателство, нито му е вменено в задължение да е наясно с това какви документи са необходими при извършване на проверка от инспекцията по труда. Очевидно той не може да защити правата на дружеството, а инспекторите, които са били наясно с обстоятелството, че Христов не е запознат с това как протича проверката и какви са последствията от нея, е трябвало да изчакат идването на управителя, за да извършат проверката и да изискат от него необходимите документи. Според Христов, при идването на управителя в обекта, сред документите, съдържащи се в папката са били и графиците за отпуск. В действителност управителят е уведомен за започване на проверката и с това проверяващите от инспекцията на труда са изпълнили задължението за уведомяване, предвидено в чл. 26, ал. 1 от АПК, но впоследствие е трябвало да изпълнят и законовото изискване на Кодекса на труда, като извършат проверката в присъствието на лицето по чл. 403а, ал. 2 от КТ или на представляващия дружеството. В чл. 403, ал. 1 от КТ е визирано кои са необходимите документи, които трябва да са налични на проверявания обект, а в ал. 2 на посочената разпоредба е определено лицето, от което трябва да се изискат тези документи. От така изложеното следва, че неправилно и в противоречие с административнопроизводствените правила инспекторите са извършили проверката, без да присъства лице по чл. 403а, ал. 2 от КТ, което да им съдейства и да защитава интересите на дружеството. Поради това настоящият състав приема, че правилно първоинстанционният съд е отменил предписанието по т. 3. С предписанието по т. 4 е указано в обектите, охранявани от дружеството, да се държат на разположение на контролните органи от инспекцията по труда екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документите, свързани с разпределение на работното време и организацията на работата, съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено, сумирано изчисляване на работното време. Според показанията на Христов, когато управителят на дружеството е пристигнал на обекта на ул. "Бачо Киро" № 1 след приключване на проверката, в папката е бил и Правилника за вътрешния трудов ред. Лицето, от което трябва да се изискат този Правилник и визираните в чл. 403а, ал. 1 от КТ документи не е Христов, а лицето по чл. 403а, ал. 2 от КТ. В случая проверката за спазване на трудовото законодателство не е извършена в присъствието на представител на работодателя, което е нарушение на Кодекса на труда от страна на самите контролни органи, извършващи проверка на спазването на изискванията на този закон, от което следва, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до правилната отмяна на т. 4 от предписанията. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и законосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба в частта по т. 1, т. 3 и т. 4 от задължителните предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № 1460/10.05.2013 г., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 144 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено съдействие в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадения писмен отговор от надлежно упълномощената адвокат Маринова. Съгласно чл. 36 във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция на разпоредбата преди изм. с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Охранителна фирма - Варна" ООД за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,