Решение № 12924 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2011 г.
ВАСVI отделение12.10.2011 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 271 от 21.02.2011 г., постановено по административно дело № 1578 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12924 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Марияна Иванова Илиева от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Васил Джостов от АК - Пловдив, против решение № 271 от 21.02.2011 г., постановено по административно дело № 1578 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 189 от 12.07.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К-36414/7.06.2010 г. на ръководител на "Контрол по разходите на ДОО" в ТП на НОИ - Пловдив. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, ангажира писмено становище по касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Марияна Иванова Илиева от гр. Пловдив решение № 189/12.07.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № К-36414/7.06.2010 г. на ръководител на "Контрол по разходите на ДОО" в ТП на НОИ - Пловдив, постановяващо същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 30.09.2009 г. до 4.01.2010 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 743,43 лв., ведно със законната лихва в размер на 69,68 лв., изчислена към 7.06.2010 г. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Марияна Иванова Илиева срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Марияна Иванова Илиева е работила по трудов договор в ЕТ "Стоил Стоилов АИППМП" - гр. Пловдив, и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето от 11.10.2008 г. до 4.01.2010 г. В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 10.11.2008 г. в ТП на НОИ - Пловдив, касаторката е декларирала, че детето й Десислава Кирилова Ангелова не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Повод за развитие на производството и издаване на разпореждането на контролния орган по разходите на ДОО, е получена информация от община Пловдив, район "Западен", обективирана в писмо с изх. № 20001-1149
от 10.03.2010 г. С това писмо РУ "Социално осигуряване" е уведомено, че детето Десислава Кирилова Ангелова, родено на х.хх.хххх г., е настанено в детска ясла № 15 - гр. Пловдив, считано от 30.09.2009 г. Последното е обосновало крайния извод на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, възприет впоследствие и от директора на РУСО - Пловдив, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което касаторката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детското заведение, а именно от 30.09.2009 г. Касационната жалбоподателка Марияна Иванова Илиева не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Пловдив. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на х.хх.хххх г., за времето от 30.09.2009 г., е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Марияна Иванова Илиева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Не е спорно между страните, а и от данните по делото по несъмнен начин се установява (писмо с изх. № 20001-1149
от 10.03.2010 г. на община Пловдив, район "Западен"), че детето Десислава Кирилова Ангелова, родено на 4.01.2008 г., е настанено в детска ясла № 15 гр. Пловдив, считано от 30.09.2009 г. Това обстоятелство обаче, не е декларирано от жалбоподателката, макар че в подадената до директор на РУСО - Пловдив молба-декларация към дата 10.11.2008 г. (когато детето все още не е било настанено в детски ясли), Илиева изрично е декларирала, че при промяна на декларираните обстоятелства се задължава да подаде в 3-дневен срок декларация за настъпилата промяна, като й е известно, че при неизпълнение на това задължение ще следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина, заедно с дължимите лихви съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. В този смисъл, съдът по съществото е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детска ясла № 15 гр. Пловдив, е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая майката е подала необходимата молба за приемане на детето в детска ясла и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на касационната жалбоподателка е било записано през периода от 30.09.2009 г. в детска ясла № 15 гр. Пловдив, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Пловдив е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Марияна Иванова Илиева е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени.