Решение № 5463 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2020 г.

Решение № 5463 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Чокойски срещу решение № 510 от 15.01.2020 г. по адм. дело № 541 по описа за 2019 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 04/121/06844/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФ3/. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска съдебният акт да бъде отменено и да се постанови решение по същество от настоящата инстанция, с което да се отмени решението на изпълнителния директор на ДФЗ и се присъдят разноски. По делото е постъпила молба от 4.5.2020 г. от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ, в която се взема становище за неоснователност на касационната жалба, изтъкват се доводи за правилност на съдебното решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се принципно възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 04/121/06844/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФ3 в размер на 177792, 85 лв. Съдът е приел, че съгласно договор № 04/121/06844 от 24.7.2014 г. жалбоподателя е бил ползвател на предоставена безвъзмездна помощ по мярка "Модернизиране на земеделското стопанство" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен между него и ДФЗ като размера на предоставената помощ и посочената сума от 177 792, 85 лв. и предмет на инвестицията – модернизиране на процесите по отглеждане и прибиране на продукция от биологични сливи и ябълки" в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица. Приел е, че след откриването на процедурата по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са спазени правилата на административното производство при направените проверки. Като резултат било констатирано неизпълнение на задължения по договора като пълните 2016, 2017 и 2018 г. е налице нищожна част от предвидените в бизнес-плана и договора приходи. За 2016 г. са заложени 216760 лв., допълнително преизчислени на 191200 лв., реализирани 6306, 30 лв., за 2017 са съответно – 266920 лв. /241359, 95 лв. – 15001, 82 реализирани, за 2018 г. – заложени 282460/256900 и реализирани 3205, 17 лв. Т. е. реализираните приходи са около 3, 6 от заложените в бизнесплана. Разпитани са свидетели и е изслушана комбинирана аграрно-техническа експертиза, която е дала заключение за наличие на много благоприятни условия за отглеждане на такъв вид овощни дървета, но без необходимото за биопроизводство качество. Много подробно съдът е описал фактите, възприел ги е като доказани предвид липсата на други относими към спора доказателства и е извел правните изводи за наличие на предпоставките по закон за налагане на финансова корекция 100%. Решението е правилно. Оплакванията за необоснованост и нарушение на материалния закон, изложени в касационната жалба, са неоснователни. Изцяло се възприемат и споделят изложените в съдебния акт фактически и правни основания. Нито пред административния орган, нито в съдебното производство жалбоподателя е оспорил, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от продажбата от селскостопанската продукция. Не се излагат и обективни причини за такова едно неизпълнение – всички изложени пред първата инстанция и повторените отново пред настоящата инстанция причини, свързани с метереологичните условия, възможностите за реализация и цени на продукция не могат да оправдаят нереалистичната преценка при изготвяне на бизнесплана при сключване на договора. Съгласно чл. 16 от Наредба № 8/2008 г. бизнес-планът трябва да показва значително подобряване в годините на земеделското стопанство. Икономическа жизнеспособност и финансовите показатели са една сериозна част от преценката на тази жизнеспособност. Проверките на контролния орган са направени не в първите две години, а на третата и следващите години след отпускане на безвъзмездната помощ. В касационната жалба отново се прави оплакване във връзка с посочената от административния орган Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., обявена за нищожна с влязло в сила решение от 2019 г. на Върховен административен съд. Това оплакване е неоснователно, тъй като фактическите мотиви на административния орган и съда, както и правните такива са по ЗУСЕСИФ и Наредба № 8 от 3.04.2008 г. От друга страна неизпълнението на ползвателя на помощта е такава голяма част от предвиденото в договора и бизнесплана, че оправдава налагането на 100 % корекция на получената помощ. Всички касационни оплаквания са били такива и пред първата инстанция, на които съдът подробно и аргументирано е отговорил в съдебния акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила като се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. На ответника се следват разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение