Решение № 6557 от 20.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Вачев от гр. Дряново, област Габрово, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение 70 от 29.07.2022 г. на Административен съд (АС) Габрово по административно дело 70/2022 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Вачев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) РД-14-1777 от 19.04.2022 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация - Габрово към Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението, но за не повече от 10 месеца. Касационният жалбоподател С. Вачев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по спора и относимата нормативна уредба и сочи, че не е установено твърдяното от органа нарушение. Твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при превратно упражняване на власт, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и неправилно е установил фактическата обстановка. Твърди, че поделото не е безспорно установено, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Сочи, че писмените обяснения на тримата свидетели неправилно са ценени безкритично, въпреки че същите не са снети по реда на чл. 44 АПК, както и не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 АПК, поради което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отделно от това две от лицата са разпитани в качеството им на свидетели в хода съдебното производство, където са заявили, че не са ползвали жалбоподателя за превоз срещу заплащане. Предвид на горното счита, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. а ЗАвтП не е доказана. Според касатора срокът на приложената ПАМ не съответства на целта на закона, тъй като в случая не става ясно какво поведение следва да предприеме касаторът, за да отговори на изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, поради което продължителността й се свежда до близо максималния срок от 10 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Габрово към Регионална дирекция Автомобилна администрация Плевен не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: На 19.04.2022 г., около 10.30 ч., на път 1-5, км. 131+00, разклон за кв. Цинга, С. Вачев, в качеството му на водач на лек автомобил Тойота Приус с peг. [рег. номер], собственост на фирма Катрин 14 БГ ЕООД, е извършвал превоз на пътници срещу заплащане, като двама от тях са дали обяснения, че са заплатили сумата от по 5.00 лв. на водача за да ги превози по указан маршрут - разклон за кв. Цинга, а третият пътник е посочил, че водачът е на разположение да извършва превоз на пътници срещу заплащане и отговаря на посочения телефонен номер за това. Процесният автомобил не е бил регистриран като такъв за извършване превоз на пътници, за което е представено извлечение от извършена справка. На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 316018 от 19.04.2022 г. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1777 от 19.04.2022 г., в оспорената част по т. 2, началникът Областен отдел Автомобилна администрация - Габрово към Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 ЗАвтП, е приложил на С. Вачев ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението, но за не повече от 10 месеца. Органът е приел за установено, че Вачев е осъществявал таксиметров превоз на три физически лица срещу заплащане, без управляваният от него автомобил да е включен в списъка за регистрация за извършването на таксиметров превоз на пътници. В хода на делото са събрани гласни доказателства - свидетелски показания. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт, в частта му по т. 2, е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 2 и е отхвърлил жалбата. Решението в обжалваната му част е правилно. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за осъществяване на факта на заплащане на превоза. По силата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За да бъде приложена цитираната по-горе ПАМ е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) превозното средство, чрез което е осъществен превозът, да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Съгласно § 1, т. 1 ЗАвтП обществен е този превоз, който се извършва срещу заплащане с моторно превозно средство. По делото е установено, че в управлявания от Вачев автомобил са се намирали трима пътника, като двама от тях са дали обяснения, че са заплатили сумата от 5.00 лв. на водача за всеки от тях, за да ги превози по указан маршрут, а третият пътник е заявил, че водачът е на разположение да извършва превоз на пътници срещу заплащане и отговаря на посочения телефонен номер за това. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения действително не са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44, ал. 2 АПК. Допуснатото от административния орган нарушение обаче не е съществено, тъй като приетите за установени факти, които са релевантни за спорното право, се установяват от останалите събрани по делото и подробно анализирани доказателства. Съдът е обсъдил изчерпателно дадените в съдебното производство свидетелски показания и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира като достоверни и кои не, като е посочил обосновани мотиви за направените изводи. Възмездното извършване на услугата се установява и от съставения АУАН, който, обратно на твърденията на касатора, е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. С оглед изложените по-горе съображения АС - Габрово е извел фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. По отношение възражението на касатора за липсата на яснота относно действията, които следва да предприеме водачът, за да отговори на изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, следва да се посочи, че за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В тази връзка, касаторът неправилно твърди, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Освен това, за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и десетмесечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Следователно, на адресата са предоставени десет месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Видно от изложеното доводите на касатора за неосъществяване на елементите на фактическия състава на нарушението, заради което е приложена процесната принудителна мярка, е неоснователен. Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното съдебно първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд