Решение № 4099 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2008 г.

Решение № 4099 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на адв. Тинка Динкова, като пълномощник на Нина Димитрова Йолтова - Гаджева от гр. Пловдив срещу решение № 902 от 26.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2490/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 21/31.03.2003 г. на Председателя на Български институт по метрология (БИМ). С последната е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1 т. 2 ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и постанови друго, с което отмени заповедта на Председателя на БИМ, да възстанови Йолтова - Гаджева на заеманата от нея длъжност, както и да й присъди направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбата касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Йолтова-Гаджева срещу заповед № 21/31.03.2008 г. на Председателя на БИМ, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Жалбодателката е заемала длъжността "младши експерт" с ранг IV младши в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел Пловдив, сектор Пловдив при БИМ. С процесната заповед било прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращение в щата и във връзка с § 12 от ПМС № 57/21.03.2008 г. , считано от датата на връчването й. Същата била връчена при отказ на 07.04.2008 г. С цитирания в заповедта § 12 на ПМС 57/2008 са направени промени в Устройствения правилник (УП) на БИМ, приет с ПМС № 109/2006 г. , при което общата численост на персонала от 406 щатни бройки е намалена на 346, включително с председателя на БИМ. Със заповед № А-104/31.03.2008 г. в изпълнение на цитираното ПМС председателя на БИМ определил броя на съкратените по структурни звена, а съгласно утвърденото длъжностно разписание в сила от 01.04.2008 г. в регионален отдел Пловдив били предвидени 10 щатни бройки за длъжността "младши експерт", при 14 такива по щатното разписание, което е било в сила до 31.03.2008 г. Със заповед № 105/31.03.2008 г. била извършена и организационно - структурна промяна в администрацията на БИМ, като считано от 01.04.2008 г. се закрили секторите в регионални отдели София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Плевен, а щатните бройки на длъжностите от закритите сектори се прехвърлили на пряко подчинение на началниците на регионалните отдели. На служителите от закритите сектори, желаещи да бъдат преназначени в съответните регионални отдели била дадена възможност да изразят предварително писмено съгласие за заемане на съответните длъжности съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДСл, за което следвало да бъдат уведомени от началниците на съответните регионални отдели, включително тези които ползвали законоустановен отпуск. Със заповед № А-067/28.02.2008 г. председателят на БИМ определил критерии за подбор и назначил комисия, която да го извърши. При правилно установена фактическа обстановка законосъобразен е изводът на съда, че посочената заповед е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 108 ЗДСл и е издадена от компетентен орган при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Правилен е изводът на съда, че въз основа на чл. 2, ал. 3 ЗДСл и чл. 6 от УП на БИМ органът по назначаването е разполагал с възможността да внесе промяна в структурата на отделни звена, във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при условията на оперативна самостоятелност. Тази възможност е реализирана в утвърденото щатно разписание в сила от 01.04.2008 г., въз основа на чл. 10, ал. 1 и 4 УП на БИМ, при което е оптимизирана структурата на института и е намалена числеността на лицата, заемащи длъжността "младши експерт". Изпълнението на дейността не е било преустановено - т. е. осъществяваните функции са запазени, но е намалена числеността на служителите, които ги изпълняват. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице реално съкращение и обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Липсата на посочване пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана процесната заповед не е съществен порок във формата, който да води до извод за незаконосъобразност на същата още повече, че жалбодателката е реализирала това си право пред надлежния орган в законния срок. Преценката кои служители да бъдат съкратени е в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая извършването или неизвършването на подбор въз основа на издадена от административния орган заповед е неотносимо към законосъобразността на обжалваната заповед, доколкото в закона за държавния служител не е предвиден такъв. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че с неизвършване на разпоредения със заповед подбор са нарушени административно производствени правила, тъй като както бе посочено в ЗДСл не предвидено нормативно изискване за извършване на подбор, а решенията взети от органа по целесъобразност не подлежат на проверка от съда. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение