Решение № 3984 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15543/2009 г.

Решение № 3984 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15543/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Йонка Първанова Янева от гр. Плевен против решение № 77 от 14.10.2009 г. по адм. д. № 3877/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 18 по протокол № 3 от 15.05.2009 г. на Националното бюро за правна помощ. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Навеждат се и повторни доводи по твърдението й за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на решението на Националното бюро за правна помощ. Ответникът председателят на Националното бюро за правна помощ, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за основателна. В производството няма спор за факти. От данните по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за служебен защитник на Павлина Иванова, подсъдима по НОХД № 3772/2008 г. по описа на Районен съд - Плевен. По същество е пледирала за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, с искане за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. С решението от 7.01.2009 г. Плевенският районен съд е споделил правните съображения на защитника на подсъдимата и на Иванова е наложено административно наказание. В хода на предварителното производство обвиняемата е ползвала правна защита от адвокат и не се е признала за виновна, като в обясненията си не е оспорила качеството си на управител на дружеството "Норд ойл" ЕООД - Плевен през процесния период, но е изразила становище, че не разбира в какво е обвинена. В хода на съдебнонаказателното производство подсъдимата Иванова не е намерена на известния по делото адрес, не е посочила друг адрес за призоваване, поради което й е назначен служебен защитник. Пълномощното на адвокат Лилия Тодорова е било само за представителството и защитата по дознание № 17/2007 г., а не и пред съд. След влизане в сила на съдебния акт по наказателното дело Павлина Иванова е сезирала Адвокатска колегия - Плевен с искане да бъде потърсена отговорност на служебния й защитник адвокат Янева за лошо водена защита, тъй като подсъдимата е поддържала становище за невиновност по предявеното й обвинение. След събиране на относимите доказателства, преписката е изпратена на Висшия адвокатски съвет, който е сезирал Националното бюро за правна помощ за упражняване правомощията му по Закона за правната помощ. Пред първоинстанционния съд се оспорва решение № 18 по протокол № 3 от 15.05.2009 г. на Националното бюро за правна помощ, с което адвокат Йонка Първанова Янева е заличена за срок от една година от Националния регистър за правна помощ. За да отхвърли жалбата на Йонка Янева съдът е приел, че решението на административния орган е постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Прието е, че от страна на жалбоподателката е налице лошо предоставена правна помощ като служебен защитник, предвид разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като е следвало да съобрази позицията на подсъдимата и да пледира за невиновност. Касационната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за съответствието на атакувания административен акт с изискванията за форма и липсата на административнопроцесуални нарушения са правилни. Но по отношение точното прилагане на материалния закон при постановяване на атакувания административен акт правните изводи противоречат на приложимите материалноправни разпоредби. И административният орган, и съдът са свели изводите си до формално констатираното противоречие в защитната теза на подсъдимата. Но важното в настоящия случай е да се установи дали реално е гарантирано правото на защита на подсъдимия в контекста на задължението на съда за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Видно от материалите по преписката, преценката на служебния защитник в съдебната фаза на наказателното производство по повдигнатото обвинение е логична и съответстваща на събраните доказателства и процесуалните правила. Следва да се съобрази доколко простото пледиране за невиновност би довело до друг несъмнен правен извод, предвид установените обстоятелства и категоричността на събраните доказателства. Под вниманието на защитата на осъдения са взети всички действия по предварителното производство, в пледоарията са изложени ясни, конкретни и убедителни аргументи именно в защита на подсъдимата. Обсъждането и анализа на събрания доказателствен материал е компетентно, професионално и съответстващо на фактическата обстановка. Подсъдимата не е открита за призоваване в съдебно заседание, поведението й е проява на безкритичност към деянието, което наказателният съд съобразява при постановяване на своите актове с оглед осъществяване на генералната и специална превенция в процеса. Видно от приложения протокол на НБПП, са изказани мнения, че служебният защитник не е търсил пълномощника на Иванова по предварителното производство. Тези твърдения са некоректни, тъй същият е упълномощен само и единствено за защита в рамките на проведеното дознание. Естеството на конкретното деяние е превърнало писмените доказателства в основно доказателствено средство. Обобщеното вътрешното убеждение на съда по наказателното дело е изградено след пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и отразява факти, съставомерни на престъпление по повдигнатото обвинение. Адвокатът има задължение да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. При упражняване на адвокатските си права и задължения жалбоподателката се е ръководила от принципа за върховенството на закона - чл. 40, ал. 2 от ЗА и в случая тя не може да носи отговорност, че не е изразила формално становище, което би било в очевидно противоречие с характера на повдигнатото обвинение, доказателствата по делото и приложението на материалния закон. В този смисъл изводът на НБПП и първоинстанционния съд не съответстват на заложената в чл. 3 от ЗПП цел. Предоставянето на ефективна правна помощ на подсъдимата не може да се преценява само и единствено в контекста на просто поддържане на становище за невиновност. В случая жалбоподателката като служебен защитник, при липса на контакт с подсъдимата, е изложила правно обоснована и съответна на фактическата обстановка и закона защитна позиция, с искане за освобождаване от наказателна отговорност и приложение на чл. 78а от НК. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, Административният съд - Плевен е постановил решението си в нарушение нематериалния закон, поради което подлежи на отмяна. При липса на процесуални основания за връщане на делото за ново разглеждане, по същество атакуваното решение № 18 по протокол № 3 от 15.05.2009 г. на Националното бюро за правна помощ следва да бъде отменено като незаконосъобразно - поради противоречие с материалноправните разпоредби. Воден от горното, Върховният административен съд