Решение № 7533 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2009 г.

Решение № 7533 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на кмета на община -Варна и на адв. Смолецов, пълномощник на Милена Маринова Колева и Бистра Маринова Каналиева, двете от гр. Варна, срещу решение № 1595/27.11.08 г. по адм. д. № 2370/07 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: За да постанови оспореното отменително Заповед № 1606/18.05.07 г. на кмета на община Варна, състав на Административен съд-Варна, е приел, че същата е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение са неоснователни. Безспорно установено по делото е, че заповедта е издадена в нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), действаща към датата на издаването й. На практика липсва изискуемия от текста констативен протокол, тъй като посочения в заповедта такъв с № 366/22.02.07 г. касае поземлен имот 1098, а заповедта визира поземлен имот 1096. Не са посочени и фактически основания за приложението на чл. 179, ал. 2 ЗУТ. Заповедта не е нищожна, тъй като при процедиране на преписки по чл. 179, ал. 2 ЗУТ кметът на общината разполага с правомощия да разпореди премахването и на незаконни огради. В случая се касае до нарушение на закона - липса на констативен протокол за установяване правнорелевантните факти и мотивиране на една от хипотезите, визирани в чл. 179, ал. 2 ЗУТ. С оглед горното оспореното с касационните жалби решение като лишено от основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение