Решение № 11870 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2018 г.

Решение № 11870 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния представител юрк. П. С., срещу решение № 117 от 08 август 2018 г., постановено по адм. дело № 77/2018 г., по описа на Административен съд - Л., с което е отменена негова заповед № 113/1.02.2018 г., с която на Р. М. от [населено място], като държавен служител, заемащ длъжността "Инспектор по приходите" в сектор "Оперативни дейности" – В. Т., отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на НАП е определено работно място гр. П., ул. "Д." ..№..., считано от 1.02.2018 г. Със същото решение НАП е осъдена да заплати на Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 (петстотин) лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът – Р. М., чрез адвокат С. Л., оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Р. М. от [населено място], като е отменил заповед № 113/1.02.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която като държавен служител, заемащ длъжността "Инспектор по приходите" в сектор "Оперативни дейности" – В. Т., отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на НАП й е определено работно място гр. П., ул. "Д." №..., считано от 1.02.2018 г. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Л. приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в писмена форма, но в нарушение на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59 от АПК, а именно в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел е, че в оспорената заповед не са посочени никакви фактически основания, а административният акт трябва да бъде мотивиран и задължително да съдържа не само правните, но и фактическите основания за издаването му. На следващо място според съда засегнатата от административния акт страна е била в невъзможност да организира защитата си, а обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед на Изпълнителния директор на НАП е незаконосъобразна, поради издаването й при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно изискването за форма на административния акт – да съдържа фактически и правни основания, което е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за нейната отмяна. В заповедта е посочено само правното основание, именно чл. 11, ал. 3 от ЗДСЛ, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. В нея не са изложени никакви фактически основания, обосноваващи посоченото правно основание. Липсват конкретни факти и обстоятелства въз основа на които е прието, че следва да бъде променено работното място на жалбоподателката от [населено място] в гр. П.. Мотивите са визирани като задължителен реквизит от съдържанието на всеки административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото дават представа на адресата на акта и заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателя му е приложил една или друга правна норма. Те също така дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Липсата им, както е в случая, нарушава формата и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са основание за отмяната на акта - т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Н. следва да се взима предвид изложеното от касационния жалбоподател, че посредством свидетелски показания се е разбрало защо се е наложила промяната в работното място на Р. М.. Следва да се има предвид, че посредством свидетелски показания и други доказателства се проверяват и установяват фактите и обстоятелствата въведени от административния орган в мотивите на конкретния акт, поради което е недопустимо посредством тях, да се замества липсата на изложени мотиви. Неизлагането на каквито и да е фактически основания за постановяване на акта не може да бъде заместено от свидетелските показания пред съда. Липсата на мотиви е пречка за проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт, респ. за съответствието му с материалния закон. Правилна и обоснована е преценката на съда, че в случая липсата на фактическите обстоятелства, обуславящи промяна на работното място на жалбоподателката от [населено място] в гр. П., е нарушило правото на защита на Мичева. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение не страда от релевираните оплаквания – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. По отношение на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация, съдът счита, че същата е заявена своевременно и е основателна. Размерът следва да бъде определен на 250, 00 (двеста и петдесет) лева съгласно представен по делото договор за правна помощ и съдействие от 4.06.2019 г., от който е видно, че сумата е платена в брой. Определената сума следва да се възложи в тежест на НАП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,