Решение № 15246 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2012 г.

Решение № 15246 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Чепино - Автотранспорт" ЕООД, със седалище в гр. Велинград, представлявано от Красимир Димитров Беев, против Решение № 19 от 06.01.2012 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2195 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 1301001112/29.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 717/21.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице: =е отказан данъчен кредит /ДК/ в данъчен период м. 01.2006 г. в размер на 3 611,75 лв., и съответни лихви; =допълнително е начислен 16 259,36 лв. ДДС за данъчни периоди 05.2004 г. - 12.2006 г. и съответни лихви; =са преобразувани финансовите резултати /ФР/ за периодите 2004, 2005 и 2006 г. съответно със сумите 91 521,26 лв., 35 119,15 лв. и 104 351 лв., въз основа на което са определените допълнителни задължения по ЗКПО (отм.); =не е призната приспадната загуба за данъчен период 2007 г. в размер на 405 400 лв., поради което са определени допълнителни задължения по ЗКПО. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: =съдът не съобразил принципа на обективност по чл. 3 ДОПК като оставил без последствия обстоятелството, че едно и също лице е участвало в изготвянето и на ревизионния доклад и на РА; =относно доначисления ДДС, съдът неправилно приложил правилата за разпределение на доказателствена тежест като не съобразил, че органите по приходите носят тежест за доказване на твърдението им, че в производството е вложен цимент над нормативно-установения; съдът не направил разлика между "липси" и "преразход" - последният не подлежи на облагане с ДДС. При безспорния факт, че цялото закупено количество цимент за трите години в размер на 2 178,10 тона е вложено в производството на бетон, необосновано съдът е потвърдил извода за наличие на липси, облагаеми с ДДС. Неспазването на разходните норми за влагане на цимент в производството на бетон не може да доведе до процесните допълнителни задължения. Преразходът на 652,806 тона цимент е необлагаем с ДДС. Съдебно-икономическата експертиза е установила, че няма установяване на липси на стоково-материални ценности /стр. 4 от закл./. Обратният извод е направен без извършване на инвентаризация. Обратно - на стр. 16 от потвърждаващото РА Решение на ДД "ОУИ" се признава преразход на материали. В случай, че се приеме за обоснован изводът на съда за наличие на липси, необоснован е изводът за размера им - при незачитане на експертизата относно нормативно признатите размери на фири. В нарушение на правото на защита на страните, съдът е приел като необоснована неоспорената експертиза без да постави допълнителни задачи на вещото лице; =относно увеличението на ФР за 2004, 2005 и 2006 г. със стойността на установените липси на цимент и осчетоводени разходи за горива, надвишаващи действителните разходи решението е необосновано: относно липсите - на посочените вече основания, а по отношение на горивата - съдът без основание приел, че следва да признаят разходи единствено за горивата, заредени от собствената на РЛ бензиностанция, а не и на външни такива. Игнорирано е експертното заключение и изводите, че непризнатите разходи не са документално обосновани не са правилни; =незаконосъобразността на решението относно непризната загуба за 2007 г., в резултат на събития от предходните периоди е следствие от неправилността на решението в обсъдените вече части; =отказаният ДК по фактурата на "Леброс инженеринг" ООД е при изпълнение на всички изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение, на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Трифонов, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Относно отказан данъчен кредит /ДК/ в данъчен период м. 01.2006 г. в размер на 3 611,75 лв., и съответни лихви. РЛ е упражнило право на ДК по една фактура от 16.01.2006 г. с издател "Леброс инженеринг" ООД с предмет "СМР - възстановителни работи след природно бедствие с. Драгиново. Възстановяване на топлопровод от сондаж № 5, съгласно протокол обр. 19/15.12.2005 г. и схема за възстановяване на водопровод на топла минерална вода от сондаж № 5 в с. Драгиново, общ. Велинград". Не е било спорно, че РЛ не е собственик на описания във фактурата актив и по никакъв начин не е доказало използването на предмета на доставката за последваща облагаема доставка, свързана с осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност. При тези факти, съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата в тази част. Относно допълнително начисления 16 259,36 лв. ДДС за данъчни периоди 05.2004 г. - 12.2006 г. и съответни лихви. При ревизията е установено, че РЛ за процесните периоди е отчитало приходи от продажба на готова продукция "бетон". По информация от годишния счетоводен отчет за всяка година, разходите за материали се изписват на база на разходни норми за производство на продукция, определени от ръководството на предприятието. Въз основа на тези норми за производство на "бетон" и "замазка", ревизиращият екип е изчислил полагащото се количество цимент за производството на реализираната продукция по месеци и години. Констатирана е разлика между фактически изписаното количество цимент по счетоводни данни и изчисленото, съгласно разходните норми количество и е прието, че е налице необосновано изписване на цимент - 652,806 тона на стойност 81 296,82 лв., което представлява липса, облагаема на осн. чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Съгласно посочената норма, регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Един от елементите на предвидения в нормата фактически състав е наличието на липса. Съгласно цитираното експертно заключение, а и съгласно теоретичното понятие, липса на стоково-материални ценности е налице при разлика между счетоводните записвания на данъчно-задълженото лице и фактически наличните в склада количества, с неустановен произход. В случая, основателно в касационната жалба се поддържа, че такива констатации в РА и потвърждаващото го решение на директора на Д "ОУИ" не са правени. В тях за липса е призната разликата между фактически изписаното количество цимент по счетоводни данни и изчисленото, съгласно разходните норми на дружеството количество. Основателно в касационната жалба се поддържа, че при ревизията не са събирани доказателства, дали част от закупеното количество цимент, при покупката, на което е ползван данъчен кредит, е вложена в производството на бетон или представлява липса, подлежаща на облагане. Констатациите на РА не се ползват с презумпция за истинност и следва да са обосновани със събраните при ревизията доказателства. Действително, както във възражението против РД, така и в жалбите против РА по административен и съдебен ред се поддържа, че сумата на констатираните липси следва да се коригира с естествени фири, при които е налице изключението на чл. 82, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.). Това обаче не означава, че жалбоподателят не е оспорил съществуването на липси. За да се признае за безспорно съществуването на факт с правно значение, е необходимо страната изрично да е заявила позицията си относно съществуването на този факт, а видно от първото по делото заседание пред административния съд, докладът на жалбата е бил формален и съдът не е отделил посочения факт с правно значение като безспорен. Така, приемайки, че не е спорно наличието на липси едва в съдебния акт по същество, съдът е нарушил правото на защита на страните. Нарушението е особено съществено и защото нито в ревизионното производство, нито в производствата по оспорването на РА са събирани доказателства, дали посочената по-горе разлика на цимент, изписана счетоводно, е била вложена в производството на реализираната продукция. Изложеното е основание за отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отделят спорните от безспорните факти и при необходимост, с помощта на съдебно-техническа експертиза, следва да се установи дали цялото изписано количество цимент е вложено в производството на реализираната продукция или част от това количество представлява липса на стоково-материални ценности, чиято стойност е облагаема с ДДС. Едва тогава, следва да се изследва въпросът за евентуални фири и технологичен брак, обосноваващи изключенията от приложението на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Относно преобразуването на финансовите резултати /ФР/ за периодите 2004, 2005 и 2006 г. съответно със сумите 31 919,57 лв.; 36 937,08 и 12 440,17 лв. /общо 81 296,65 лв./ - стойност на констатираните от ревизиращите липси на цимент въз основа на което са определените допълнителни задължения по ЗКПО (отм.): На осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е преобразуван ФР за 2004, 2005 и 2006 г., съответно със сумите 31 919,57 лв.; 36 937,08 и 12 440,17 лв. /общо 81 296, 65 лв./ - стойност на констатираните от ревизиращите липси на цимент, обложени по ЗДДС, съгласно изложеното по-горе. При изложеното относно фактическите установявания на първоинстанционния съд по отношение на наличието на липси, направени при съществено нарушение на процесуалните правила, първоинстанционното решение подлежи на отмяна и делото - на връщане за ново разглеждане и в тази част. Същото се отнася и за частта на решението относно непризнатата приспадната загуба за данъчен период 2007 г. в размер на 405 400 лв., поради което са определени допълнителни задължения по ЗКПО. Относно преобразуването на финансовите резултати /ФР/ за периодите 2004, 2005 и 2006 г. съответно със сумите 59 601,69; 320 182,07 лв. и 91 911,29 лв. /общо 699 965,83 лв./ - стойност на изписани количества гориво над действително изразходваните такива до размера на нормативно установените максимално полагащи се стойности. На осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е преобразуван ФР за 2004, 2005 и 2006 г. съответно със сумите 59 601,69; 320 182,07 лв. и 91 911,29 лв. /общо 699 965,83 лв./ - стойност на изписани количества гориво над действително изразходваните такива до размера на нормативно установените максимално полагащи се стойности. В ревизионното производство е констатирано, че посочените разходи за горива не са документирани, съгласно установения в нормативните актове ред и същите не отразяват действително направен разход на гориво, а нормативно признатия такъв, поради което налице е посоченото основание за коригиране на ФР за периодите. В съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-икономическа експертиза по задачи, включващи и фактическите основания за посоченото увеличение на ФР, като в откритото съдебно заседание на 18.05.2011 г. вещото лице изрично е заявило, че органите по приходите са признали като документално обосновани само разходите за гориво, заредено на ведомствената на РЛ бензиностанция, а не и от други бензиностанции, за които също има фактури, придружени с касови бонове. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд с изрично определение е задължил жалбоподателя да представи въпросните фактури и касови бонове за закупуване на гориво за процесните периоди от бензиностанция на СД "Братя Бееви" и такива не са представени. Материално-законосъобразен и обоснован на събраните доказателства е изводът на административния съд, че при формирането на ФР за периодите следва да се вземат действително направените, а не максимално нормативно допустимите разходи на гориво и доколкото за посочения размер разходи не са представени първични счетоводни документи, както и такива за плащане на доставките, претендираните разходи не са документално обосновани и попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Решението в тази част следва да остане в сила. По претенциите за разноски, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение