Решение № 6461 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, против Решение 6445 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 1392 по описа на Административния съд Пловдив за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 34, ал. 3 от с.з., е отменено Решение 6839 от 11.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е отказано на У. Е., сирийски гражданин, да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р. А. А.. Наред с това преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на Е., рег. УП-12781 от 11.03.2024 г., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това съдебно решение и ответникът е осъден да заплати в полза на жалбоподателя 1010, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, вкл. в частта на присъдените в полза на Е. разноски, с доводи, че същият е неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил всички заявени от чуждия гражданин обстоятелства и установените в административното производство факти, както и че е тълкувал неправилно събраните по административната преписка доказателства. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът У. Е., гражданин на Сирия, с постоянен адрес в гр. Асеновград, [улица], чрез упълномощен процесуален представител адв. А. Георгиев, оспорва касационната жалба, като нередовна и неоснователна в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без движение, а в случай на отсраняване на нередовностите в нея отхвърлянето й. По същество иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 1392/2024 г. по описа на Административния съд Пловдив е образувано по жалба на У. Е. против Решение 6839/11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, му е отказано да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р. А. А. (л. 5-6 от първоинстанционното дело). Съдът е установил, от фактическа страна, че с Решение 4702 от 07.03.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ (л. 56-57, пак там), на първоинстанционния жалбоподател, на основание чл. 75, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е предоставен хуманитарен статут. С молба, рег. УП-12781 от 11.03.2024 г. до Председателя на ДАБ (л. 54, пак там), чужденецът, на основание чл. 34, ал. 1 ЗУБ, поискал да му бъде разрешено да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р. А. А., гражданка на Сирия. За установяване на личните данни на чуждата гражданка и родствената й връзка с молителя са представени национален паспорт и лична карта, свидетелство за брак и семейна книжка. Административният орган е провел две интервюта с молителя на 19.03.2024 г. и 13.05.2024 г., отразени в протоколи към административната преписка от л. 49 до л. 50 и от л. 31 до л. 32 от първоинстанционното дело. Установил е неточности в изложеното от Е. относно датата на напускане на Сирия, датата на сключване на брак и мястото, на което чужденецът е живял съвместно със съпругата си. Поради така констатираните противоречия приел, че едногодишният срок между момента на предоставяне на международна закрила и подаването на молбата за събиране на територията на Република България със съпругата е твърде дълъг и не показва загриженост за безопасността на последната, и се мотивирал, че между Е. и А. не е налице стабилна и дълготрайна връзка по смисъла на § 1, т. 3, буква а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, Председателят на ДАБ е постановил обжалвания в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е неправилно. Тълкувал е нормата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, предоставяща право на чужденец с предоставена международна закрила, да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на същия на територията на страната. Приел е, че за да са изпълнени условията на цитираната разпоредба, трябва молителят да е чужденец с предоставена международна закрила, да има семейна връзка и тази семейна връзка да е налице преди момента на влизане на лицето на територията на страната. Посочил е изрично, че административният орган не поставя под съмнение наличието на сключен брак между Е. и А.. Въз основа на представените по делото свидетелство за брак и семейна карта, съдът е преценил за доказано наличието между молителя и Р. А. на семейна връзка сключен между тях брак на дата 01.11.2022 г. Изложил е доводи за неправилно смесване от ответния административен орган на различните хипотези на понятието членове на семейството . Като обсъдил § 1, т. 3, буква а от ДР на ЗУБ, е приел, че степента на стабилност и дълготрайността на връзката следва да се доказва само в случаите, в които няма сключен брак, какъвто конкретният случай не е. Установил е от данните по административната преписка (л. 107, пак там), касаеща молбата на Е. за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, че същият е влязъл нелегално на територията на Република България на 21.12.2022 г., поради което е формирал извод, че е налице и третата предпоставка от фактическия състав по чл. 34, ал. 1 ЗУБ семейната връзка да предшества влизането на чужденеца на територията на страната. Счел е за правно ирелевантно за правилното решаване на спора, кой е моментът на напускане на Сирия от Е.. За неотносим към разглеждането на искането с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗУБ, съдът е преценил и периода от време между предоставянето на международна закрила и подаването на искане за събиране на семейството. Обосновал се е, че ЗУБ не регламентира такъв срок и изтеклата една година е нормален и не твърде дълъг период, в който чужденецът и семейството му да могат да решат дали разполагат с достатъчно условия за събиране на територията именно на страната, в която е предоставена международна закрила на един от тях. Посочил е, че държавите-членки на Европейския съюз имат задължение да гарантират запазването на целостта на семейството, съгласно § 1 на чл. 23 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/ Директива/та). Съобразил е разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ. Мотивирал се е, че след като на сирийския гражданин е предоставена международна закрила в Република България, за събирането му със семейството не е необходимо и членовете на неговото семейство, по отношение на които са налице предпоставките за събиране, да отговарят на изискванията за предоставяне на международна закрила. Посочил е, че административният орган има задължение да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на оспореното Решение 6839 от 11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ, като противоречащо на материалноправни разпоредби чл. 34, ал. 1 ЗУБ, във вр. с § 1, т. 3, буква а от ДР на ЗУБ. Отменил го е и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по искането на сирийския гражданин за събиране със семейството му на територията на Република България. Указал му е след преценка на относимите пречки за даване на разрешение по чл. 34, ал. 3 ЗУБ, предпоставките по чл. 34, ал. 1 от с.з. да се разгледат при спазване на указанията в мотивите на съдебното решение. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски в полза на първоинстанционния жалбоподател в размер на 1010, 00 лв., от които 1000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10, 00 лв. за държавна такса. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е тълкувал правилно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗУБ, както и нормата -определение в §1, т.3, буква "а" от ДР на ЗУБ. В този смисъл, административният съд правилно е преценил като неправилен решаващия извод на административния орган, обосновал отказа му, обективиран в оспореното решение. Неправилно, обаче, съдът е приел наличието на семейна връзка между жалбоподателя и Р. А. А., само поради това, че наличието на сключен брак не се подлага на съмнение от административния орган и не се оспорват от административния орган документите, представени от чужденеца. Съгласно чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. В конкретния случай, съдът не е съобразил, че административният орган е допуснат нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено. Административният орган е приел и е кредитирал лична карта на Р. А. А. / лист 43 от първоинстанционното дело/, паспорт на същото лице / лист 46, пак там/, свидетелство за брак, издадено от Сирийска арабска република, Министерство на вътрешните работи / лист 58, пак там/, документ , издаден от Главна дирекция на гражданското състояние на МВР на Сирийска арабска република / лист 60 от първоинстанционното дело/. Посочените са официални документи, които не съдържат необходими реквизити.. От представените преводи на български език на документите, не става ясно, кой е органа, издал документа, липсва също така подпис на длъжностно лице под документите, както и липсва печат върху документите, липсва и легализация на представените в превод официални документи. При липсата на тази информация за документите, от които чужденецът иска да се ползва, за да установи семейната си връзка със съпругата си, административният орган, а и съдът, няма как, да установят тяхната автентичност. От друга страна, налице са разминавания в информацията, предоставена от чужденеца и документите, представени от него, както следва: В приложение към регистрационен лист, У. Е. / лист 112 и 113 от първоинстанционното дело/ е посочил като имена на съпругата си - Р. К., на [възраст]. От представения документ - лична карта / лист 43 от делото/ се установява, че имената на лицето, за което се твърди наличието на семейна връзка с чужденеца са Р. А. А., която е родена на [дата]., т.е към датата /09.01.23г./ на регистрационния лист на жалбоподателя, тя трябва да е на навършени [възраст]. В свидетелството за брак /лист 58 от делото/ съпругът е посочен с имена - У. А., а не с името Е., каквото е името на жалбоподателя. Датата на раждане на съпруга в същото удостоверение е 21.01.2002г., а навсякъде в документите си, жалбоподателят сочи като своя дата на раждане: [дата]година . Налице е разминаване и в националните номера на лицата, така както са посочени в документ, издаден от Главна дирекция за гражданско състояние и в свидетелството за брак. Всички тези несъответствия е следва да бъдат констатирани от административния орган, който е следвало да изиска обяснение за тях от чужденеца, което не е направено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че решението на председателя на ДАБ е постановено, освен, при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които нарушения са основание за неговата отмяна. По изложените съображения, като е отменил Решение 6839 от 11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административният съд Пловдив е постановил правилно решение, като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото в касационното производство, на касатора не се следват разноски, а и такива не са претендирани. Такива обаче, доколкото са своевременно заявени, следва да бъдат присъдени на ответника по касация, като ДАБ бъде осъдена да заплати на У. Е. сторените пред настоящия съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия