Решение № 7162 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 179 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Велчева от гр.София, представлявана от адв.Ю. Дацев, срещу Решение 4800/13.07.2022 г., постановено по адм. дело 3501/2022 г. по описа на Административен съд София град,в частта му,с която е отхвърлено оспорването на П. Велчева против Заповед РД-08-6376/10.12.2021г на Председателя на СГС,в частта ,с която е наредено ДА НЕ СЕ РЕГИСТРИРАТ изявления в електронна форма,които са постъпили на адрес на електронна поща-registratura@sgs.justice.bg,НО НЕ СА ПОДПИСАНИ С КЕП . Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 28, ал. 1 Наредба 6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма,издадена от ВСС , и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отмени издадения общ административен акт в оспорваната част. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗАдв и за заплащане на държавни такси.

Ответникът административният ръководител на Софийски градски съд, чрез пълномощник съдебен помощник Чавдар Николов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-08-6376/10.12.2021г на Председателя на СГС,в частта ,с която е наредено ДА НЕ СЕ РЕГИСТРИРАТ изявления в електронна форма,които са постъпили на адрес на електронна поща-registratura@sgs.justice.bg,НО НЕ СА ПОДПИСАНИ С КЕП .

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо,но неправилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение и противоречащо на материалния закон.

Фактическата обстановка е правилно установена: С Докладна записка от 01.10.2021 г., депозирана от Зам.-председателя на СГС, ръководител на ТО и Зам.-прадседателя на СГС, ръководител на ГО-Първоинстанционни състави. Председателя на СГС е уведомен, че към този момент всички постъпващи документи по електронната поща на съда се регистрират в деловодната система и получават входящ номер. Голяма част от тези документи не са подписани с КЕП и се изпращат/получават на множество обявени имейли на съда, при което често се случва да получават различни входящи номера. В повечето случаи към изпратените документи са прикачени файлове с приложения в значителен обем, което допълнително обременява работата на деловодителите в регистратурата да разпечатват и удостоверяват съдържание в брой файлове, без да имат вменено такова задължение по ПАС, като се генерират значителни административни разходи за хартия и тонери от бюджета на съда. Посочено е, че голяма част от постъпилите книжа нямат процесуална стойност, тъй като не са подписани с КЕП. Към този момент СГС не разполага с техническа възможност за извършване на надлежна проверка на входящата електронна кореспонденция по предвидена с нарочни правила процедура чрез ЕПЕП, която не функционира по предназначение. Въпреки това и с цел да бъде спазен закона, предвиждащ извършване на процесуални действия в електронна форма, на Председателя на СГС е предложено да се предприемат следните мерки: 1. Да бъде ясно обозначен на интернет страницата на съда електронният адрес на служба Регистратура като единствен електронен адрес за извършване на процесуални действия в електронна форма; 2. В съда да се регистрират само подписани с КЕП иницииращи документи, които са постъпили на оповестената електронна поща. 3.Изрично да се оповести, че изпратени в електронна форма на други имейли, както и неподписани с КЕП електронни изявления не се регистрират и не се завеждат в съда; 4. Всички постъпили електронни изявления да се разпечатват в един екземпляр, като съдът да не изготвя служебно преписи преди да е заплатена дължимата държавна такса.

На основание постъпилата докладна, както и предвид увеличения брой на постъпващите документи в СГС посредством обявените електронни пощи на сайта на съда и с оглед оптимизиране получаването на електронни документи, до стартиране в пълен обем на ЕПЕП и на основание чл.86, ал.1, вр. чл.88 ЗСВ Председателят на СГС е издал частично оспорената в настоящото производство Заповед РД-08-6376/10.12.2021 г. Със същата е наредил: Да бъде обозначен на интернет страницата на СГС адресът на електронната поща на служба Регистратура като единствен електронен адрес за извършване на процесуални действия в електронна форма, чието авторство е удостоверено с КЕП; Да не се регистрират изявления в електронна форма, които са получени на други адреси на електронната поща на СГС; Да не се регистрират изявления в електронна форма, постъпили на обозначения адресн а ел. поща, но неподписани с КЕП; Всички постъпили на обозначения ел. адрес електронни изявления да се разпечатват само в един екземпляр и да не се изготвят служебно преписи преди да е заплатена дължимата държавна такса. На служителите от служба Регистратура е възложено да извършват проверка за валидността на КЕП, с който са подписани изявленията в електронна форма и да отразяват резултата от проверката по подробно описан в заповедта начин. Възложено е заповедта да се публикува на интернет страницата на съда, като доказателства за датата на публикуване не са налични по делото.

От представените от оспорващата П. Велчева доказателства се установява, че същата е вписана в регистъра на адвокатите при Софийска адвокатска колегия. Същата е депозирала до СГС електронни изявления, подписани с КЕП, с приложени доказателства.

Правилно е установено,че оспореният текст на Заповедта на Председателя на СГС непосредствено засяга дейността на адвоката и процесуалните действия на страните по делата, доколкото е разпоредено да не се регистрират постъпилите от тях изявления в електронна форма, които не са подписани с КЕП. Ето защо и е налице изключението на чл.2, ал.2, т.3, предл. последно от АПК, при което оспореният акт подлежи на съдебен контрол, който следва да се осъществи по реда на оспорване на общите административни актове и поради тази причина оспорващата има правен интерес от съдебното производство.Правилно първоинстанционният съд е установил,че издадената заповед в оспорваната й част е постановена от компетентен орган- председателя на СГС, с оглед правомощието му да организира работата на отделните служби от разпоредбите на чл.88, вр. чл.86, ал.1, т.11 ЗСВ.С оглед наличната по преписката докладна записка на заместник-председателите на СГС,то следва да се приеме,че е налице хипотезата на ТР 16/1975г на ОС на ВС и оспорената заповед в посочената й част е надлежно мотивирана.

По отношение на нейната материална законосъобразност следва да се съобрази следното: Извършването на процесуални действия в електронна форма е уредено в ЗСВ.Съгласно чл. 360в ЗСВ Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра направосъдието изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие. Единният портал за електронно правосъдие е информационна система, чрез която се осигурява възможност за 1. Заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; 2.извършване на процесуални действия в електронна форма; 3. връчване на съобщения и призовки; 4. достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. На основание чл.360е ЗСВ е приета Наредба 6 от 3.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, Издадена от Висшия съдебен съвет. Съгласно чл.22, ал.1 от същата заявление за извършване на процесуално действие или удостоверително изявление в електронна форма може да се подава през публично достъпен потребителски интерфейс или по друг начин при наличие на съответна технологична възможност. Ал.2 на същия текст предвижда, че при технологична невъзможност на информационна система за приемане на заявление за извършване на определено процесуално действие или удостоверително изявление се допуска електронно заявяване чрез попълване на електронен документ с неструктурирано съдържание във формати, съгласно изискванията на настоящата наредба, и изпращането му на адрес на електронна поща по реда на чл.27. Ал.3 задължава всеки орган на съдебната власт да оповести чрез официалната си интернет страница и чрез Единния портал за електронно правосъдие официалните адреси на електронна поща, на които могат да се изпращат електронни документи в случаите по ал. 2.

В Наредбата са уредени начини за подаване на електронни изявления и електронни документи и формати, на които трябва да отговарят електронните документи, приемани от органите на съдебната власт.Принципно са уредени два възможни подхода- първият чрез попълване на стандартизирани формуляри в ЕПЕП и вторият чрез използване на електронната поща на съответиня съд. В чл.26 от Наредбата е предвидено, че подаването на електронни документи, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, се реализира в нормативноустановената за съответното действие форма и се осъществява чрез Единния портал за електронно правосъдие през личния потребителски профил на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление. Според чл.27, ал.1 от Наредба 6 по изключение се допуска подаването на електронни документи чрез електронна поща до обявения адрес на електронна поща на съответния орган на съдебната власт.Именно в хипотезата на чл.27 ал.1 от Наредба 6 попада и текста на оспорената заповед,доколкото издаването на същата е обусловено от обстоятелството,че пълната спецификация и функционалност на ЕПЕП не е достигната.Това и разпоредбата,която следва да бъде във фокуса на разрешаването на настоящия правен спор.

В чл.28 от Наредбата е предвидено, че при подаване на електронни документи се извършват следните проверки: 1. проверка дали към електронния формуляр по чл.26, ал.2 са приложени документи във форматите по чл.30 и 31; 2. дали подаденият електронен формуляр по чл. 26, ал. 2 съдържа уникален идентификатор на автора; 3. проверка дали изявлението е направено от името на титуляря; 4. проверка за злонамерен софтуер; 5. проверка на валидността на удостоверението за квалифициран електронен подпис или квалифициран електронен печат. Проверките се извършват автоматизирано и приключват с изпращане на отговор до заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление, че електронният формуляр е успешно приет. При констатиран проблем по време на проверката до заявителя се връща автоматично съобщение, че електронният формуляр не е приет, като се посочва кратко описание на възникналия проблем.Очевидно е от цитирания по горе текст,че разпоредбата на чл.28 от Наредбата е насочен към подаването на електронни изявления под формата на електронни документи в специално създададени за това формуляри,т.е същата е пряко насочена към работата на ЕПЕП,а не в хипотезата на чл.27 от същата Наредба,поради което и е неприложима към настоящия случай.

Посоченета по горе правна регламентация дава възможните начини по електронен път страна,която търси съдействието на съда за исково или охранително производство или за образуването на съдебно-административно производство ,да адресира изявлението си до съответния орган на съдебната власт.Когато това става в специлизираната платформа ЕПЕП чрез стандартизирани формуяри и след влизането в специално създаден за това профил на съответния потребител в отношенията между страната и съда не възникват трудности- идентификацията на адресата е ясна,процесуалното действие следва проверка на формуляра и се счита за валидно извършено след като премине надлежните технически проверки.Спорът в настоящето производство е концентриран в другата хипотеза- тази по чл.27 от Наредба 6,която дава възможност лице да се обърне към съда чрез официално посочения електронен адрес и да подаде молба за защита и съдействие по смисъла на чл.2 от ГПК.Преди въвеждането на електронното правосъдие,а и понастоящем в общия случай на подаване на физически документи в регистратурата на съда- това може да стане лично или чрез пълномощник, на място или по пощата,като във всички тези случаи входираните документи се завеждат съгласно изискванията на ПАС.Дали тези документи съдържат валидно волеизявление/т.е подписани ли са или не,доколкото често се наблюдават и хипотези на входирани неподписани документи/ е въпрос на преценка от съответния съдебен състав,която винаги завършва с даването на указания по чл.129 от ГПК за отстраняване на констатираната нередовност.Едва след неотстраняване на указанията в срок,подадените документи не пораждат своя процесуален ефект.Принципно при обръщането си към съда всяка страна има право да избере дали това да стане физически чрез посещение в служебните помещения на съда,дали да подаде документи чрез специализирания ЕПЕП или по изключение по реда на чл.27 ал.1 от Наредба 6 да адресира изявлението си до електронната поща на съда.Тези начини понастоящем са равностойни като правен ефект и приложение,както и достъпност.

Специални правила за процесуалните действия и актове в електронна форма са налице и в процесуалните закони глава Единадесет а ГПК. Съгласно чл.102б ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. Според чл.102г ГПК при наличие на технологична възможност техническата проверка на извършено действие под формата на електронно изявление се извършва автоматизирано засъответствие със стандартите и изискванията, установени с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на електронното управление, относно електронен формат на извършваните изявления; липса на компютърни вируси и програми за разстройване дейността на компютърни системи, за узнаване, заличаване, изтриване или копиране на компютърни данни; големина на файлове;възможността да се идентифицира страната. Лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес вслучай на технически нередовности.

Според чл.102е ГПК всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. В чл.102ж, ал.2 ГПК е предвидено, че електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис.

При така очертаната правна уредба, относима към предмета на делото, се стига до извода, че както ЗСВ и Наредба 6 на ВСС, така и ГПК предоставя възможност на гражданите, адвокатите и страните по делата да извършват процесуални действия в електронна форма.Няма спор между страните ,а и настоящият съдебен състав приема за установено,че процесуалната валидност на електронно създаданият документ се обуславя от подписването му с квалифициран електронен подпис.Доколкото в случая приложими са разпоредбите на чл.25 от Регламент 910/2014г и по аргумент от противното от чл.13 ал.4 от ЗЕДУУ,доколкото по време на възникването на процесуално отношение между подател на електронно изявление и публична институция не съществува възможност да се уговаря каквото и да било,то валидността / авторството/ на подобен документ се основава единствено на факта,че същият е подписан с квалифициран електронен подпис.

От друга страна обаче чл.2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.Чл.9 от ГПК предвижда равна възможност на страните,която следва да бъде осигурена от съда при упражняване на предоставените им права.Общата разпоредба на чл.125 от ГПК предвижда,че искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.Използваното от законодателя отглаголно съществително постъпването изключва възможността от наличието на волево действие у служителя на съда,който да извършва преценка на авторството/ действителността на волеизявлението/ на постъпилия в съда документ.Използваната в оспорената заповед глаголна форма не се регистрират е насочена пряко към съзнанието на съдебните служители,които отговарят за функционирането на посочената там електронна поща и принципно изключва възможността подобен вид изявления да постъпят в регистратурата на съда.Този подход на административния орган е в пряко нарушение както с посочените по горе разпоредби на ГПК,така и с чл.27 от Наредба 6 на ВСС.Той се явява и в противоречие с нормите на чл.6 ал.1-3 АПК вр. чл.8 от АПК,които са задължителни за органа,издал оспорения общ администартивен акт.За да се гарантира достъпа на физическите и юридически лица до съд съгласно разпоредбите на чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС като иманентна част от правото на справедлив процес,държавите членки са поели задължението да не правят упражняването на процесуалните права илюзорно и трудно осъществимо. Всъщност невъзможносттта за достъп до съд,включително и по избрания от страната начин води до неравно третиране на тези субекти,които са предпочели електронната комуникация със съда в сравнение с тези,които физически предоставят /изпращат документите си в регистратурата на съда. На практика преценката на съдебния състав за процесуалната валидност на електронното изявление на страната/и даването след това на указания за отстраняване на нередовностите/ се замества от преценката на служителя в регистратурата,на когото е разпоредено да не регистрира подобен вид изявления,които не са подписани с КЕП.

Установена с дългогодишното прилагане на процесуалния закон и по- конкретно в определение 119/14.07.2020г на ВКС по ч.гр.д.1563/2020г, определение 166/26.04.2022г на ВКС по ч.т.д.2296/2021г,а също и на ВАС- определение 11164/04.11.2021г на ВАС по адм.д.10616/2021г, определение 459/14.01.2019г на ВАС,5 чл. с-в по адм.д.15439/2018г, определение 3287/06.04.2022г на ВАС по адм.д.2438/2022г, и определение 9583/27.10.2022г на ВАС по адм.д.9857/2022г, решение 7665/10.08.2022г ВАС IV отд по адм. дело 7039/2022г е практиката ,че неподписаният електронен документ,постъпил и регистриран в съда има процесуално значение като всеки друг обективиран във физически носител неподписан документ и поради липса на доказателства за неговото авторство същият следва да се остави без движение и да се дадат указания до лицето,сочено като негов автор в указания от процусуалния закон срок да го подпише-било чрез квалифициран електронен подпис,било чрез полагане на физически подпис върху документа.Само по този начин точният смъсъл на нормата на чл.129 ал.3 ГПК вр. чл.101 ал.2 от ГПК ще бъде спазена от съдилищата,които са призвани да осъществяват правосъдие по различните видове граждански,търговски,наказателни и административни производства. Доколкото твърде често процесуалните права са свързани с изтичането на срокове,които могат да бъдат фатални за страните в производствата,е създадена и нормата на чл.101 ал.3 от ГПК,че поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.Това е единствената правна логика ,която обосновава дадените по рано от съда указания за отстраняване на нередовности,но същата задължително предпоставя регистрацията на документа в деловодството на съда.В този смисъл се явява и разпоредбата на чл.102 б ал.2 т.1 от ГПК и в тези случаи неподписаните с КЕП електронни документи следва да се третират като неподписани документи,които страдат от нередовност,която подлежи на отстраняване от страната след даването на указания за това от компетентния за това съдия,т.е изисква регистрацията на документа. За пълнота следва да се отбележи,че императивната норма на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ повелява, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Изключенията от приложението на ЗЕДЕУУ са посочени в чл.1, ал.2, както следва:

1. Относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма;

1. (изм. ДВ, бр.85 от 2017 г.) когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение.По аргумент от § 216 от ПЗР на ЗИДЗСВ в този случай процесуалното действие следва да се приеме за нередовно единствено в качеството на документ, неносещ подпис на указания автор. Същото, обаче, подлежи на саниране като всяко нередовно процесуално действие.Mакар да не се касае за редовен електронен документ под формата на електронно изявление с установимо авторство, е налице подаване на документ по електронен път. Писмената форма се явява спазена, с обективирането на процесуалното изявление в електронна форма, безспорно достигнало до знанието на адресата, но възпроизводимо на хартиен носител, който да се укаже за приподписване от страната, в случай, че поддържа инициираното процесуално действие.Всички изложени по горе съображения налагат извода,че независимо,че не са подписани в КЕП изявленията на страните ,отправени до електронната поща на СГС следва да се третират като неподписани документи и по тях се дължи процесуална дейност,свързана с оставянето им без движение и даването на указания за отстраняване на нередовности,но за целта същите следва да бъдат надлежно регистрирани,за да се гарантира достъпа до съда на страните в производствата.

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е отхвърлил жалбата против заповедта на Председателя на СГС,в оспорената й част първоинстанциноният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде уважена, подадената от П. Велчева жалба против заповедта на председателя на СГС в посочената по горе част.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касатора П. Велчева, акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По отношение на касатор разноските се определят в размер на на общо 100 лв за внесените държавни такси в производството,а по отношение на адв.Ю. Дацев като неин процесуален представител- съгласно разпоредбата на чл.38 ал. 2 от ЗАдв във вр. чл.8 ал.3 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение в размер на 1500 лв за двете съдебни инстанции съобразно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл.222 ал.1 от АПК от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,