Решение № 6906 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2010 г.

Решение № 6906 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 607 от 29.12.2009 г., постановено по адм. д. № 184/2009 г. Административен съд - Велико Търново е отменил решение № 12 от 24.02.2009 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Мария Иванова Кателиева от гр. Варна срещу разпореждане № О-04-999-09-17-00015852 от 21.01.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Велико Търново. Осъдил е ТП на НОИ - Велико Търново да заплати на Мария Иванова Кателиева от гр. Варна разноски по делото в размер на 210 лв. Срещу това решение чрез юрисконсулт е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Велико Търново с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което бъде постановено друго и оспореният акт бъде приет за законосъобразен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок. По изложените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост и неправилно приложен материален закон следва да се остави без уважение. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 12 от 24.02.2009 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № О-04-999-09-17-00015852 от 21.01.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Велико Търново, с което на Мария Иванова Кателиева от гр. Варна е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на дете по болничен лист № 026120, серия А-2008 г. от 28.11.2008 г. Правният спор по делото касае датата, от която следва да се счита подадена декларацията на самоосигуряващото се лице Мария Кателиева, в качеството си на съдружник и управител на търговско дружество в срока и по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, че ще се осигурява за посочените по-горе социални рискове. По този въпрос, свързан с идентичен спор между същите страни, но за друг болничен лист, ВАС по адм. д. № 7398/2009 г. е изложил доводи и не намира основание за промяна на становището си по настоящия правен спор. На база доказателствения материал по делото и съобразявайки се със становището на ВАС, първоинстанционният съд е приел за меродавна подадената декларация за регистрация в ТП на НОИ В. Търново на 12.02.2007 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени съждения относно съдържанието на тази декларация и екземпляра с дата 12.02.2007 г., но с различия в съдържанието, препратена до ТП на НОИ Варна по местоживеене на Кателиева и получена на 14.10.2008 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ. От фактическа страна не се спори, че за Кателиева са внасяни необходимите осигурителни вноски, повече от необходимите шест месеца преди настъпване на осигурителното събитие, от което следва, че се явява субект на правото по чл. 48а от КСО. След като е спазено изискването за придобит шестмесечен (от 1.01.2009 г. - 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за риска общо заболяване и майчинство (в ред. до изм. с ДВ, бр. 109/2008 г., осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай - бременност и раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане и на обезщетение за отглеждане на малко дете. Въз основа на тези факти са изложени и доводите на съда защо счита жалбоподателката Кателиева за осигурено лице, а не е акцентирал само върху осигурителния стаж, каквото възражение е развито в касационната жалба. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания § признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца, което условие е изпълнено от Кателиева и по който факт няма спор между страните. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за Мария Кателиева е налице право на обезщетение по чл. 48а от КСО, отменил е административния акт, с който е отказано отпускане на обезщетението и е върнал преписката за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,