Решение № 9271 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2015 г.

Решение № 9271 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мебелна къща Явор-Велико Търново" ЕООД - гр. Пазарджик, представлявано от управителя Б. А. С., чрез пълномощника юрисконсулт Иван Табаков, против решение № 596/12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 526/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-23#1/11.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 15/30.04.2015 г. на старши инспектор по осигуряването за признаване на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в допълнителни писмени бележки се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че административният орган е извършил разследване по чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/; че необосновано и в нарушение на материалния закон е прието, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО; че не е извършено самостоятелно и пълно разследване съгласно чл. 9 НУРРОТЗ, като административния орган се е позовал на данни, събрани в наказателното производство. Касаторът поддържа, че не е установено, че служителката се е прибирала по обичайния път за мястото на живеене и че не се е отклонила от този път. Излага, че на осигурителя не е връчен екземпляр от протокола за резултатите от извършеното разследване, както и че двама от служителите на това дружество са отказали да подпишат протокола поради липса на реално разследване на злополуката. В тази връзка излага доводи, че членовете на комисията нямат право да правят възражения по протокола, а такова право има само пострадалия или неговите наследници и осигурителя. Счита, че протоколът от разследването не представлява годно основание за издаване на разпореждане за приемане на станалото убийство като трудова злополука. Излага доводи за това, че не може да бъде трудова злополука, при която има умисъл за убийство на пострадалия служител от страна на трето лице, както и че няма "внезапно увреждане" при умисъл за увреждане от третото лице. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт или преписката да бъде върната на административния орган за провеждане на ново разследване на злополуката. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пазарджик, не е изразил становище. Ответниците Н. В. Т. и Т. З. Т., двамата от гр. Никопол, не са изразили становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО са обосновани и правилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административния съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на "Мебелна къща Явор - Велико Търново" ЕООД срещу решение № Ж-23#1/11.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 15/30.04.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ гр. Пазарджик. С разпореждането декларираната злополука с вх. № 15/13.03.2015 г., станала с В. Т. З. на 28.02.2015 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че макар злополуката, довела до смъртта на лицето да е настъпила извън работно време, същата е станала по обичайния път при връщане от работното място до мястото на живеене, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и злополуката правилно е приета от административния орган за трудова. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата след приключване на работа, по обичайния път на прибиране към мястото на живеете на В. З. в гр. Велико Търново, същата е била нападната от неизвестно лице, което й е нанесло удари, които са причинили смъртта й. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и за неправилно приложение на закона. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че В. Т. З. , дъщеря на ответниците в това производство Н. Т. и Т. Т., е работила по трудов договор с "Мебелна къща Явор - Велико Търново" ЕООД със седалище в гр. Пазарджик, на длъжността "продавач-консултант" в "Мебелна къща - Явор" в гр. Велико Търново, ул. "Магистрална" № 4. В деня на увреждането - 28.02.2015 г., е била на работа, като работния ден е приключил около 18,45 ч., а същата е освободена в 18,50 ч. Заедно с двама свои колеги е слязла до подземния паркинг на магазина, след което са се разделили и тя е тръгнала да се прибира до мястото, където живее - апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. Велико Търново, ул. "Христо Ботев" № 64 А, собственост на родителите й. Преди да се прибере в дома си, на място, което е на трасето на пътя за дома й /приблизително на около 15 метра от началото на бетонната пътека, която свързва моста над река Янтра с подлеза на Южен пътен възел/, във времето между 19,00 и 19,15 часа, В. З. е била нападната от друго лице, което й е нанесло удари в областта на главата, в резултат на които е починала около 19,30 часа. Тялото й е открито на 03.03.2015 г. на брега на река Янтра, на около 30 метра от моста на река Янтра, който свързва жп гара Велико Търново с Южен пътен възел. В съобщение за смърт от 04.03.2015 г. като причина за смъртта са посочени - открита черепно-мозъчна травма, нарушаване на главния мозък и травматично - хеморагичен шок. При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От правна страна, в чл. 55, ал. 1 КСО е предвидено, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. т. 1 - 3 КСО, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждението. От събраните доказателства по делото се налага извода, че в случая са изпълнени всички предпоставки за определянето на настъпилата злополука като трудова в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 КСО - по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене на осигуреното лице В. З. , е настъпило внезапно увреждане на здравето й, което е причинило нейната смърт. Касационният жалбоподател оспорва извода на административния орган, възприет и от съда, че увреждането е причинено по време на обичайния път на В. З. към обичайното място за живеене. Изводите относно обичайния път на лицето към мястото за живеене са изградени въз основа на данните, съдържащи се в писмо рег. № ЗМ-212/2015 г. от 20.04.2015 г., изпратено от разследващ полицай С. К. до директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново в отговор на искане изх. № 10329/24.03.2015 г., направено във връзка с производството за установяване на трудова злополука. В това писмо изрично е посочено, че данните, които се предоставят са изведени от доказателствата, събрани в образуваното досъдебно производство при ОД на МВР гр. Велико Търново № ЗМ-212/2015 г. по описа на РУ - Велико Търново срещу неизвестен извършител, който през посочения времеви период и на посоченото място - в района на Южен пътен възел, в близост до мост над река Янтра, находящ се по пътя жп гара Велико Търново към пътя за гр. Русе, чрез нанасяне на удари в областта на главата, умишлено е умъртвил В. Т. З. В това писмо е посочено, че от проведените в хода на разследването разпити на родители, колеги и приятели на лицето е установено, че много често В. З. е отивала и се е връщала от работа пеша, като маршрутът, по който се движела е бил следния - от жилището, в което живее, пресичала ул. "Христо Ботев" и главния път Велико Търново - Русе през два подлеза, след което по бетонна пътека се насочвала към моста над река Янтра, преминавала моста и по черен път стигала до жп гара Велико Търново, където пресичала жп коловозите и по асфалтиран път стигала от жп гарата до сградата, където се намира "Мебелна къща Явор", а пътят й от месторабота до дома бил обратния. Това писмо по своя характер представлява акт, с който се предоставят сведения от друг орган за целите на воденото административно производство, което е допустимо доказателствено средство, съгласно чл. 44, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 36, ал. 4 АПК. Данните относно релевантни за административното производство факти и обстоятелства, съдържащи се в посоченото писмо не са опровергани в хода на административното или съдебното производство, като в тази връзка от оспорващия /касационен жалбоподател в настоящото производство/ не са направени никакви доказателствени искания, нито са наведени конкретни фактически твърдения. Следва да се отбележи, че към датата на обявяване на настоящото дело за решаване, обстоятелствата свързани с убийството на В. З. са изяснени, като воденото наказателно производство е приключило с влязла в сила присъда за осъждане на виновното лице на 30 години лишаване от свобода, потвърдена от Върховния касационен съд с решение от м. юни 2016 г. Правилно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя относно допуснати процесуални нарушения при извършване на разследването на трудовата злополука. Не се спори, че съставеният протокол № 9/23.04.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 28.02.2015 г. с В. З. , не е подписан от две от лицата, които са участвали в комисията - представителя на осигурителя "Мебелна къща Явор - Велико Търново" ЕООД гр. Пазарджик и представителя на работниците и служителите в осигурителя, като това обстоятелство е удостоверено в самия протокол с подписите на две лице, с посочени лични данни. Неподписването на протокола от част от членовете на комисията не представлява самостоятелно основание за изключване на протокола като доказателствено средство. В чл. 11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /означавана по-долу само като "наредбата"/ е предвидено, че лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 КСО /сред които са представителя на осигурителя и представителя на работниците и служителите при осигурителя/ подписват протокола по чл. 10 /протокол за резултатите от разследването/, че са запознати с него и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в три дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. В случая е безспорно, че такива възражения не са направени /твърдения за представяне на възражения изобщо не са и наведени/. Поради това причините, поради които лицата не са подписали протокола са неясни и твърденията на касационния жалбоподател относно тези причини, не могат да бъдат възприети за достоверни и меродавни. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според чл. 11 от наредбата, изискването за подписване на протокола от посочените лица е предвидено само, за да удостоверят, че са запознати с него, а не за да удостоверят, че са съгласни със съдържанието му или с начина на провеждане на разследването. В случай, че посочените лица не са съгласни със съдържанието на протокола или с начина на провеждането на разследването, същите имат право да направят писмени възражения. Не е предвидена специална форма за тези възражения, поради което същите могат да бъдат вписани в самия протокол или в отделен документ, но в случая такива липсват. В нормите на наредбата не е предвидено изискване протоколът по чл. 10 да се връчва на осигурителя, противно на твърденията в касационната жалба, че такова задължение съществувало и в случая било нарушено. В чл. 12, ал. 1 от наредбата е предвидено изискване за връчване на осигурителя на разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова, а не на протокола. Това задължение в случая е изпълнено, в резултат на което е надлежно упражнено и правото на осигурителя да обжалва разпореждането пред директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Наред с това, съгласно чл. 9 от наредбата, разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при разследването на трудовата злополука визираните обстоятелства са установени. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводите на административния орган били необосновани поради това, че същият не е взел предвид писмените обяснения на служителите в "Мебелна къща Явор" - М. М., Р. Ю. и Г. Н., събрани при така нареченото "вътрешно разследване" на трудовата злополука, осъществено от осигурителя. Писмените обяснения на лицата М. Ц. М. /продавач-консултант/, Р. Ю. Ю. /касиер/ и Г. Е. Н. /мениджър екип/, които осигурителят е приложил към декларацията за трудова злополука № 1/06.03.2015 г. /вх. № К-641/13.03.2015 г./ са приложени като част от административната преписка. Въпреки че административният орган не е обсъдил в нарочни мотиви съдържанието на тези обяснения, то това не представлява съществено нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като от съдържанието на обясненията е видно, че те не съдържат данни за никакви релевантни факти и обстоятелства. Така, в обясненията на М. М. се твърди, че обикновено не си тръгвали заедно с В. /след работа/; на 28 февруари тя била освободена по-рано, а той останал да отчита касата; за последно видял В. пред витрината на магазина, а когато слязъл долу на закрития паркинг, тя вече си била тръгнала; доколкото знаел обикновено М. я карал с личния си автомобил, но в този ден тя си е тръгнала сама. В обясненията на Р. Ю. се твърди, че обикновено не си тръгвали заедно с В. , но доколкото знаела приятелят й М. я карал с колата повечето пъти; на 28 февруари В. била освободена по-рано, а тя останала да отчита касата. В обясненията на Г. Н. се твърди, че на 28.02.2015 г. В. била освободена от работа в 18,50 часа; заедно с нея били освободени и колегите й - консултанти И. С. и М. М., които слезли заедно с В. на закрития паркинг на магазина, където се разделили; двамата изчакали Г. Н. там, за да ги откара с неговия автомобил, защото живеели близо; В. в този ден си тръгнала пеша, обичайният й маршрут не бил по този път, защото М. я карал обикновено с неговата кола, но в този ден той бил без колата си; няколко пъти Недев бил предлагал на В. да я закара, но тя му отказвала, защото не искала да го отклонява от маршрута му. Както е видно от съдържанието на обясненията /възпроизведени почти изцяло/, противно на твърдението в касационната жалба, в нито едно от тези обяснения не се излага, че на 28.02.2015 г. В. З. не е тръгнала за дома си, а за друго място, нито че си е тръгнала по необичаен маршрут за дома /в жалбата дори не се твърди накъде е тръгнала/. Обстоятелството, че В. З. не си е тръгнала с колата на М. през този ден е обяснено от Г. Н. с това, че М. изобщо не е бил с колата си на работа този ден, от което следва, че В. З. очевидно не би могла да се прибере с М. с колата му. Необяснимо е в тази хипотезата виждането на касационния жалбоподател как е следвало да се прибере до дома си В. , за да се приеме, че се прибира по обичайния път. От друга страна, от показанията на свидетелите, събрани в предварителното производство е установено какъв е бил обичайният й път, когато се е прибирала пеша /или е отивала, доколкото е установено, че маршрутът й е бил един и същ/ и това е пътят /маршрутът/, за който е прието в протокола за разследването, че е обичайният й път за прибиране към мястото за живеене. Също така следва да се обърне внимание на обстоятелството, че от страна на касационния жалбоподател изобщо не са изложени твърдения какъв е бил обичайният маршрут на В. З. , когато се е прибирала пеша, нито са представени доказателства, които да установяват маршрут, различен от приетия при разследването. Няма никакви доказателства, нито конкретни твърдения В. да е тръгнала за друго място, различно от мястото й за живеене /затова голословно се твърди в касационната жалба, че било установено, че не била тръгнала да се прибира за дома си/. Следва да се има предвид, че законът не поставя изискване лицето да се прибира от работното си място до обичайното си място на живеене винаги по един единствен маршрут, а поставя изискването този маршрут да е обичаен. В случая не е установено В. З. да се е движила по необичаен маршрут. Освен това, времето и мястото, на които е настъпило увреждането /нападението от трето лице, което е причинило смъртта на лицето/, според установено в хода на предварителното производство, е на пътя /по маршрута/ на В. З. и в рамките на времето, което е било необходимо, за да се прибере до дома си, което прави малко вероятно тя да се е движила в друга посока, освен към дома си. Доводите за липсата на внезапност на увреждането, изведени от наличието на умисъл на третото лице, което е причинило увреждането, са несъстоятелни. Внезапността в изискването по чл. 55, ал. 1 КСО е за увреждането, тоест изискването е да е налице внезапно увреждане на лицето. Когато увреждането е в резултат на действия на трето лице, умисълът на това лице да извърши престъпно деяние, в резултат на което е причинено увреждането на работника или служителя, е без значение за преценката относно характера на злополуката като трудова. Не може да се прави аналогия с хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО, при която е изключен трудовия характер на злополуката, тъй като в тази хипотеза увреждането е причинено от самото лицето /самоувреждане/, а в случая увреждането е причинено от трето лице и няма никакви данни, нито твърдения В. З. сама да е причинила увреждането, довело до смъртта й. Тълкуването, което прави касационният жалбоподател не съответства на дадено в закона определение и на същността на трудовата злополука и не може да бъде възприето. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са претендирани от ответниците. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение