Решение № 15124 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2020 г.

Решение № 15124 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 247 от 15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 256/2020 г. Административен съд – Стара Загора, осми състав, е отхвърлил искането на "Българо-американска кредитна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Славянска" № 2, за прогласяване на за нищожен на акт за установяване на задължения по декларация № 71640/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71640/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. Със същото решение съдът е отменил акт за установяване на задължения по декларация № 71640/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71640/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, с който на "Българо-американска кредитна банка" АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5 797, 59 лв. и лихва за просрочие 236, 56 лв., изчислена към датата на съставяне на акта. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община – гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител В. Стамболова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Стара Загора е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължения и отхвърли жалбата на "Българо-американска кредитна банка" АД като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба "Българо-американска кредитна банка" АД – гр. София не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Стара Загора е отхвърлил искането на "Българо-американска кредитна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Славянска" № 2, за прогласяване на за нищожен на акт за установяване на задължения по декларация № 71640/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71640/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. В тази част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението съдът е отменил акт за установяване на задължения по декларация № 71640/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71640/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, с който на "Българо-американска кредитна банка" АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5 797, 59 лв. и лихва за просрочие 236, 56 лв., изчислена към датата на съставяне на акта. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт – придобиване чрез публична продан от страна на жалбоподателя на недвижим имот на територията на Община Стара Загора; подаване на съответна декларация по чл. 14 ЗМДТ пред общината, извършена проверка от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Общината, при която е установено, че данъчната оценка на недвижимия имот към момента на придобиването му е по-висока от цената, на която е придобит, издаване на процесния акт за установяване на задължения по декларация за разликата между заплатения данък придобиване и реално дължимия. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Първоинстанционният съд е посочил, че между страните по делото няма спор за факти, а единствено и само по тълкуването и прилагането на закона и по-точно как следва да бъде определена основата за облагане с процесния данък придобиване на недвижимо имущество и по какъв процесуален ред. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд в тази насока са изложени на стр. 4 – 7 от решението, като систиматизирани за целите на настоящето изложение се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като е посочено, че по отношение на местните данъци и такси са приложими два способа – чрез издаване на акт за установяване на задължение по декларация – чл. 107, ал. 3 ДОПК и чрез издаване на ревизионен акт по реда на чл. 108 и сл. ДОПК. 2. Дадено е тълкуване на нормата на чл. 46 ЗМДТ относно определяне на данъка за придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. От тълкуването на разпоредбата е направен извод, че целта на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ е да предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниски цени за придобиване на недвижими имоти, която опасност не съществува при придобиване на недвижими имоти на публична продан, при която приложението на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ би довело до несъответствие с целта на закона. Изведен е извод, че когато купувачът придобие недвижим имот чрез публична продан провеждана от съдия изпълнител, данък недвижими имоти се определя върху придобивната цена – тази, при която е възложен имота, а не върху данъчната оценка на същия. Направено е позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд. 3. На отделен ред /стр. 6 от мотивите, л. 64 гръб от първоинстанцинното дело/ първоинстанционният съд е изложил мотиви защо при направеното тълкува не материалните и процесуалните разпоредби намира, че в подобна хипотеза редът за определяне на задълженията следва са е производство по издаване на ревизионен акт, а не такова за акт за установяване на задължения по декларация. На основание гореизложеното е направен краен извод, че издаденият акт за установяване задължение по декларация е незаконосъобразен както поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение на материалния закон, което обоснована неговата отмяна. След това на отделен ред /стр. 7 от решението/ административният съд е изложил нарочни мотиви защо приема за неоснователно искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Решението на Административен съд Стара Загора е не правилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се правят оплаквания, че първоинстанционният съд е дал невярно тълкуване на нормата на чл. 46 ЗМДТ, като неправилно е приел, че същата не намира приложение при придобиване на недвижими имот на публична продан. На второ място се правят оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като в хипотеза като процесната задълженията могат да бъдат определени единствено и само чрез издаване на ревизионен акт, но не и чрез издаването акт за установяване на задължения по декларация. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и възпроизведени от първоинстанционния съд. Установено е, че "Българо-американска кредитна банка" АД е придобила чрез публична продан недвижим имот, включващ земя и сгради, находящ се на територията на Община Стара Загора, като данъкът за придобиване на недвижими имот е определен върху цената на придобиване, която възлиза на 279 820, 80 лв., а данъчната оценка на същия имот възлиза на 511 724, 20 лв. За придобиване на имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. С процесния акт за установяване на задължения по декларация е определено задължение за данък придобиване, съставляващ разлика в данъка, определен върху данъчната оценка и върху цената на придобиване, плюс лихви за забава. С решение по реда на административното оспорване началникът на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора е потвърдил издадения АУЗД. Спорът се свежда до това допустимо ли е установяването на задълженията за данъка чрез издаването на акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107 ДОПК, или това следва да бъде извършено по реда на чл. 108 и сл. ДОПК – чрез издаване на ревизионен акт, съответно приложима ли е нормата на чл. 46 ЗМДТ при определяне на данъка при продажба на недвижим имот чрез публична продан. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел на първо място, че установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК е неприложимо, а това следва да се извърши единствено и само по реда на чл. 108 и сл. ДОПК чрез извършване на ревизия. На второ място решаващият съд е приел, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон, тъй като нормата на чл. 46 ЗМДТ не намира приложение при определяне размера на данъка при продажба на публична продан. Направено е и позоваване на съдебна практика, в случая на две решение на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. д. № 10864/2016 г. и 11146/2017 г. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези извод на административния съд и ги намира за неправилни и изграден при неправилно тълкуване на закона. Същите са и в противоречие с основни принципи на данъчното право. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според чл. 45, ал. 1 от същия закон, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При тази хипотеза на правната норма няма законова пречка за определяне на размера на задълженията приходния орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. При тази редакция на нормата не съществува пречка в хипотеза на настоящата да бъде издаден акт за установяване на задължение по декларация, доколкото е налице хипотезата – "задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". Обосновки в обратния смисъл не могат да бъдат изграждани въз основа на това, че определяне на задължението за този тип данък не е свързано с подаване на декларация. От друга страна, ако такова нарушение е налице, то издаденият акт се явява нищожен като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая първоинстанционното решение страда от вътрешно противоречие в тази насока, като от една страна е прието, че оспореният АУЗД не е нищожен, а от друга страна се приема, че същият е издаден при съществено противоречие с процесуалните правила. Предвид на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не съществува пречка задължението за данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ да бъде определено по реда на чл. 107 ДОПК чрез издаване на АУПДВ. Няма пречка в това производство да бъдат определени и задължения за лихви, тъй като чл. 175, ал. 1 ДОПК определя, че за незаплатените в законовоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя и оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е направил неправилно тълкуване на нормата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Според алинея втора, т. 1 от същия чл. 46 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. От тълкуването на посочените разпоредби, че принципът установен със закона за определяне на данъчната основа на данъка е, че той се определя върху по-високата от двете оценки – тази на придобиване и данъчната оценка съгласно приложение № 2. От обстоятелството, че в хипотезата на чл. 46, ал. 2, т. 1 са посочени само " по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена" не следва извод, че въпросната норма не намира приложение за определяне на данъчната основа на данъка по отношение на придобиване на недвижими имоти чрез публична продан. Поради особеностите на публичната продан при извършване на същата са налице редица отклонение в цената на придобиване / в този смисъл вж. нормите на глава 43 от ГПК – "Изпълнение върху недвижими вещи" и чл. 131 ЗДДС – Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози"/. Тези особености обаче за без значение по отношение на данъка за придобиване за имущества – раздел Трети от глава Втора "Местни данъци" на Закона за местните данъци и такси. С нормата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ е установено задължение за облагане с данък за всяко възмездно придобиване на недвижими имоти. Публичната продан безспорно е оригинерен, възмезден способ за придобиване на недвижим имот. По тази причина лицата, придобили недвижим имот чрез публична продан, се явяват задължени лица /чл. 45, ал. 1 ЗМДТ/ за данъка по чл. 44 ЗМДТ. А щом това е така, то данъчната основа се определя при условията на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ – върху по-високата измежду данъчната оценка и цената на придобиване. Обратното – че при придобиване на имот чрез публична продан принципът за определяне на данъка - придобиване не намира приложение, влиза в противоречие с един от основните принципи на данъчното право – че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон – чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че с оспорения акт за установяване на задължения по декларация № 71640/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71640/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, с който на "Българо-американска кредитна банка" АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5 797, 59 лв. и лихва за просрочие 236, 56 лв., изчислена към датата на съставяне на акта, е законосъобразен. Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, Административен съд – Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Българо-американска кредитна банка" АД следва бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация акционерно дружество следва да бъде осъдено да заплати на Община Стара Загора, в състава на което юридическо лице е административния орган, издател на акта, разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 1 311, 68 лв. от които 48, 27 лв. държавна такса за настоящето производство и по 631, 71 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция, дължимо на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,