Решение № 13805 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2018 г.

Решение № 13805 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. В. срещу решение № 1147 от 29.05.2018 г., постановено по адм. д. № 437/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 18-225/08.01.2016 г. на началника на СГКК - В., с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т. 3 в Протокол № 223/26.08.2015 г. на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано изменение на кадастралната карта и регистър (ККР) на гр. В., одобрени със Заповед №РД-18-30/2007 г. за ПИ 10135.4501.9514, поискано със заявление вх. № АУ018703 ВЛ/24.02.2015 г. на И. И. Излага бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт. Претендира отмяната му, поради неправилно установяване на факти, а именно че се касае за спор за собственост. Ответникът - И. И., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответникът - Община В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че при наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, актът правилно е отменен от съда. Намира, че съдът правилно е анализирал доказателствата за начина на трайно ползване на процесния имот с проектен номер 1921 и е достигнал до извод, че ПИ не е отразен като път или улица, както и че не е установено да е приложен ПУП-ПУР, или имотът да е предвиден за транспортен достъп до УПИ II-319, какъвто за имота е осигурен. Предвид което намира, че правилно преписката е върната на органа с указания по прилагането на закона Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със заповед № 18-225/08.01.2016 г. на началника на СГКК - В. на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т. 3 в Протокол № 223/26.08.2015 г. на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано изменение на кадастралната карта и регистър на гр. В., одобрени със Заповед №РД-18-30/2007 г. за ПИ 10135.4501.9514, поискано със заявление вх. № АУ018703 ВЛ/24.02.2015 г. на И. И. От фактическа страна административният съд е установил, че производство е инициирано със заявление за изменение на влязъл в сила ПНИ на СО "Ментеше" земл. Владиславово, общ. В. в частта за ПИ 10135.501.9514. Искането се основава на влязло в сила Решение № 772/07.02.2001 г. на ПК-В., с което на наследниците на Г. Д. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими стари реални граници на имот представляващ лозе с площ 1000 кв. м в терен представляващ имот № 58 по КП изработен през 1997 г. Със Заповед №ПР-134/13.04.2006 г. въз основа на горното решение на ПК-В. и влязъл в сила ПНИ на СО "Ментеше" на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде възстановено на наследниците на Динев, правото на собственост, върху НПИ № 1162 с площ 668 кв. м в кад. район № 501 в м. "Ментеше", земл. Владиславово, общ. В., при граници: имоти № 1161, 9514, 1187, 9578, 1163. Съдът при съобразяване на данните налични по преписката, кредитираната съдебно-техническа експертиза и приложимата нормативна уредба, е посочил, че назначената помощна комисия, а впоследствие и началника на СГКК-В. не са направили преценка в коя от хипотезите на § 4к, ал. 8, т. 1 - т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ, попада искането на Иванова. Сочи, че задължение на помощната комисия, респ. на административният орган е да прецени и квалифицира искането и да определи кое основание по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е приложимо. Горното обстоятелство е преценено от съда за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изяснили налице ли са предвидените в приложимата правна норма, предпоставките да бъде уважено, липсва ли някоя от тях, налице ли е предвидена в закона пречка, с оглед на което да се постанови отказ или да се уважи искането. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е бланкетна и в нея не се съдържат конкретни доводи за неправилност на атакувания съдебния акт. Поради липсата на касационни възражения, касационният контрол следва да се осъществи в пределите на чл. 218 от АПК. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите обективирани в решението на АС В. за липса на мотиви и съобразяване на хипотезите на § 4к, ал. 8, т. 1 - т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационният упрек, че съдът не е съобразил, че се касае за спор за собственост е неоснователен. АС В. при изследване на фактите по делото и чрез заключението по ангажираната съдебно-техническа експертиза е установил, че имотът върху част, от който би се простирал имотът на заявителката не е отразен като път или улица (каквото е посочването в атакуваната заповед), както и че не е констатирано да е приложен ПУП-ПУР или имотът да е предвиден за транспортен достъп до УПИ II-319. В подробности аргументирано, съдът е посочил, че в действащата кадастрална карта и регистър ПИ 10135.4501.9514 е записан като имот с начин на трайно ползване "за друг поземлен имот за движение и транспорт". В кадастралният регистър за този имот не е записано, че е с начин на трайно ползване: "за второстепенна улица", "за местен път", "за селскостопански, горски, ведомствен път". При горната липса на конкретизация, е следвало да бъде извършена проверка на необходимата документация, а при необходимост и на място, която да отговори на въпроса дали ПИ 10135.4501.9514 и конкретно частта от него, в която попада проектния нов имот № 1921 представлява "съществуващ път", респ. "улица" или е друг обект и какъв точно. Така правилно съдът е приел тълкуването на административния орган като превратно, неправилно и в противоречие с отразеното в кадастралния регистър (в който ПИ 10135.4501.9514 не е записан като път). Последното е довело до немотивираната констатация, че имотът за който е поискано изменение е съществуващ път/улица. Началникът на служба по геодезия, картография и кадастър В. е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а заповедта е издадена без да е спазено изискването за форма. Горните две нарушения се обективират с липсата на мотиви при издаване на заповедта и посочване на кое от основанията предвидени в § 4к, ал. 8, т. 1 - т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ се е основала заявителката при подаване искането за изменение на КККР. С оглед така изложените фактически данни правилно е съобразено от съда, че е налице пречка за осъществяване на съдебен контрол за съответствие на акта с материалния закон. Съдът не притежава правомощия да замести мотивите на компетентния административен орган, поради което правилно е отменил заповедта и е върнал преписката на началника на СГКК В. за процедиране и произнасяне по заявлението подадено от Иванова от порочната фаза. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса разноски не се дължат в полза на касатора, а от ответника такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение