Решение № 4685 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2019 г.

Решение № 4685 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано по жалба на К. Аспарухова – съдия в Административен съд - София-град против решение по т. 7. 1 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г., с което молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е оставена без уважение. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като не е искала повторно произнасяне на кадровия орган, а заявлението й с вх. № ВСС-2877 от 23.02.2017 г., е единствено. Жалбата й срещу предходно решение на СКВСС по протокол № 43 от 24.10.2017 г. е уважена и с влязло в сила решение № 10109 от 1.07.2019 г. по адм. д. № 5340/2017 г. на ВАС, VІ отделение това решение на Колегията е отменено, без делото да бъде върнато за ново произнасяне. Наведени са и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, както и противоречие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, в съдебно заседание в писмена защита от 25.02.2020 г., поддържа становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие и счита, че следва да бъде оставена без разглеждане. При условията на евентуалност намира оспорването за неоснователно и недоказано, поради което иска отхвърлянето му. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: В т. 7 от решението от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г. са изложени мотиви относно приложението на чл. 36 ЗСВ и предвидения в цитираната норма 14-дневен срок за оспорване. В т. 7. 2 от решението изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред тричленен състав на Върховния административен съд, считано от датата на съобщаването по реда на чл. 36, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. Същият текст се съдържа и в писмо изх. № ВСС-2877/2017 г. от 25.07.2019 г., с което на жалбоподателката е изпратено извлечение от протокола от 23.07.2019 г. В нормата на чл. 36, ал. 4 от Правилника, последният обн. ДВ. бр. 16 от 22.02.2019 г., в сила от 22.02.2019 г., е посочено, че в срок от 3 работни дни след подписването и публикуването на краткия протокол за приетите решения се изготвят извлечения от тях, които се съобщават на заинтересованите органи и лица. Следователно цитираната разпоредба не регламентира срок за обжалване, а че съобщаването става чрез изпращане извлечения от краткия протокол. Четиринадесетдневният срок за оспорване на решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет е предвиден в чл. 36, ал. 1 ЗСВ. Писмо изх. № ВСС-2877/2017 г. от 25.07.2019 г., ведно с извлечението от протокола от 23.07.2019 г., е връчено на жалбоподателката на 2.10.2019 г., което тя е удостоверила с подписа си. В същия смисъл е и писмото на Председателя на АССГ, постъпило при ответника с вх. № ВСС-2877 от 11.10.2019 г. Настоящата жалба е подадена чрез СКВСС до Върховния административен съд по пощата на 11.10.2019 г., видно от клеймото върху пощенския плик - лист 5 от делото, т. е. в определения от изготвилия решението орган срок за обжалване. Не може да бъде възприета тезата на процесуалния представител на ответника, че съобщаването е осъществено при постъпване на писмо изх. № ВСС-2877/2017 г. от 25.07.2019 г. в АССГ, тъй като е в противоречие с действащата към цитирания момент норма на чл. 61, ал. 2 АПК, в редакцията й преди отм. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г., която изисква лично връчване на административния акт. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК, като специална, дерогира нормите на ГПК. Цитираните от ответника текстове от последния уреждат начина на връчване на съдебни съобщения и призовки. Не може бъде споделена тезата на процесуалния представител на ответника, че жалбата е подадена след срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ, поради което е просрочена. Цитираното възражение по процесуалната допустимост не кореспондира с мотивите на т. 7 от решението от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.07.2019 г. и с т. 7. 2 от решението. Както бе посочено по-горе жалбата е постъпила в предвидения в чл. 36, ал. 1 ЗСВ и посочен в оспореното решение 14-дневен срок, поради което не е просрочена. Аспарухова е участвала в конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" във Върховния административен съд, но не е била назначена. Предвид изложените мотиви се приема, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, поради което е процесуално допустима. При преценка на оспорения административен акт при условията на чл. 168 АПК въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, наведените от Аспарухова оплаквания и тезата на ответника, Върховният административен съд, шесто отделение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателката е участвала в конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" във Върховния административен съд, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 12 от протокол № 10 от заседание, проведено на 25.02.2016 г., което решение е публикувано в ДВ, бр. 27 от 5.04.2016 г. Видно от решение по т. 11. 9 от протокол № 25 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 22.11.2016 г., Аспарухова не е била повишена, поради попълване на местата. В резултат на изложеното, тя е подала заявление (молба) вх. № ВСС-2877 от 23.02.2017 г., с която е посочила, че отговаря на условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и моли да бъде назначена, предвид наличието на свободни места за "съдия" във Върховния административен съд. Последващите й молби до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и доказателствата свързани с решение по т. 1. 3 от протокол № 43 от заседанието на Колегията, проведено на 24.10.2017 г. са неотносими към настоящия спор, предвид постановеното решение № 10109 от 1.07.2019 г. по адм. д. № 5340/2017 г. по описа на ВАС, VІ отделение, което е окончателно. С цитирания съдебен акт, по жалба на К. Аспарухова, е отменено решение по т. 1. 3 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г. и е отхвърлено оспорването й срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се произнесе по нейно заявление (молба) вх. № ВСС-2877 от 23.02.2017 г. за назначаване на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, със свое решение по протокол № 25 от 8.07.2019 г., е приела за сведение съдебното решение и го е внесла в заседание на Колегията на 16.07.2019 г. за разглеждане и произнасяне, на която дата са проведени дебати, но не е взето решение относно жалбоподателката. С решение по т. 7. 1 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г., молбата на К. Аспарухова - съдия в Административен съд – София-град за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е оставена без уважение, като неоснователна. Към т. 7 от решението са налице изказвания на членове на СКВСС, в които е посочено, че процедурата по конкурса трябва да бъде приключена, независимо че в отменителното решение на ВАС няма диспозитив за връщане на преписката. Изложени са и съображения относно решение по конст. д. № 1/2018 г., отменената с решение на петчленен състав на ВАС норма на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г., както и че разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е приложима само относно конкурси открити и приключили след 9.08.2016 г. Казаното означава, че процесното решение съдържа мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 3 ЗСВ. Прието е при наличие на кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ и с мнозинство от 11 гласа, което отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че решението по т. 7. 1 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), проведено на 23.07.2019 г., е нищожно. Същото е постановено от компетентния орган по чл. 193, ал. 6 във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, в дължимата форма и съдържание. Обстоятелството дали след решение № 10109 от 1.07.2019 г. по адм. д. № 5340/2017 г. на ВАС, VІ отделение, Аспарухова е подавала друго/други заявления за назначаване във Върховния административен съд, е правно ирелевантно. Без значение е и фактът, че в диспозитива съдебното решение не е посочено, че преписката се връща на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне. Това е така, защото задължението на Колегията да се произнесе по първоначалното заявление на Аспарухова със законосъобразен административен акт произтича на първо място от правомощията й на кадрови орган, който по силата на чл. 30, ал. 5, т. 1 и чл. 160 ЗСВ назначава, повишава и премества на длъжност съдиите. Посочените правомощия са доразвити и конкретизирани в нормите на чл. 193, ал. 3-6 ЗСВ, относими към вида на този конкурс. На второ място задължението за произнасяне произтича и от нормата на чл. 30, ал. 5, т. 9 ЗСВ, съгласно която Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет организира и провежда конкурсите за съдийските длъжности в предвидените от този закон случаи. Следва да се имат предвид и разпоредбите на Раздел II "а" от Глава девета от ЗСВ "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт", които регламентират конкретни права и задължения на Съдийската колегия на ВСС и нейните органи при провеждането на цитираните конкурси – чл. 188, ал. 1, чл. 189, ал. 1, чл. 190, чл. 191, ал. 3 и 5, чл. 192, ал. 5, чл. 193, чл. 194а, чл. 194б ЗСВ. От изложеното се налага изводът, че задължение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е не само да проведе конкурса, а и да го приключи по отношение на участниците със законосъобразен административен акт. Предвид приетото в решение № 12 от 27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. на Конституционния съд, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура, приключването на конкурса се отнася и до случаите, когато съдиите са подали заявления за назначаване при условията на 193, ал. 6 ЗСВ. Тезата на жалбоподателката не отчита, че решение по т. 1. 3 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г. е отменено от Върховния административен съд, тъй като с това решение Колегията е оставила без уважение молбата й за назначаване, поради липса на освободена длъжност. В решение № 10109 от 1.07.2019 г. по адм. д. № 5340/2017 г. по описа на ВАС, VІ отделение са изложени мотиви относно липсата на законовите предпоставки в конкретния случай да се изследва въпросът има или няма освободена длъжност, поради неотносимостта на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ към конкурса, в който е участвала Аспарухова. При процесното решение Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е съобразила цитирания съдебен акт и е постановила правилно и законосъобразно решение. След като в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г., Конституционният съд е приел, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е продължение на една легитимна конкурсна процедура, следва да бъде даден отговор на въпроса до кои конкурсни процедури е относима цитираната разпоредба. Последната е нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт, а именно въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Новата уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на закона правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е извършено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 г. Съгласно последната, започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Следователно новата ал. 6 на чл. 193 ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текстът "предходната конкурсна процедура", употребен в чл. 193, ал. 6 ЗСВ. След като жалбоподателката е участник в конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" във Върховния административен съд, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 12 от протокол № 10 от заседание, проведено на 25.02.2016 г., то за нея не е приложима нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ - нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г. Следователно от участието в конкурса за Аспарухова не са възникнали права, произтичащи от цитираната разпоредба. Аналогични изводи се съдържат в решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, обн. ДВ, бр. 10/2019 г., в сила от 1.02.2019 г. С това решение е отменена разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 9.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. В цитирания съдебен акт е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г., издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, като му придава обратно действие - дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ - 9.08.2016 г. В този смисъл тя противоречи на § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт - по законовата делегация на чл. 194г от ЗСВ. След като решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия е обнародвано в ДВ, бр. 10/2019 г., в сила от 1.02.2019 г., то въпросът за назначенията преди отмяната на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г. е уреден в чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно който подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е материалноправна и следва да бъде тълкувана в посочения в тези мотиви смисъл. Целта на законодателя не е от нея да се възползват неограничен брой правни субекти, участвали в предходни конкурси, поради което е въвел конкретно ограничение във времето. Нормата на чл. 4, ал. 2 АПК изисква административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. След като назначаването на Аспарухова е изключено от нормата чл. 193, ал. 6 ЗСВ, то правилно молбата й е оставена без уважение. Всичко изложено налага извода, че оспореното решение по т. 7. 1 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.07.2019 г., е в съответствие с материалния закон и целта му. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода по спора, осъществената защита на ответника от юрисконсулт, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 и 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,