Решение № 1439 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ители-Б ООД, чрез процесуалния си представител адв. Христов, против Решение 20965 от 23.10.2024г., постановено по дело 3496/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-661532/06.12.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК - неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на първостепенния съд, че митническите органи са определили новата митническа стойност при стриктно спазване на приложимите материалноправни разпоредби и въз основа на това правилно и законосъобразно са изчислили и определили за досъбиране публичните задължения. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт и да му се присъди адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанци. Ответникът по касационната жалба, директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Савова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сторено е възражение за прекомерност по отношение на претендирания авдокатски хонорар на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 32-661532/06.12.2023 г., с което е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение- с митническа декларация с MRN 21BG001008031994R2/05.03.2021 г., в размер на 23 677, 55 лв. на основание чл. 70, параграф 3 от М., както и нова данъчна основа в размер на 26 045, 30 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. С решението е определено вносно митническо задължение в размер на 2 367, 75 лв. и задължение за ДДС в размер на 5 209, 06 лв., съответно определи за досъбиране са следните публичните държавните вземания: мито 1 816, 68 лв. и ДДС 3 996, 70 лв. От фактическа страна е установено, че на 05.03.2021 г. жалбоподателят "ИТЕЛИ - Б" ООД е подал в МБ Свободна зона - ТД Митница Б. митническа декларация с MRN 21BG001008031994R2/05.03.2021 г. за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока, описана като "употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка A., модел Q5, шаси: WА1С2 АFP6GА095681. Като държава на изпращане/износ е посочена САЩ. Декларираната цена на стоката по митническата декларация е 3398 щатски долара и въз основа на нея е декларирана митническа стойност 5510, 71 лв. Приложена е фактура /Receipt/B. of sale, в която е вписан като продавач L. MUTUAL I. CO U., като е отбелязано че стоката е продадена чрез COPART 6089 H. 20, LOGANVILLE, GA 30052-4625, U.. Заплатените държавни вземания, изчислени въз основа на декларираната митническа стойност, са: мито - 551. 07 лв. и ДДС 1 212. 36 лв. При извършена повторна проверка на декларираното за вноса на употребявания автомобил, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, относно достоверността на декларирана стойност са предприети действия по събиране на допълнителна информация и доказателства относно потвърждение на декларираната цена. Въз основа на възникнали основателни съмнения по отношение на това дали декларираната цена на процесната стока е реално платена или подлежаща на плащане цена, митническите органи са инициирали проверка по линия на международната административна помощ на употребявани пътни превозни средства в страната на износа - САЩ. С писмо 32-392442/15.11.2022 г. от Департамент по вътрешна сигурност на САЩ / л. 87 и превод на л. 197- 206 от делото/ са предоставени документи електронна информация за износ /E. E. I. / от системата на американската Служба "Митници и гранична охрана", съдържаща данни за декларираната пред митническите органи на САЩ стойност на превозното средство при износа и държавата на местоназначение. Видно от информацията в E. E. I., изпращач е "U. INTERCARGO L., 564 I. D., CARMEL, IN 146032, US, краен получател: "ITELY-B-L., S. BG, междинен получател: FREELINE L., 1, KRASTYO SARAFOV, номер на контейнер HAMU1226867, пристанище на износ 1703 - SAVANNAH, GA, спедиторски агент - U. INTERCARGO L. 564 I. D., и пристанище на разтоварване 48702 - BOURGAS, B.. В предоставената информация се съдържат и данни за процесния автомобил марка A., модел Q5, шаси: WА1С2 АFP6GА095681, като за него е посочена продажна цена в размер на 14 600 U. С писмо 32-530774/25.08.2023 г. дружеството било е уведомено за започване на производство по издаване на акт за определяне на нова митническа стойност. Митническият орган не е приел възражението на дружеството и е издал оспорения акт, с който по отношение на последното е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация с MRN 21BG001008031994R2/05.03.2021 г., в размер на 23 677, 55 лв. на основание чл. 70, параграф 3 от М., както и нова данъчна основа в размер на 26 045, 30 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. С решението е определено вносно митническо задължение в размер на 2 367, 75 лв. и задължение за ДДС в размер на 5 209, 06 лв., съответно определи за досъбиране са следните публичните държавните вземания: мито 1 816, 68 лв. и ДДС 3 996, 70 лв. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал решващият извод за законосъобразност на процесния административен акт. Съдът е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според АССГ административният орган е агрументирал неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, т.2, б. а- г от регламента, и законосъобразно новата митническа стойност е била определена при спазване на приложимите материалноправни норми, като е прибегнато към прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от американските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила -14 600 щатски долара, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 3 398 щатски долара. Информацията, съдържаща се в писмо 32-392442/15.11.2022 г., ведно с приложените данни от Електронната износна информация за употребявани автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение на територията на Република България представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Необоснован е изводът на първостепенния съд обаче, че митническата стойност на стоката е определена законосъобразно съгласно чл. 74, § 3 от МК по резервния метод, в съответствие с изискванията на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за процесния автомобил в МД, а е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, като справка в този смисъл по делото не е представена. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. Митническият орган бланкетно е посочил, че е направена справка в МИСЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, което не е достатъчно да обоснове изключването им. Неправилно съдът е формирал извод, че митническият орган законосъобразно е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на процесните леки автомобили представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. При този изход на спора, в полза на касатора следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2680 лева, от които 1 880 лева- адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 800 лева пред настоящата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,