Решение № 15236 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2020 г.

Решение № 15236 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Визиан" ЕООД, ЕИК 131487856, подадена чрез пълномощника адвокат Коен, против решение № 2228 от 25.04.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 8042 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221218002265-091-001/04.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 435 от 14.03.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е пропуснал да разпредели доказателствената тежест в процеса като изрично и конкретно я укаже на страните. Счита, че в съответствие с разпоредбите на § 2 от ДР на ДОПК, чл. 144 от АПК и чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК е следвало да посочи изрично кои права и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване, да прояви процесуална активност и да назначи, включително служебно, съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи за установяване счетоводната обоснованост и реалност на процесните доставки. Прави възражение за нищожност на ревизионния акт поради нередовното му връчване, заедно със заповедта за възлагане на ревизията и ревизионния доклад, тъй като счита, че не е установена валидността на КЕП на връчителите им. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да обяви нищожността на ревизионния акт или алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със съответните указания. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на решението на Административен съд София - град. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 987 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Визиан" ЕООД против ревизионен акт № Р-22221218002265-091-001/04.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 435 от 14.03.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчните периоди м. 04. 2017 г., м. 05. 2017 г. и м. 06. 2017 г. на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 160 лв. и са определени лихви за забава в общ размер на 2 067, 80 лв. по фактури, издадени от "Милениум 2009" ЕООД, "Айфрий" ЕООД и "Глобал Спорт" ЕООД. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е представените и ангажирани доказателства и е приел, че спорните доставки, макар и документално оформени в счетоводството на ревизираното дружество, не пораждат права за данъчнозадълженото лице по отношение на косвения данък. Посочил е, че за да дискредитират упражненото от дружеството право да иска приспадане на данъчния кредит издателите на ревизионния акт са се позовали на следните неоспорени в съдебното производство констатации и обстоятелства: За данъчния период м. 05. 2017 г. дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 840 лв. по три фактури, издадени от "Милениум 2009" ЕООД, с предмет на доставките "окабеляване", "създаване на сайт" и "оптимизация на сайт", за които липсват каквито и да било доказателства, конкретизиращи обекта на окабеляване, материалите, използвани за това, изпълнителите на дейността, сайта, който е създаден, съответно лицето, което е създало този сайт, наименованието му (адресът) и съществувал ли е в интернет-пространството. За данъчните периоди м. 04. 2017 г. и м. 06. 2017 г. дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 600 лв. по три фактури, издадени от "Айфрий" ЕООД, с предмет на доставките "рекламно пано", "рекламна площ" и "дизайн лого, реклама", за които липсват каквито и да било доказателства, конкретизиращи какво рекламно пано е създадено и с какви ресурси (физически и интелектуални), къде е показано, за каква рекламна площ се касае и разполагало ли е "Айфрий" ЕООД с такава, за да я предостави за ползване. За данъчния период м. 05. 2017 г. дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 720 лв. по три фактури, издадени от "Глобал Спорт" ЕООД, с предмет на доставка "строителни материали", за които няма данни относно вида, количеството и стойността на строителните материали, място на съхраняването им и място на предаване, приемо-предавателни протоколи, място на влагане на материалите от страна на "Визиан" ЕООД. Констатирано е, че касовите бонове, с които дружеството-жалбоподател цели да докаже плащане по фактурите, са издадени през период, в който "Глобал Спорт" ЕООД не е имало надлежно регистрирано фискално устройство. Освен фискални касови бонове и счетоводни справки от "Визиан" ЕООД, след като изрично са били изискани, не са представени съответните договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, данни за лицата, осъществили доставките. Възприемайки гореизложените констатации решаващият съд е приел, че ревизиращите органи са изпълнили задължението си за обективно, пълно и всестранно изследване на всички относими за случая факти и обстоятелства. От своя страна дружеството-жалбоподател, чиято е тежестта в условията на насрещно доказване, не е опровергало описаните в акта установявания и изводи за липса на реални доставки от дружествата, посочени като издатели на процесните спорни фактури. С тези мотиви съдът е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда. В изпълнение на процесуалните задължения по чл. 171, ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) и чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложими в съдебното производство на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на страните за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства. Освен това е отложил разглеждането на делото в първото съдебно заседание по молба на жалбоподателя, сега касатор, и е предоставил възможност на същия да ангажира доказателства за насрещно доказване. Такива в провелото се второ съдебно заседание не са представени и ангажирани. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички писмени доказателства. Признаването на данъчен кредит е свързано с установяване по несъмнен начин на реалността, което в случая е останало недоказано от жалбоподателя предвид общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Правилно съдът е приел, че осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая от страна на ревизираното лице и неговите доставчици не са представени доказателства, които по безспорен начин да установяват реалното извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги. В ревизионното производство е установено по отношение на тримата доставчици, че не са открити управителите или упълномощени от тях лица за контакт с органите на приходната администрация при извършените им насрещни проверки и не са представени изисканите им писмени обяснения и документи, а именно договори за покупко-продажба на фактурираните доставки на стоки - рекламно пано, окабеляване и строителни материали по опис, договори за изработка на фактурираните доставки на услуги - създаване и оптимизация на сайт и дизайн лого, рекламна площ и реклама, протоколи за приемане и предаване на стоките, стокови разписки, начина на транспортиране и съхранение на стоките, за приемане на резултата от извършени услуги, техните конкретни параметри и възможност за предоставянето им, счетоводни документи и регистри относно осчетоводяването на доставките. За периода на издаване на фактурите доставчиците на ревизираното лице нямат назначени лица на трудов договор, съответстващи на характера на извършените доставки, не са подавали годишни данъчни декларации и не са публикували годишни финансови отчети за 2017 г., от които да е видна осъществявана от тях дейност, нямат въведени в експлоатация фискални устройства, от които да са издадени касовите бележки към спорните фактури. Събраните по делото доказателства не установяват тезата на касатора за реалност на доставките, тъй като наличието единствено на фактури не е достатъчно, за да се приеме реалност на стопанските операции. Фактурираните доставки от "Милениум 2009" ЕООД са с предмет създаване на сайт и дизайн лого, окабеляване по договор и оптимизация на сайт, от "Африй" ЕООД с предмет рекламно пано, дизайн лого реклама и рекламна площ за периода 1.11.2016 г. - 30.04.2017 г., а от "Глобал Спорт" ЕООД строителни материали. За доставката окабеляване не е представен договора, посочен във фактурата, и липсва информация на кой обект е извършена услугата, какви по вид, количество и стойност са вложените материали и от кого е извършено окабеляването. За доставката на строителни материали няма приложен опис за вида, тяхната единична цена и брой, приемо-предавателни протоколи за прехвърляне собствеността върху стоките, къде са съхранявани и вложени, как са транспортирани, поради което правилно е преценено, че не е удостоверен факта на доставяне и получаване на стоките от издателите по фактурите. По отношение на услугите създаване и оптимизация на сайт, дизайн лого и изработка на рекламно пано липсва информация относно естеството на услугите, наличност на необходимите материали, техника и персонал, притежаващ необходимата компетентност, за изработката им, конкретните характеристики на възложения за изработка интернет сайт и лого, начина на определяне и заплащане на цената и предаване на резултата от свършената работа. За услугата наем за рекламна площ не са представени доказателства и информация на кой обект и каква площ е отдадена под наем, за отчетени разходи за ползване, за фактическото предаване и ползване. С оглед изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените фактури, осчетоводени при ревизираното лице, придружени с фискални бонове, повечето от които издадени от нерегистрирани фискални устройства, не са достатъчни доказателства за осъществени реални доставки на стоки и услуги. Констатациите в ревизионния акт за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от ревизираното лице, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Неоснователно е направеното от касатора пред настоящата съдебна инстанция възражение за нищожност на ревизионния акт поради неустановена валидност на квалифициран електронен подпис (КЕП) на връчителите на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт. Видно от данните по делото, заповед за възлагане на ревизия № Р-22221218002265-020-001/17.04.2018 г., ревизионен доклад № Р-22221218002265-092-001/29.10.2018 г. и ревизионен акт № Р-22221218002265-091-001/04.01.2019 г. са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. За валидното им подписване от органите по приходите са представени доказателства, от които е видно, че към момента на подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение за КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. На И. Ружев, на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията, е издадено удостоверение за КЕП валидно от 28.11.2017 г. до 28.11.2018 г. и от 20.11.2018 г. до 20.11.2019 г., на Д. Кожушкова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издадено удостоверение за КЕП валидно от 4.06.2018 г. до 4.06.2019 г. и на А. Стоева на длъжност главен инспектор по приходите е издадено удостоверение за КЕП валидно от 7.11.2017 г. до 7.11.2018 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган е законосъобразен. По изложените съображения и като е достигнал до извод за недоказаност на реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, като материалноправна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва присъдят разноски за касационната инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 987 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,