Решение № 7593 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2016 г.

Решение № 7593 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р. против решение № 13 от 15.04.2016 г., постановено по административно дело № 20/2016 г. на Административен съд - Р., с което е отменена заповед № СЗ-5-П-571/26.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Р., потвърдена с решение № РД-43/29.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Р. и е разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отменената с него заповед. Ответникът по касация М. Д. Д. от гр. Р., действащ лично и чрез пълномощника си адвокат Миткова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението на първоинстанционния съд и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Р., на М. Д. Д. е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2015/2016 г. Оспорването на заповедта по административен ред е отхвърлено с решение № РД-43/29.12.2015 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Р. по съображения за липса на регистрация по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. За да уважи сезиралата го жалба срещу обсъжданата заповед първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма, но в нарушение на процесуалните правила, без предварително изясняване на фактите по случая, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Според съда незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление поради неправилност на извода на административния орган, че жалбоподателят М. Д. не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, който поставя изискването безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. От фактическа страна е безспорно установено, че М. Д. Д. е подал до директора на ДСП - Р. молба-декларация с вх. № СЗ-5-П-571/14.10.2015 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление, в която е декларирал обстоятелствата, свързани с неговото семейно и имуществено положение, както и здравословно състояние, като в графа "социална група" е отбелязал, че е безработен. Изготвен е социален доклад от 23.10.2015 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, като са изложени съображения, че молителят е без регистрация в Дирекция "Бюро по труда". В раздела от социалния доклад, озаглавен "други констатирани обстоятелства", е изложено, че молителят е трайно безработен, не може да се реализира на пазара на труда, предвид поведенческо отклонение. Посочено е, че лицето има психично заболяване, но не е освидетелствано от ТЕЛК или ЛКК. Лицето е без доходи и неговата майка му помага за прехраната. Установено е, че лицето е с прекратена регистрация в Дирекция "Бюро по труда" от месец март 2015 г. С процесната заповед № СЗ-5-П-571/26.10.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., е отказано отпускането на целева помощ за отопление с мотива, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП лицето няма регистрация в Дирекция "Бюро по труда". По делото е било представено и решение от 12.03.2015 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Р., от което е видно, че регистрацията на Д. е прекратена, считано от 12.03.2015 г., тъй като не е спазил планирания срок за посещение на ДБТ при трудов посредник на 11.03.2015 г. Съдът е направил извода, че оспореният административен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на изискванията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Изложил е, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като не е тълкувал систематично разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 7 и ал. 10 от ППЗСП и не е извършил необходимата проверка на декларираните обстоятелства. В този смисъл, преди издаване на заповедта не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а е постановен отказ. Изясняването на социалния статус на лицето, поискало помощта, е в правомощията на социалните работници при извършване на социалната анкета в дома на лицето и те са задължени да извършат преценка на всички обстоятелства от значение за отпускане на помощта. Необходимо е било да се изследва дали лицето е работило и реализирало доходи за предходния 6-месечен период. Социалната анкета и изготвения въз основа на нея доклад са установили, че за периода 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ заявителят е бил безработен и не е реализирал доходи. В социалния доклад е посочено, че оспорващият е трайно безработен, без доходи и неговата майка му помага за прехраната. Установено е, че лицето не е работило и не е реализирало доходи през процесния период, от което следва извода, че действително М. Д. е бил без работа и не е получавал доход, независимо от липсата на регистрация в Дирекция "Бюро по труда". В рамките на проведената социална анкета по чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП по смисъла на това понятие, даден в определението по § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, административният орган, чрез съответния социален работник, разполага с обективна възможност и е длъжен да установи и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за социалното подпомагане - както за отпускане на помощта, така и за отказ да бъде отпусната. Това задължение на административния орган не е изпълнено, което е довело до постановяване на отказа при неизяснена фактическа обстановка и съответно до неправилно прилагане на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед е направен при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обоснован от събраните по делото доказателства. Регистрацията на оспорващия като безработно лице е прекратена не поради започване на работа, а поради неявяване на лицето пред трудовия посредник. Липсата на такава регистрация не е абсолютно основание за отказ да се отпусне помощта, доколкото в чл. 10, ал. 10 от ППЗСП е предвидено, че случаите, когато безработен чл. на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7. Както правилно е приел, първоинстанционния съд, в конкретната хипотеза такава преценка от двама социални работници не е била извършена, както изисква цитираната разпоредба. Не е било изследвано твърдението на жалбоподателя, че е бил безработен и след прекратяване на регистрацията му в ДБТ. Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта, в нарушение на чл. 10, ал. 10 от ППЗСП. Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗСП е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като целта на закона е и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Според чл. 1, ал. 4 от ЗСП социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Доколкото административният акт е издаден, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване, то следва да бъде споделен извода на първоинстанционният съд, че органът е допуснал нарушение на процедурата, защото процесната заповед е издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Процедурното нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като, ако не бе допуснато, решаващият административен орган би достигнал до друг краен правен резултат. По тези съображения следва да се приеме, че като е уважил подадената до него жалба като основателна, Административен съд - Р. е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на основания, водещи до неговото касиране, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,