Решение № 7055 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. А. Волянова - Данаилова, срещу Решение 7741 от 11.12.2023 г., постановено по адм. д. 11276 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение по жалба от Р. И. П., с [ЕГН] е отменен Ревизионен акт Р-22220220004386-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от М. А. К. орган, възложил ревизията и А. Л. И. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 648 от 22.04.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на настоящата ответница по касация е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. в размер на 10372,04 лв. и лихви в размер на 3941,69 лв. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на П. сума в размер на 2251,51 лв. за сторените разноски в първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилно разпределение на доказателствената тежест и погрешна преценка на доказателствата. Релевира конкретни доводи за отричане произхода на всеки един от източниците на доход на П., които първоинстанционният съд е приел за доказани. Излага виждане, че обратно на приетото в обжалваното съдебно решение, ревизиращите органи установили наличието на основанията за прилагане на особения ред по чл.122 и сл. ДОПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения моли отмяната на решението, предмет на касационна проверка и отхвърляне на оспорването срещу РА. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и представя списък на разноските. Ответникът Р. И. П. не се явява в съдебното заседание пред настоящия съд, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22220220004386-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от М. А. К. орган, възложил ревизията и А. Л. И. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 648 от 22.04.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на П. е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. в размер на 10372,04 лв. и лихви в размер на 3941,69 лв. Установява се, че с Решение 11281 от 08.12.2022 г., постановено по адм. д. 2379 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е отменено Решение 6483 от 08.11.2021 г., постановено по адм. д. 5306 по описа на АССГ за 2021 г., с което жалбата на П. срещу спорния РА е била отхвърлена. С отменителното решение на касационната инстанция делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като са дадени указания при новото разглеждане в производството по чл. 226 АПК съдът да допусне до разпит посочени от ревизираното лице свидетели, във връзка с открито производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по оспорване на истинността на два протокола с 1631162 от 08.01.2020 г. и 1631163 от 09.01.2020 г., изготвени от приходните органи в хода на ревизията, като след събиране на показанията на тези свидетели съдът да извърши дължимата проверка по чл. 194 ГПК. При разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК съдът е спазил така дадените указания и е допуснал до разпит поисканите от П. свидетели. Установено е от съда, че в хода на ревизионното производство органите по приходите са обосновали съществуването на посочените в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК основания за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а именно наличие на данни за укрити доходи и несъответствие между получените и/или декларирани доходи и имущественото състояние на ревизираното лице. В хода на ревизията бил установен разход на П. в размер на 110000,00 лв., направен под формата на дарение за придобиване на недвижим имот апартамент в гр. София на името на нейния малолетен внук А. Т., представляван от родителите му Г. Т. (син на П.) и Е. Р. (съпруга на Т.). При преглед на движенията по банковата сметка, от която било извършено плащането на цената на недвижимия имот, приходните органи установили, че същата е открита в края на ноември на 2016 г., като за период от по-малко от две седмици по нея били направени 11 вноски, всяка между 9000,00, лв. и 9500,00 лв., всички в брой на каса на банката и извършени от следните свързани лица П. внесла общо 36600,00 лв.; Е. Р. внесла общо 27000,00 лв.; Д. Т. внесла общо 18500,00 лв.; Ц. С. внесъл общо 28000,00 лв. Констатирано е от съда, че при служебно извършено изследване на наличните данни в информационните масиви приходните органи не могли да установят източниците на посочените средства нито у ревизираната, нито у изброените по-горе нейни близки. П. декларирала в писмени обяснения, че разполагала със спестени средства от трудови доходи в брой в размер на 50000,00 лв. и получени през 2016 г. дарения от около 30000,00 лв. от нейната сестра В. М., за които дарения са представени три договора за 9800,00 лв. всеки, като всички суми са платени в брой. Приходната администрация отрекла възможността ревизираното лице да е спестило тези финансови средства, с оглед това, че била пенсионер от 1998 г., с малки доходи от пенсия и несъществени доходи от други източници, а размерът на трудовото ѝ възнаграждение през последните години от трудовия ѝ стаж бил крайно недостатъчен, за да обоснове такива спестявания. Оспорена била и възможността М. да е разполагала със суми от описания порядък, предвид че също била пенсионер и макар да извършвала търговска дейност, приходите и доходите ѝ били недостатъчни, а в информационните масиви на приходната администрация липсвали други данни, които да обосноват извод за наличието на такива средства. В допълнение било констатирано, че срещу М. имало налагани обезпечителни мерки от дружества за комунални услуги, което било индиция, че тя не притежава средства в твърдения размер. Установено е от съда, че в хода на ревизията били изследвани доходите и имущественото състояние на Д. Т., Ц. С., Г. Т. и Е. Р.. По отношение на последните двама били присъединени документи по извършени спрямо тях предходни ревизионни производства, приключили съответно с Ревизионни актове Р-22220218004507-091-001 от 21.02.2020 г. (за Т.) и Р-22220218004508-091-001 от 20.02.2020 г. (за Р.), издадени от приходни органи на ТД на НАП - София. В заключение приходните органи достигнали до обобщени изводи, че посочените четири лица не разполагали със собствени средства в размерите, които са внесени на каса по банковата сметка на П.. Установено било от съда също така, че при ревизията било изследвано и твърдяното от П. и нейния бивш съпруг Л. Т. обстоятелство, че двамата предоставили по-голямата част от сумата от 110000,00 лв. за закупуване на недвижимия имот от техния внук А. Т.. Установено било, че в писмена декларация от 26.12.2019 г. Л. Т. декларирал, че е предоставил сума в размер на 70000,00 лв. като дарение за посочената цел. В хода на насрещна проверка на Л. Т. приходните органи направили две посещения на неговия домашен адрес на 08.01.2020 г. и 09.01.2020 г., за които съставили протоколи. В тях било отразено, че лицето било в лошо здравословно състояние, но и при двете посещения отрекло пред ревизиращите да е предавало такива средства нито на П., нито на някой друг и подписало декларация в този смисъл. На база тези данни ревизиращите органи изключили да е доказано предаването на сумата от Л. Т.. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при липсата на нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му на това основание и в съответствие с изискуемата от закона форма. Намерил необосновани заключенията на приходните органи по отношение на декларираните спестявания от П. в размер на 50000,00 лв., съхранявани в брой в дома ѝ. Квалифицирал като произволни изложените от ревизиращите заключения, че няма как ревизираното лице да е спестило такива средства, предвид това, че размерът на всички получени от П. доходи от трудова дейност за период от близо пет години преди приключване на трудовия ѝ стаж (01.09.1993 г. 11.01.1998 г.) бил общо 325000,00 лв., които след извършената през 1999 г. деноминация на лева се приравнявали на 325,00 лв. Почерпил аргументи от бездействието на ревизиращите органи да изискат доказателства за размера на съхраняваните от П. средства в брой към датата на деноминацията, нито било ясно в каква валута тя е съхранявала тези спестявания, поради което съдът приел за необоснован извода за невъзможност ревизираната да е събрала такава сума. Съобразил в тази връзка твърдението, че средствата били спестявани по време на целия ѝ трудов стаж, а не само през последните пет години. Ползваният от ревизираното лице кредит, според съда, също не води до извода, че тя не разполага със спестени суми, доколкото придобиването на стока с лични средства или при разсрочено плащане е личен избор на потребителя. Във връзка със спорните по делото три дарения от В. М. (сестра на П.), АССГ е отхвърлил твърденията на приходната администрация, че дарителят не е разполагала с дарените суми. В тази насока съдът съобразил, че са представени писмени документи за даренията и изложил съображения, че направената насрещна проверка на М. не е изследвала в пълнота обясненията ѝ за произхода на средствата. Последната била декларирала, че спестяванията ѝ са от дългогодишния ѝ трудов стаж, в това число от работа в Либия, а ревизиращите изследвали единствено доходите ѝ като служител в търговско дружество за период от само няколко години. Съдът намерил произволни изводите на администрацията относно наложените обезпечителни мерки на М. от дружества за комунални услуги, с аргумент че подобни мерки могат да се дължат и на спор относно дължимостта на сумите, а не само на липса на средства. Първоинстанционният съд отхвърлил доводите на администрацията и по отношение на друг спорен източник на средства - твърдяно дарение от Л. Т., част от което е внесено от Е. Р. по сметката на П.. Обосновал заключението си с наличието на писмен документ от Л. Т. и свидетелски показания от Г. Т.. Отхвърлил констатациите в съставените от ревизиращите протоколи от посещенията в дома на Л. Т., като изложил аргументи, че последният бил на легло, в лошо здравословно състояние и можело да не си спомня, че бил предал такава сума, а и предвид състоянието му, и зависимостта му от втората му съпруга, с която живеел, било възможно да не е обективен в показанията си, дадени в нейно присъствие. Въз основа така направените фактически установявания, първоинстанционният съд приел, че по отношение на ревизираното лице не се констатира недостиг на средства в посочения от приходните органи размер от 103720,44 лв. В резултат на това обосновал правен извод, че приходната администрация не е доказала надлежно наличието на нито едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно липсвало основание за начисляване на данък на ревизираното лице и отменил РА. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за облагането по аналог. Следователно, при обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. При успешно такова доказване, в тежест на П. е да установи при условията на пълно доказване твърдените от нея факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. Настоящият съдебен състав намира, че администрацията се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на твърдените основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Основателни са изразените от приходните органи съмнения относно начина, по който средствата от 110100,00 лв. са били внесени по сметката на П. в брой, на вноски, като в някои случаи едно и също лице дори е правело няколко вноски в един ден. При направените проучвания относно доходите и имущественото състояние на ревизираната и свързаните с нея лица, са направени обосновани заключения за неизяснен произход на паричните средства, депозирани по банковата сметка на П.. За оборване на констатациите на администрацията от ревизираното лице са изложени единствено твърдения за налични спестявания и получени дарения. Те, необосновано на доказателствата, са възприети като доказани от първоинстанционния съд. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест съставът на АССГ е изразил очакване от приходните органи да оборят съществуването на декларираните спестявания и дарения (арг. от чл. 124, ал. 2 ДОПК и чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК), вместо да вмени тази тежест на ревизираното лице, което се ползва от твърдените факти. В този смисъл, основателни са оплакванията, релевирани в касационната жалба за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по отношение на декларираните спестявания на П. от 50000,00 лв., за които тя твърди, че е съхранявала в брой в дома си. В нейна тежест е да докаже твърденията си за натрупани спестявания в заявения размер, в каква валута и къде ги е съхранявала, в каквато посока не се ангажирани никакви доказателства. Обратното на това процесуално поведение, при условията на насрещно доказване, за конкретното обстоятелство администрацията е извършила калкулация от достъпните информационни източници на трудовите доходи на П. през последните близо пет години преди нейното пенсиониране (година-година) и е установила, че тези доходи са крайно недостатъчни, за да обосноват дори малка част от твърдяната от нея като спестена сума, предвид настъпилата на 05.07.1999 г. деноминация на лева по силата на Закон за деноминация на лева (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г.), която ги е приравнила на едва 325,00 лв. към относимия период на 2016 г. Икономически обоснована е логическата конструкция на касационния жалбоподател, че за да е притежавала спестявания от трудови доходи за целия си трудов стаж в размер на 50000,00 лв. в брой към 2016 г., П. следва към момента на деноминацията през 1999 г. да е имала налични суми в брой в съответен на сумата неденоминиран размер, след като към онзи момент тя вече е била пенсионер. Това не е установено и доказано по дело. Нещо повече - всички трудови доходи на ревизираната за последните близо 5 години от трудовия ѝ стаж не достигат дори един процент от такава сума, и то при условие, че целият доход е бил спестяван. Доколкото не е доказан размерът на спестяванията в брой на П. и не е доказано те да са носели каквато и да било доходност, няма как да се приеме, че тя е разполагала с натрупани в брой финансови средства в декларирания от нея размер. Настоящият съдебен състав намира за основателни и оплакванията на касационния жалбоподател срещу изводите на съда по отношение на декларираните дарения от В. М. в размер на 29700,00 лв. към П.. В тежест на последната е да докаже, че такива суми формират част от получените от нея доходи през 2016 г., след като е заявила това обстоятелство. Действително по делото са представени три частни диспозитивни документа договори за дарение, отразяващи посочените сделки и предаването на сумите. Същите обаче не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, поради което не удостоверяват категорично настъпването на отразените в тях обстоятелства. Доказателствената им стойност следва да се преценява ведно с останалите установени по делото обстоятелства, а в случая и при съобразяване липсата на доказателства, че дарителят действително е разполагал с финансовите средства, предмет на твърдяното дарение, не следва да се приемат за достатъчни с оглед установяването му. В административната преписка фигурират представени от М. писмени обяснения, в които са направени единствено твърдения за притежавани лични спестявания, формирани от приходи от притежавана аптека и от трудова дейност в Либия. В тази посока обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства. Съответно на житейската логика е и заключението на приходната администрация, че при установени обезпечителни мерки (възбрани върху недвижими имоти) в тежест на М. би следвало да се презюмира, че същата не разполага със съществени спестени финансови средства, в противен случай съдебният изпълнител щял да насочи изпълнение срещу тях чрез запори на банкови сметки, а и самата М. не би допуснала подобни принудителни мерки. Направеното от първоинстанционния съд оборващо предположение, че наличието на обезпечителни мерки срещу М. може да се е дължало на спорове между нея и дружествата за комунални услуги, е следвало да се твърди и установи - процесуално право на страната, чиято позиция подобен факт облагодетелства, е да се позовава на него и да доказва осъществяването му. Необосновани са заключенията на първоинстанционния съд и относно твърдяното дарение от Л. Т. на сумата от 70000,00 лв. за закупуване на придобития от неговия внук недвижим имот. Твърденията, че цената на имота е заплатена преобладаващо със средства на П. и Л. Т. са направени от ревизираното лице в даденото от нея заявление с вх. 59-00-754#1 от 10.08.2020 г. на ТД на НАП - София, съответно следва да бъдат надлежно доказани, както правилно отбелязва и касационният жалбоподател. В тази насока е и вписаното от Л. Т. в декларация от 26.12.2019 г., подписана от него и представена като приложение към възражение от Г. Т. от 27.12.2019 г. , депозирано срещу Ревизионен доклад Р-22220218004507-092-001 от 12.12.2019 г., издаден в рамките на проведено ревизионно производство срещу последния. В тежест на П. е било да установи извършването на дарение от Л. Т. и движението на паричните средства до нейната банкова сметка. Съгласно чл. 225, изр. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) дарението на движими имущества се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Тоест, при отсъствие на предвидената в закона форма с нотариално удостоверяване на подписите, както е в настоящия случай, действителността на договора за дарение изисква предаване на надарения на уговореното. В конкретния случай за установяване на извършването на дарението от 70000,00 лв. от Л. Т. е представена посочената декларация от 26.12.2019 г., в която обаче отсъстват данни относно датата и начина на предаване на сумите, както и относно техния получател. Същевременно, по делото липсват каквито и да било двустранни документи, от които да се удостоверява действителното предаване на сумите от Л. Т. и получаването им от Г. Т., или от което и да е друго лице. Въобще не е доказано кога, на кого и по какъв начин са предадени твърдените суми. Липсват доказателства и за удостоверяване на обстоятелствата кое лице, кога и как е предало суми на Е. Р., че да направи тя вноски от името на Л. Т. в размер на 27000,00 лв. по банковата сметка на П.. Въпросните обстоятелства не са установени и в хода на съдебното дирене, като при разпита на свидетеля Г. Т. той не е посочил каквито и да е конкретни данни в тази връзка. От друга страна, по делото фигурират официални свидетелстващи документи два протокола 1631162 от 08.01.2020 г. и 1631163 от 09.01.2020 г. за посещения в дома на Л. Т., които удостоверяват твърдения в обратен смисъл, а именно че той е отрекъл два пъти в присъствието на длъжностни лица да е предавал такива суми на П. или на друго лице и е подписал декларация в тази връзка. Посочените официални свидетелстващи документи са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, но настоящият състав намира, че оспорващият не успял да докаже неистинността им, каквато тежест носи съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК. Напротив - от показанията на четиримата разпитани свидетели (служители на НАП), присъствали при посещенията в дома на Т., се потвърждават отразените обстоятелства в изготвените от тях протоколи. В обобщение на горното - изцяло необосновано е заключението на първоинстанционния съд, че предаването на твърдяното дарение от Т. е доказано в хода на процеса, което е основано и на предположения, направени от първоинстанционния съд относно здравословното състояние на лицето без да са приобщени необходимите специални знания за целта. Необоснован е и решаващият извод на съда, че при доказани спестявания от 50000,00 лв. на П., доказано дарение от сестра ѝ в размер на 29700,00 лв. и доказано дарение от Т. в размер на 27000,00 лв. се опровергавал недостигът на средства у ревизираното лице. В тази връзка съставът на АССГ не е съобразил обстоятелството, че по собствени твърдения на П., отразени в жалбата ѝ срещу РА до директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, потвърдени и в първоинстанционната ѝ жалба, същата е участвала в разхода за придобиване на апартамента със сумата от 36600,00 лв., която лично е внесла по банковата си сметка. Дарението от сестра ѝ в размер на 29700,00 лв. е декларирано във връзка с установяване на доходите и имущественото състояние на самата П. с оглед доказване на произхода на внесените от нея лични средства. Дори да беше доказан личният принос от ревизираната в размер на 36600,00 лв. и приносът от Л. Т. (чрез Е. Р.) в размер на 27000,00 лв., то констатираният недостиг на средства не се опровергава изцяло. В тази връзка, за да обоснове крайния си извод, първоинстанционният съд е следвало да приеме за неправилни констатациите на администрацията и относно другите две лица, внесли средства по банковата сметка на П., а именно Д. Т. и Ц. С., които констатации обаче съдът не е коментирал. При наличието на посочения по-горе пропуск, по правилото на чл. 227, ал. 1 АПК настоящата инстанция следва да формира изводи относно обосноваността на изводите на администрацията и относно произхода на средствата на Д. Т. и Ц. С.. С оглед установената в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумпция, доколкото приходните органи са обосновали наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, техните фактически констатации се предполагат за верни до доказване на противното. От страна на П. не са ангажирани никакви доказателства за оборване на направените констатации на администрацията във връзка с доходите и имущественото състояние на Д. Т. и Ц. С., поради което тези констатации се смятат за верни и следва да се съобразят при преценката за законосъобразност на РА. Предвид изложеното, П. не е успяла да обори констатациите на приходната администрация, поради което оспорваният от нея РА се явява законосъобразен. По изложените по-горе съображения, решението на АССГ е неправилно и следва да се отмени. Вместо него, след отмяната му следва да се постанови друго, с което жалбата срещу спорния РА да бъде отхвърлена. Предвид изводите на настоящия съд по същество на спора, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на П. разноски в размер на сумата от 2251,51 лв. С оглед изхода на спора, неговото пререшаване по същество от касационната инстанция и направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за четири съдебни производства (две пред АССГ и две пред касационната инстанция) - за юрисконсултско възнаграждение съобразно предвидените в чл. 161, ал.1, изр. трето ДОПК размери за процесуално представителство в четирите съдебни инстанции в общ размер на 5964,10 лв. и за внесена от касационния жалбоподател държавна такса за настоящото производство в размер на 114,51 лв., съобразно приобщените по делото доказателства и представените списъци за разноските. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение