Решение № 4867 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕОС Матрикс ЕООД срещу решение 19637/11.10.2024 г., постановено по адм. д.3064/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и противоречащо на материалноправните и процесуалноправните разпоредби - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна З. С. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 19637/11.10.2024 г., постановено по адм. д.3064/2024 г. по описа на АССГ по жалба на З. С. М. е отменен мълчалив отказ на администратора и обработващия лични данни ЕОС Матрикс ЕООД да предостави копие от обработваните лични данни, поискани с молба от 02.02.2024 г ., изпратена е преписката на ЕОС Матрикс ЕООД за ново произнасяне по подадената от З. С. М. молба от 02.02.2024 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, определен е срок за произнасяне и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил си задължението, което има според чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че З. М. в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискала от ЕОС Матрикс ЕООД предоставяне на информация относно обработваните нейни лични данни, произтичащи от претендираните от дружеството вземания към нея като са индивидуализирани и документи, за които има данни, че ги съдържат. След изтичане на срока по чл. 12, § 3 от ОРЗД и след подаване на жалбата, по която АССГ се е произнесъл, от ЕОС Матрикс ЕООД е изготвено писмо-отговор с приложени копия от лични данни, извлечения от отделни страници на документи, копия от отделни страници , представени в таблична форма, в която е посочен източника на личните данни и тяхното описание (например: договор, страница, ред/имена, ЕГН, адрес и др., включително дата на договор за кредит, размер на дълга, лихва и др.п.). Законосъобразно, в съответствие с приложимите правни норми АССГ е приел, че ЕОС Матрикс ЕООД не е изпълнил задължение по ОРЗД като не е удовлетворил в срок отправено до него като администратор на лични данни искане, с което субект на данните е упражнил своето право да получи потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, включително и да му бъдат предоставени копие от личните данни, които са в процес на обработване. Настоящият съдебен състав се присъединява към установената съдебна практика на Върховния административен съд (решение 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. 1825/2023 г., решение 1159/11.02.2025 г., постановено по адм.д. 9474/2024 г. и др.), формирана по сходни случаи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към мотивите на първата инстанция. Оплакванията, изложени в касационната жалба са идентични с доводите на ЕОС Матрикс ЕООД, поддържани и пред АССГ, и не обуславят основателни касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Твърденията на касационния жалбоподател, че е изпълнил задълженията си да предостави копие от личните данни на З. М. не кореспондира с установеното от фактическа страна от първата инстанция, че липсва какъвто и да е отговор в предвидения в ОРЗД максимален срок без да има данни да е удължаван. За пълнота на изложението е възможно да бъде посочено в подкрепа на изводите на АССГ и решение от 26 октомври 2023 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-307/22, FT, ECLI:EU:C:2023:811, според което: Член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от адв. Б. Лимберов при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 1000 лв., което да бъде присъдено в полза на процесуалния представител. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,