Решение № 87 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Т. М. Л. чрез адв. Иванова, против решение 18234 от 29.05.2025 г. по адм. дело 1666/2025 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на Л. срещу заповед РА-20-81 от 08.12.2017 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол , направление Архитектура и градоустройство при Столична община. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция Общински строителен контрол , направление Архитектура и градоустройство , Столична община, чрез юрк. Ненкова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При съобразяване с доводите в жалбата на Т. Л., които са за нищожност на оспорената заповед РА- 20-81/08.12.2017 г., издадена от директора на дирекция Общински строителен контрол , направление Архитектура и градоустройство , Столична община, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното, при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. В този смисъл законосъобразно е посочена заповед СОА 17-РД09-622/ 19.06.2017г. но кмета на Столична община, с която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ на директора на дирекция Общински строителен контрол при Столична община са делегирани правомощия за издаване на заповеди с такъв характер. Правилно е отбелязано, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма (актът е писмен, съдържа фактически и правни основания за издаването му) и при отсъствие на изключително съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до липса на волеизявление. Само за пълнота следва да се посочи, че всички съображения в касаторката за пороци на процедурата поради липса на жалби от собственици на съседни имоти са ирелевантни, тъй като производството по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се развива служебно. Правилно е и заключението на решаващия съд, че посочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон, дори да се допуснати, също не са основание за нищожност на обжалваната заповед, с която на основание чл. 195, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ е разпоредено на Т. Л. да премахне застрашения от самосрутване изкоп в собствения й имот [УПИ], кв. 34 по плана на гр. София, м. [местност] . В този смисъл законосъобразно е посочено, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, заповедта е издадена на предвидено в закона правно основание. С оглед констатациите за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 159, ал. 1 ЗУТ и неговото техническо състояние, правилно е заключението, че в случая са налице предпоставките на приложимата правна норма, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Възраженията на касационната жалбоподателка, свързани със заповед РД-19-21/ 24.11.2008 г. на директора на дирекция Контрол по строителството , Столична община, са неоснователни. Както съставът на административния съд правилно отбелязва, производството по издаване на оспорената заповед се развива самостоятелно, на правно основание, което няма отношение към приключилото по рано административно производство. Доводът за изтекла давност също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 285 АПК, на която касационната жалбоподателка се позовава, се отнася за производството по изпълнение на влезли в сила административни актове и е неотносима към казуса. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява в касационното производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,