Решение № 2508 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2010 г.

Решение № 2508 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 1057/26.05.2010 г. по адм. д. № 1567/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030802814/13.03.2009 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е определено задължение по ЗДДС за периода м. 5 - 8.2008 г. в размер 5001,25 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против РА и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба дружество по ДЗЗД "Павлова и Рачева транслейшън" по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 030802814/13.03.2009 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е определено задължение по ЗДДС за периода м. 5 - 8.2008 г. в размер 5001,25 лв с лихви на основание чл. 12, ал. 1 ЗДДС за предоставени преводачески услуги. В мотивите си съдът е приел, че дружеството е регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация от 7.04.2008 г. на ТД на НАП-Варна, който е отменен с решение № 1902/15.02.2010 г. по адм. д. № 10643/2009 г. на ВАС. Съдът е приел, че отмяната на акта за регистрация има обратно действие, поради което към датата на извършване на услугите дружеството не е платец на данъка по смисъла на ЗДДС и не дължи данък върху стойността на осъществените услуги. Приел е също, че услугите са необлагаеми по чл. 12, ал. 1 ЗДДС и чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2 б. "в" ЗДДС /ДВ бр. 113/2007 г./, тъй като получателят на услугите е данъчно задължено лице в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът. Преводаческите услуги се обхващат от чл. 21, ал. 3, т. 2 б. "в" ЗДДС в същата редакция и са с място на изпълнение в мястото където се намира седалището или постоянния обект на получателя, когато услугите са извършени от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер. Изброените видове услуги са определени с образованието на лицата, които ги предоставят, а преводаческите услуги могат да се извършат само от лица владеещи чужд език на ниво над средното, достигнато след специфично образование и съдът е приел, че преводаческите услуги са други подобни на неизчерпателно изброените в б. "в" услуги. Приел е също, че дружеството като не е регистрирано по ЗДДС не дължи данък по чл. 82, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС и е отменил акта. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и законосъобразен правен извод за незаконосъобразност на определените с РА задължения по ЗДДС на ревизираното лице с едно уточнение. Неправилно съдът е приел, че щом лицето не е регистрирано по ЗДДС, то не дължи данък по чл. 82, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Регистрацията на лицата по ЗДДС не е източник на задължението за начисляване и внасяне на данъка. По чл. 3, ал. 1 ЗДДС данъчно задължени са лицата извършващи независима икономическа дейност. Задължението за начисляване и внасяне на данък възниква по силата на закона за лицето, осъществяващо независима икономическа дейност по чл. 3 ЗДДС и извършващо облагаеми доставки, а не от факта на регистрацията на лицето по ЗДДС. Отмяната на акта за регистрация по ЗДДС на лицето не би отменила задължение за начисляване и внасяне на данъка на лицето, ако е осъществило облагаема по ЗДДС доставка по аргумент от чл. 102, ал. 3 и 4 ЗДДС. Отмяната на акта за регистрация на лицето не е основание да се приеме акта за незаконосъобразен, ако ревизираното лице беше извършвало облагаеми доставки по чл. 12, ал. 1 ЗДДС в ревизирания период на стойност над 50 000 лв. Вторият извод на съда, че преводаческите услуги се обхващат от понятието "други подобни услуги" по чл. 21, ал. 3, т. 2 б. "в" ЗДДС и поради това доставките са с място на изпълнение извън страната, не се обхващат от чл. 12, ал. 1 ЗДДС, и са необлагаеми е обоснован и законосъобразен. Съдът е изложил подробни съображения, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ревизираното лице 360 лв разноски за касационната инстанция. По чл. 2 от дружествения договор от 5.01.2006 г. разноските следва да се присъдят по 180 лв на всяка от съдружничките. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,