Решение № 6146 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2021 г.

Решение № 6146 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. срещу Решение № 7106/09.12.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 11248/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Е. А. иск срещу Националната агенция за приходите (НАП) за присъждане на сума в размер на 1000, 00 лева, представляваща обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните й данни, станали достъпни вследствие така наречената "хакерска атака", при която от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща множество лични данни на български граждани, съобщение, за която е било публикувано от медиите на 15.07.2019 г., ведно с иска за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане. С отделен диспозитив Е. А. е осъдена да заплати на НАП съдебни разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът е изпълнил неправилно задължението си за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като е указал, че в тежест на ищцата е да докаже незаконосъобразното бездействие на ответника. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че доказателствената тежест е на ответника, тъй като наличието на бездействие представлява отрицателен факт. Сочи, че от страна на ищцата (сега касационен жалбоподател) не е било възможно да опише конкретни задължения на служителите на НАП, които да не са били изпълнени, тъй като в случая са налице законово регламентирани задължения на ответника за прилагането на "ефективни мерки", което понятие само по себе си предполага оперативна самостоятелност на задължения държавен орган. Поради това счита, че доказателствената тежест е на ответника, който е следвало да посочи кои са били тези подходящи и ефективни организационни и технически мерки, които е решил да приложи в случая, за да защити личните данни на ищцата и да докаже тяхното прилагане на практика и тяхната ефективност. Оспорва и извода на съда, че след като достъпът до данните и бил осъществен посредством противоправно посегателство от трети лица, НАП като "пострадало лице" не следвало да носи отговорност. Сочи, че съдът не е отчел, че отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оспорва изводите на съда, че от страна на НАП е доказана ефективността на мерките, като твърди, че съдът не притежава специални знания, за да извърши тази преценка. По делото не е приемана съдебна експертиза в тази връзка. Отделно от това, представените от ответника документи са цитирани в обжалваното решение, но не са обсъдени. Оспорва и изводите на съда относно недоказването от страна на ищцата на твърдяната вреда. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Ю.. Ответникът по касация – Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Т.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения. Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Е. А. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 15.07.2019 г. – 16.09.2019 г., в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. (алтернативно от 16.09.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните й данни, се претендират като настъпили от неправомерно бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните й, което е станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП и е довело до публично разкриване на личните й данни. За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е квалифицирал същия, като такъв с правно основание чл. 203 АПК вр. чл. 82, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД), вр. чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че искът е допустим, но неоснователен. Посочил е, че предмет на делото е искова претенция основаваща се на незаконосъобразно бездействие - нарушение на разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД и чл. 59, ал. 1, чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал. 2; чл. 67 и чл. 68 ЗЗЛД – неизпълнение на задължението за обработване на личните данни по начин, който да гарантира подходящо ниво на сигурност като се приложат подходящи технологии и организационни мерки и неизвършване на оценка на въздействието на предвидените операции по обработване на личните данни върху тяхната защита. Посочил е, че е общоизвестен факт, че на 15.07.2019 г. медиите са оповестили информация за така наречената "хакерска атака", при която от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни на множество български граждани. Изтеглянето на информацията се установявало и от писмата на НАП до Софийска градска прокуратура и до КЗЛД, с които адресатите са уведомени, че на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е публикувана информация, съдържаща се в информационните бази данни на Агенцията, която представлява защитена със закони информация - лични данни и данъчна и осигурителна информация. Съдът е приел, че е налице противоправно деяние, което може да се разглежда като престъпление или като нарушение. Извел е извод, че в случая не може да се направи извод, че това противоправното деяние, е следствие от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни произтичащи от посочените по-горе разпоредби на регламента и закона, задължения да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система и да защити физическите лица, във връзка с обработването на личните им данни. Изложил е съображения, че от доказателствата по делото не се установяват твърдените пропуски под формата на бездействие. Националната агенция за приходите е предприела в тази насока всички необходими технически и организационни мерки, за да минимизира рисковете от поддържането на електронните услуги. Рисковете не могат да бъдат на 100 % процента избегнати, а задължението се свежда до предприемане на мерки за минимизацията им. За този си извод е посочил, че по делото са приложени доказателства, подробно описани от съда, че към 15.07.2019 г. в НАП са разработени и утвърдени документи. След оповестяване и узнаване за неоторизирания достъп, на основание чл. 22 от Регламента, НАП незабавно е уведомила за случая КЗЛД с писмо. Уведомена е и Софийска градска прокуратура за наличие на данни за извършено престъпление, чрез осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и разпространение на защитена информация на граждани, обработвани от Агенцията, с искане за незабавно образуване на наказателно производство по случая. Уведомени са специализираните звена при ГД "БОП" - МВР и ДАНС. Предприети са мерки за незабавно уведомяване на обществеността чрез онлайн и други медии, както и са предприети мерки за преустановяване на нерегламентирания достъп. Поради това е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от Регламента, като е проведено предписаното в тях уведомяване. Приел е, че разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 не регламентират конкретни задължения, респ. действия на приходната агенция, свързани с опазване на личните данни, неизпълнението на които да съставлява незаконосъобразно бездействие. Задължението като дължими фактически действия на конкретния административен орган следвало да не са абстрактно, а конкретно регламентирани в Конституцията, законовите и подзаконовите нормативни актове, за да е възможно да се отграничи кога тяхното неизпълнение има за последица реализирането на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Изложил е и съображения, че органът не е допуснал нарушение на нормите на чл. 45, ал. 1, т. 6; чл. 64; чл. 66, ал. 1 и ал. 2. Приел е, че не е доказано по безспорен начин твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна не можело да се изключи възможността резултатът да е настъпил като следствие от престъпно деяние по смисъла на Наказателния кодекс, въпреки положените усилия за предотвратяването му. Приел е, че тъй като не се е доказало твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие, следва да се приеме, че не е налице и пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилите неимуществени вреди. Алтернативно е приел, че дори и да се приеме, че е доказано по безсъмнен начин незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, то не е доказана причинно-следствена връзка между него и настъпилите неимуществени вреди. В тази връзка е изложил съображения, че към исковата молба е приложена снимка на електронно съобщение със следния текст: "НАП: По заявка номер 9117 ИМА неправомерно разкрити лични данни". От приложеното доказателство не ставало ясно за кого се отнасят личните данни и в какъв обем са разкрити. Разпитаната по делото свидетел – живеещ на семейни начала с ищцата посочвал, че след като установила изтичането на личните й данни ищцата започнала да се държи странно. Семейството веднага инсталирало СОТ – 12 видеокамери, а ищцата изтеглила сметки и влогове. А. много се тормозила, защото не искала личният й живот да се огласява. Обмисляли да се махнат от България. Посочил е, че нямало данни А. да е извършила проверка кои конкретно нейни лични данни са изтекли. Това разколебавало твърденията за създадена тревожност у ищцата от изтичането на информацията. Посочил е, че от показанията на свидетеля и другите доказателства по делото не се установявало реално настъпване на конкретни неимуществени вреди. Би могло да се предположи, че евентуалните вреди за ищцата са причинени не от твърдяното бездействие на НАП, а от публичното оповестяване в интернет пространството на достъпените по неправомерен начин нейни лични данни, което представлявало действие опосредяващо настъпването на крайния резултат. Налице са опосредстващи факти, които изключват пряката причинна връзка между деянието и вредите. Приел е, че неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на свързания с него акцесорен иск за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението. Решението е частично неправилно по следните съображения: Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Макар и да не е обсъдено от съда, по делото са представени доказателства за липсата на висящо или приключило производство, иницирано от ищцата, което е условие за допустимост на иска, съгласно чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая с оглед качеството на администратора на лични данни – специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания (чл. 2, ал. 1 ЗНАП), правото да се претендира обезщетение за причинените вреди, се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК, с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. Предмет на проверка по съществото на спора е установяването дали актът, действието или бездействието на администратора, е съответно на Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно решаващият съд е определил предпоставките, които следва да са налице, за да е основателен искът за обезщетение. В светлината на чл. 82 от ОРЗД предметът на доказване изисква: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. По делото от ищеца са представени доказателства – извадка от получен SMS за неправомерно разпространени негови лични данни. Уточнени са и данните, които се твърди, че са "изтекли" за лицето – три имена, ЕГН, номер на лична карта, данни за доходите на лицето. Направено е и доказателствено искане да се задължи ответникът да представи доказателства за вида и обема на изтеклите данни, по което искане съдът не се е произнесъл. Доколкото в касационната жалба липсват наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка, това не се отразява на крайния резултат по спора. С оглед събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, следва да се приеме, че ищцата е представила доказателства за наличието на нарушено негово право – на защита на личните й данни от администратора на тези лични данни, което право е накърнено от неправомерния достъп до тези данни и разпространяването им в интернет пространството.