Решение № 8217 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16277/2010 г.

Решение № 8217 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16277/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по обща касационна жалба на Яким Михов Якимов от с. Кръвеник, община Севлиево, Габровска област и на Владимир Венелинов Николов, Найден Колев Сърдъмов, Виктор Виталиев Шеверня и Амиде Шукриева Хасанова, всичките от гр. Севлиево, срещу решение № 135 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 189/2010 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От фактическа страна в производството пред Административен съд - Габрово са установени следните релевантни обстоятелства:

1. С експертно решение № 1630 от 18.09.2008 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" - гр. Севлиево, в състав петимата касационни жалбоподатели, е определила 73 % трайно намалена работоспособност на Стефка Колева Минчева от гр. Дряново.

1. Това решение е било оспорено от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово (жалбата е с дата 8.12.2008 г., заверено от РУСО ксероксно фотокопие от нея се намира на л. 14 от делото на ГАС, но изходящият номер не се чете на това фотокопие).

1. Десет месеца след оспорването, направено от председателя на медицинската комисия - на 11.09.2009 г. - длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Габрово е издало разпореждане № 4912132277 (или № 26, прот. № 01082), с което е отпуснало на освидетелстваната Стефка Колева Минчева социална пенсия за инвалидност.

1. А само 7 дни сред това - на 18.09.2009 г. - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с експертно решение № 572 от тази дата (18.09.2009 г.) е отменила решението на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е определила на Стефка Колева Минчева 51 % трайно намалена работоспособност.

1. С разпореждане от 10.03.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Габрово е възобновило спряното административно производство по пенсионната преписка на Стефка Колева Минчева, прекратило е от датата на отпускането й социалната пенсия за инвалидност и е разпоредило неоснователно получената от нея пенсия "да се удържи от ТЕЛК - гр. Севлиево заедно със законната лихва".

1. Съставен е ревизионен акт за начет пореден № 246 в РУСО с дата 28.04.2010 г., страница 3 на който започва с очевидно невярното удостоверяване: "установеният акт за начет е за членовете на ТЕЛК - Севлиево, издала Експертно решение № 1911 от заседание № 147 от 4.09.2009 г.". Вече в анализа към ревизионния акт е посочено, че той се издава за щетите, причинени от "ЕР на ТЕЛК № 1630 от заседание 144 от 18.09.2008 г.".

1. В същия анализ е отразено и същественото обстоятелство, че "във връзка с редакцията на чл. 98, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 41 от 2009 г.) на Стефка Колева Минчева е изплатена пенсия за социална инвалидност, считано от 16.10.2008 г.".

1. С разпореждане № 246 от 14.05.2010 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - Габрово е започнало производство за събиране на сумата по ревизионния акт за начет, а с решение № 48 от 20.07.2010 г. директорът на РУСО - Габрово е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. В мотивите на решението, директорът на РУСО е изразил подробно становище по тълкуването на чл. 98, ал. 7 КСО.

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - Габрово е отхвърлил общата на жалба на петимата лекари - членове на ТЕЛК - Севлиево. След като е изложил подробни мотиви по неоснователните доводи в тази жалба, съдът е изразил становище, че "наличието на всички обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО налага извод, че именно от действията на жалбоподателите в качеството им на членове на ТЕЛК е настъпила щетата за бюджета на ДОО и законосъобразно е била ангажирана тяхната деликтна отговорност.".

II. При изложените по-горе данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита цитираното становище на Административен съд - гр. Габрово и постановеното въз основа на него решение за неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съображенията за това са следните:

1. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията на тази разпоредба към датите на които са издадени разпореждане № 246 от 14.05.2010 г. и решение № 48 от 20.07.2010 г. на директора на РУСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. С § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) т. 1 на чл. 110, ал. 1 КСО е изменена така: (контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет) "за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на новата редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с действащата до 31.07.2010 г. редакция на тази разпоредба води до извода, че след 31.07.2010 г. отменени актове на медицинската експертиза не могат да бъдат причина за щети на ДОО и в тези случаи не се съставят ревизионни актове за начет. Според § 77 от същите преходни и заключителни разпоредби § 66, т. 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", т. е. от 31.07.2010 г. Следователно към датата 18.10.2010 г., на която е проведено съдебното заседание от Габровския административен съд, е било налице ново, при това съществено, правно обстоятелство, което той е бил длъжен да вземе предвид при постановяването на своето решение (чл. 142, ал. 2 АПК).

1. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е деликтна, т. е. тя е имуществена отговорност за вреди, причинени от деликт, от едно виновно нарушение на правно задължение, което не е престъпление, не е административно нарушение и не е нарушение на поето с договор задължение. За възникването на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО обаче не е достатъчно да има правно нарушение (което в процесния случай се изразява в отменен, т. е. издаден в нарушение на нормативно установените правила, акт на медицинска експертиза). Необходимо е това правно нарушение (в случая отмененото решение на ТЕЛК) да е причинило вреди, за които нарушителят е отговорен и тези вреди да са пряка и непосредствена последица на нарушението. В процесния случай обаче щетите за ДОО, изразяващи се в неправомерно отпусната и изплащана социална пенсия за инвалидност, са възникнали от разпореждане № 4912132277 (или № 26, прот. № 01082) от 11.09.2009 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Габрово е отпуснало на Стефка Колева Минчева социална пенсия за инвалидност, въпреки че решението на ТЕЛК е било оспорено от председателя на медицинската комисия при същото РУСО (виж по-горе т. I. 2. и I. 3.).

1. Направеното от директора на РУСО - Габрово тълкуване на чл. 98, ал. 7 КСО е опит да се прикрие грешката, допусната от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. На първо място според тази разпоредба, до влизането в сила на оспорено от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето експертно решение, с което се установява процент трайно намалена работоспособност, на освидетелстваното лице се отпуска пенсия за инвалидност (а не социална пенсия за инвалидност) в размер на социалната пенсия за старост. Това са средства в минимален размер, които ДОО отпуска на освидетелстваното лице за да посрещне най-насъщните свои нужди, до окончателното решаване на въпросите трайно намалена ли е неговата работоспособност и в какъв размер (процент), отговорите на които са от съществено значение за правото на пенсия за инвалидност и за правото на социална пенсия за инвалидност. Следващата разпоредба - на чл. 98, ал. 8 КСО - е логическо продължение на правилото по ал. 7: "След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията (за инвалидност) се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто." И като се определи действителният размер на пенсията за инвалидност, със същото разпореждане се определят и дължимите плащания за минало време, като се приспада това, което вече е било отпуснато и изплатено на основание чл. 98, ал. 7 КСО. Отпускането и изплащането на социална пенсия за инвалидност при липса на влязло в сила експертно решение, което да установява 71 и повече процента трайно намалена работоспособност, е съществено нарушение на материалния закон и на установените в чл. 98, ал. 4 - 8 КСО процесуални правила. Това съществено нарушение е в процесния случай вредоносният за ДОО деликт, а не отмененото от НЕЛК експертно решение на ТЕЛК.

1. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай е налице превратно упражнена власт по чл. 110 КСО (от контролните органи и от длъжностното лице издало разпореждане № 246 от 14.05.2010 г.) и по чл. 117, ал. 3 КСО (от директора на РУСО), поради което и поради очевидната неоснователност на доводите в подадената обща жалба Габровският административен съд е бил длъжен по силата на чл. 168, ал. 1 АПК служебно да отмени порочните актове. Затова постановеното от него решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решение № 48 от 20.07.2010 г. на директора на РУСО - Габрово и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО (сравни реш. № 1113 от 31.01.2008 г. по адм. д. № 10286 от 2007 г. на ВАС - VI отд.).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,