Решение № 5374 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД /ЕР Юг/ срещу решение 8032/20.12.2023 г. по адм. дело 12167/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-190 от 13.03.2020 г. на КЕВР, с което са му дадени задължителни писмени указания. Излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез юрк. Бельова, оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Брайт Лайт 33 ООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна /понастоящем касационна/ прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е установил, че Брайт лайт 33 ООД със седалище и адрес на управление село Белащица, област Пловдив е възразило срещу прекратяване на процедурата за присъединяване и отказ за издаване на становище за условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД за присъединяване на Фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ 30 kWp в УПИ IV-579, кв. 63 в с. Татарево, Община Първомай, обл. Пловдив. Във връзка с подадени две заявления с искане за проучване за присъединяване на ФЕЦ, Електроразпределение Юг ЕАД отговорило, че заявената процедура по чл. 24. т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ била прекратена, тъй като според тълкуване на дружеството била недопустима поради това, че сградата обективно подлежи на премахване. На 18.11.2019 г. Брайт лайт 33 ООД подало жалба пред Комисията за енергийно и водно регулиране, която образувала производство по чл.22 от Закона за енергетиката. Комисията за енергийно и водно регулиране поискала становище от Електроразпределение Юг ООД и събрала необходимите доказателства по преписката. Комисията се произнесла с решение Ж-190/13.03.2020 г., с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени задължителни указания в 14-дневен срок след получаване на решението Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на Брайт Лайт 33 ООД становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ за присъединяване за обект: Фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 30 kW в УПИ IV-579, кв. 63 в с. Татарево, Община Първомай, обл. Пловдив. В производството по оспорване на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране административният съд допуснал и приел съдебнотехническа експертиза, според която процесния имот е формално присъединен към ЕРМ на ЕР ЮГ ЕАД; не е допустимо това присъединяване да се извърши единствено с цел поставяне на ФЕЦ, както и че постройката е присъединена към ЕРМ на ЕР ЮГ през месец август 2019 г. Административният съд е приел, че са спазени изискванията за форма на акта, съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Приел е също, че присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към разпределителната мрежа с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, е регламентирано в чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. В чл. 26 от същия закон е предвидено, че в случаите по чл. 24 се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредба 6 и по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. За обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, съгласно ал. 3 на чл. 26 от ЗЕВИ, а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището по ал. 3 на чл. 26 от ЗЕВИ, и при издадено разрешение за строеж. Подробната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ се съдържа в Глава пета, Раздел И от Наредба 6 от Наредба 6. Административният съд посочил още, че разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от на Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи допуска електроразпределителното дружество да откаже мотивирано присъединяване на обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, но следва да предложи нов срок за договаряне, каквото в случая не било направено. В заключение е приел, че експертният извод за техническото състояние на сградата не може да промени крайния извод за правилност на решението на КЕВР. Решението е валидно и допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение ясно и точно са изложени приетите за установени фактически обстоятелства и техния анализ. Правилен е изводът, че Електроразпределение Юг ЕАД не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 91 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи. При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране напълно подробно е обсъдила реда, по който се извършва присъединяването на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, уреден в чл. 23 и сл. от Закона за енергията от възобновяеми източници(ЗЕВИ) и в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи. Административният съд законосъобразно се е позовал на задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа по чл.116 ЗЕ. Задължението за присъединяване на нови енергийни обекти произтича и от издадената на Електроразпределение Юг ЕАД лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Присъединяването на енергийния обект се извършва, ако са налице условията по чл. 116 ЗЕ и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба 6 от 24 февруари за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл.3, ал.2 от наредбата операторът може да откаже присъединяване, когато обектът не отговаря на изискванията по ал.1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето, живота на гражданите и собствеността на трети лица. Както правилно е посочено от съда, органите, които са оправомощени с издаването на разрешение за строеж, са тези, на които е нормативно възложено и в чиято компетентност е преценката дали сградата отговаря на техническите и други изисквания за изграждането на обект по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. С тази разпоредба е въведено конкретно изискване енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, като няма законово изискване операторът на мрежата да преценява състоянието на сградата. В случая е налице сграда в урбанизирана територия, съгласно законовото изискване на тази разпоредба. След като за сградата няма влязъл в сила административен акт за премахването или образувано производство за премахването, то за оператора на мрежата, при наличието на такава в урбанизирана територия, е налице законово задължение да проведе процедурата и издаде становище, съгласно условията, посочени в Наредба 6. В конкретния случай електроразпределителното дружество не е обосновало отказа си с нормативно предвидените основания, а със собствена преценка относно техническото състояние на сградата, поради което жалбата му срещу решението на Комисията за енергийно и водно регулиране по чл.22 ЗЕ законосъобразно е била отхвърлена. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд