Решение № 8785 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2012 г.

Решение № 8785 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Петър Иванов Гунчев, съдебен адрес гр. София, бул. "Витоша" № 2, Софийски градски съд, кабинет № 23, срещу решения по т. 9.1, 9.3, 9.5, 9.6, 9.9, 9.10, 9.12, 9.13, 9.14, 9.15, 9.17, 9.19 и 9.64 по протокол № 5 от 2.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет.

С оспорените решения Висшият съдебен съвет, на основание чл. 160 Закона за съдебната власт, повишил Виолета Боянова Магдалинчева-Клингова, Иво Лъчезаров Дачев, Анжелина Данчова Христова-Борисова, Петър Теодоров Стоицев, Иво Юриев Хинов, Елизабет Лопес Петрова, Красимир Атанасов Машев, Зорница Венциславова Хайдукова, Николай Марков Марков, Джулиана Иванова Петкова, Евгени Димитров Георгиев и Пепа Стоянова Маринова-Тонева в длъжност "съдия в Софийски градски съд" и не провел гласуване за Гунчев за длъжността "съдия в Софийски градски съд", поради попълване на местата.

Жалбоподателят счита оспорените решения за незаконосъобразни. Твърди, че същите са индивидуални административни актове, които засягат правата му, поради което за него е налице правен интерес от обжалването им. Решенията са взети в резултат на проведен конкурс за повишаване в длъжност и преместване за десет щатни бройки в Софийски градски съд, който конкурс твърди, че е изначално незаконосъобразен. При обявени десет щатни бройки Висшият съдебен съвет взел решение за преместване на дванадесет участници в конкурса. Използваният от конкурсната комисия критерий - оценка от държавните изпити не отговаря на разписаното в закона - чл. 192, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ). Сочи, че този критерий е въведен с Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредба № 2), издадена на основание чл. 194в ЗСВ, обявен за противоконституционен с решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд. Счита, че от датата на влизане в сила на конституционното решение - 29.11.2011 г., конкурсите не могат да се провеждат по ред, определен с наредба, още по-малко с вътрешни актове, каквито са приетите с решение по протокол № 29 от 28.11.2011 г. и допълнени с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет правила. Счита също, че конституционното решение налага законосъобразността на проведения конкурс да се преценява само с оглед на залегналите в Закона за съдебната власт правила. Поради това и с оглед на чл. 192, ал. 1 ЗСВ счита, че резултатът от държавните изпити не следва да бъде критерий за оценяване при конкурс за преместване и повишаване в длъжност. Жалбоподателят твърди, че начина на провеждане на събеседването е незаконосъобразен, тъй като не води до обективно и реално оценяване, с което не се осъществяват целите на закона. Висшият съдебен съвет не разпределил свободните щатни бройки по отделения, което довело до абсолютна неяснота на критериите, по които се оценяват отделните кандидати, тяхната представа за това с кого и въз основа на какви показатели ще бъдат сравнявани отделните колеги, работещи в различни отделения. Липсата на обективни критерии за оценяване счита, че се обективира и в състава на конкурсните комисии - в тях влизат съдии с различна професионална насоченост. Броят на наказателните и граждански съдии в комисиите бил различен и това предпоставяло различния начин на провеждане на събеседването и оценяване на кандидатите. Счита, с оглед гарантиране на равното третиране на кандидатите, че Висшият съдебен съвет следвало да уеднакви критериите и своевременно да ги сведе до знанието на кандидатите. Сочи, че липсата на критерии довело до неравностойно третиране на кандидатите за едно и също място от различните комисии.

Жалбоподателят моли съда да отмени оспорените решения като незаконосъобразни - постановени на основата на незаконосъобразен критерий и на събеседване, проведено въз основа на неясни и непочиващи на каквито и да било обективни и равностойни правила. Жалбоподателят се представлява от адв. Стефан Хаджиколев, Адвокатска колегия, гр. Перник.

Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Конкурсът за повишаване в длъжност и преместване е обявен и проведен по предвидения в закона ред и при спазване на неговите изисквания. Твърди, че Наредба № 2 била издадена от Висшия съдебен съвет на основата на законова делегация и до обявяването на чл. 194а ЗСВ за противоконституционен била валиден подзаконов нормативен акт. Приетите впоследствие правила се вписват в допустимата от конституционното решение рамка и не променят изискванията и условията, валидни до приемането им за провеждане на конкурса, както и са в рамките на материалната компетентност на Висшия съдебен съвет. Счита, че противоконституционността на Наредба № 2 не опорочава по какъвто и да било начин провеждането на конкурса. Счита доводите за оценяването на кандидатите от комисиите за неотносими към предмета на спора, тъй като съдебният контрол за проведения конкурс е контрол за спазване на предписания ред и условия за провеждане на конкурса, а оценъчната дейност на конкурсната комисия е извън обхвата на този контрол. Твърди, че класирането на кандидатите е извършено в съответствие с обективните изисквания на закона - чл. 192, ал. 1 ЗСВ. Правилата за провеждане на конкурса и критериите за оценяване са своевременно обявени. Фактът, че са класирани дванадесет, не десет кандидати е резултат на постигнатата от тях еднаква обща оценка за притежаваните професионални качества - 6, 00, и общ успех от държавните изпити - 5, 00. Счита, че оспорените решения са взети от компетентен орган, при съблюдаване на пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, при спазване на административнопроизводствените правила и при съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Моли съда да остави в сила оспорените решения. Ответникът се представлява от юрисконсулт Деница Захариева.

Заинтересованата страна Зорница Хайдукова счита жалбата за неоснователна. Твърди, че решение т. 9.13 по протокол № 5 от 2.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет е законосъобразно. При постановяването му Висшият съдебен съвет спазил установената процедура и материалноправни разпоредби на закона. Счита, че правилата, приети от Висшия съдебен съвет, като общ административен акт са обвързващи за органа и за участниците в конкурса, което било в съответствие с конституционното решение. Моли съда да отхвърли жалбата на Гунчев срещу решение по т. 9.13.

Заинтересованата страна Красимир Машев, счита жалбата за неоснователна. Конкурсът бил проведен законосъобразно като оценяването на кандидатите било извършено в съответствие с процесуалните и материални изисквания на Закона за съдебната власт. Съставът на конкурсните комисии бил в съответствие с чл. 189, ал. 4 ЗСВ, а оценяването било извършено по законосъобразен начин в съответствие с чл. 192, ал. 1 ЗСВ. Окончателните резултати законосъобразно представлявали съвкупни оценки от представянето пред конкурсната комисия и установените резултати от проведените до момента периодични атестирания. Сочи, че прилагането на субсидиарния критерий - оценки от държавни изпити, въведен с правилата, и неговото изключване, не променя класирането, тъй като назначените кандидати са с най-високата оценка и е следвало да бъдат повишени. Счита, че всички участници в конкурса са били равнопоставени с оглед на прозрачността и еднаквите оценъчни критерии при класирането им, като техните интереси не са били нарушени. Твърди, че ако жалбоподателят е считал, че процесните правила противоречат на закона е можел да ги оспори преди явяването му на конкурса, нещо, което той не сторил.

Заинтересованата страна Джулиана Петкова счита жалбата за неоснователна. Конкурсът бил проведен законосъобразно, като оценяването на кандидатите било извършено съобразно процесуалните и материални изисквания, уредени в Закона за съдебната власт. В съответствие с чл. 198, ал. 4 ЗСВ конкурсната комисия събеседвала с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите и резултатите на всеки кандидат били определени "при съвкупна преценка между оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания". Именно при тази съвкупна преценка конкурсната комисия й поставила отлична оценка, като счита за ирелевантно обстоятелството дали се прилагат или не правилата и въведения с тях субсидиарен критерий. Счита, че условията и правилата за провеждане на конкурса са били изначално ясни и ако жалбоподателят ги е считал за противозаконни "или не е следвало да участва в конкурса, или да ги оспори преди да вземе участие".

Заинтересованата страна Евгени Георгиев счита жалбата за неоснователна. Счита, че конкурсът е проведен законосъобразно като оценяването на кандидатите е извършено в съответствие с процесуалните и материални изисквания, уредени в Закона за съдебната власт. Счита за невярно твърдението, че "при определени конкурсни комисии явилите са кандидатите са били поставени в неравнопоставено положение спрямо останалите кандидати, явили се пред други конкурсни комисии". Без правно значение твърди, че е приложението на правилата относно реда за провеждане на конкурса, тъй като този критерий не би променил вече поставените най-високи оценки на кандидатите. Сочи, че жалбоподателят, ако е считал правилата за незаконосъобразни е следвало да ги оспори преди явяването на конкурса. Счита за неоснователно твърдението, че чл. 33, ал. 2 от Правилата уреждат предимство на командирован кандидат. "Предимството е за тези съдии, които кандидатстват за преместване от една длъжност на същата длъжност, но в друг, еднакъв по степен съд", което съответствало на приетото от Висшия съдебен съвет тълкуване, отразено в Протокол № 26 от 12.07.2011 г.

Заинтересованата страна Иво Хинов счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни - Петър Стоицев, Иво Дачев, Виолета Магдалинчева-Клингова, Анжелина Христова-Борисова, Елизабет Петрова, Николай Марков и Пепа Маринова-Тонева, не вземат становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Висшият съдебен съвет правилно, след като свободните щатни бройки за длъжността "съдия" в Софийски градски съд били попълнени, не гласувал повишение на жалбоподателя. Включването на успеха от държавните изпити не е нарушение на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, въпреки че не е предвиден в него, тъй като той е обективен факт, който се отнася до всички участници в конкурса. Включването на съдии от различни колегии в конкурсните комисии съответства на факта, че кандидатите също не са определили в заявленията си за коя колегия на Софийски градски съд кандидатстват. Решенията на Висшия съдебен съвет са законосъобразни, а оспорването следва да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 194б, ал. 4 във вр. с чл. 187, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащи на оспорване актове.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. С решение, на основание чл. 189, ал. 1 ЗСВ, взето по т. 3 на протокол № 22 от 23.06.2011 г., Висшият съдебен съвет обявил конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на десет щатни бройки "съдия" в Софийски градски съд. Съгласно т. 3.7 от решението конкурсът следвало да се проведе чрез събеседване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Решението било публикувано в Държавен вестник, бр. 54 от 15.07.2011 г.

1. Жалбоподателят и заинтересованите страни са съдии в Софийски районен съд. Жалбоподателят е командирован в Софийски градски съд считано от 10.09.2009 г. Към датата на конкурса още четирима кандидати били командировани от Софийски районен съд в Софийски градски съд - Виолета Магдалинчева-Клингова, Анжелина Христова-Борисова, Джулиана Петкова и Николай Марков - първите трима от 2009 г., а четвъртият от 1.04.2011 г.

1. В дадения от кадровия орган срок жалбоподателят и заинтересованите страни подали необходимите документи и били допуснати до участие в конкурса.

1. С решение по протокол № 32 от 13.10.2011 г. Висшият съдебен съвет определил броя и чрез жребий поименните състави на конкурсните комисии.

1. С решение по протокол № 33 от 20.10.2011 г. Висшият съдебен съвет приел, че "Комисиите за провеждане на събеседване с кандидатите следва да се съобразяват с обстоятелството, че конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване цели да установи достигнатите от кандидатите професионални качества и следва да се провежда чрез събеседване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Конкурсът не предполага провеждането на теоретичен изпит по предварително зададени конспекти или подготвени въпроси. Формирането на общата оценка за притежаваните професионални качества следва да се определя на базата на свободен разговор между конкурсните комисии и кандидатите по следните критерии:

1. ниво на обща правна култура;

1. професионален опит и делови качества;

1. практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право;

1. способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират;

1. отношение към действащото законодателство - виждания на кандидата за евентуални законодателни промени;

1. начин на изразяване;

1. резултати от проведените до момента периодични атестирания на кандидатите;

1. С решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., Висшият съдебен съвет приел Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Правила).

1. На 05. и 6.12.2011 г. конкурсните комисии провели събеседването. Жалбоподателят и заинтересованите страни били разпределени в три конкурсни комисии. В изготвените за проведеното събеседване мотивирани становища конкурсните комисии изложили обстоятелствата, които отчели при определяне на оценката от събеседването.

а) едната конкурсна комисия посочила, че взела "своите решения след провеждане на свободен разговор с всеки от кандидатите, целящ да установи нивото на правна култура, практическите познания в областта на материалното и процесуалното право, умението за боравене с нормативни актове, за вземане и аргументиране на решения, професионалния опит, логическото мислене, логическия изказ и прецизност при изразяване на становищата по зададените въпроси, както и резултатите от периодичните атестирания". Комисията изрично посочила, че при събеседването била съобразена материята, по която кандидатът работи, както и че при оценяването дала превес на тези, "които най-аргументирано и юридически издържано отговориха на зададените им въпроси, демонстрираха познаване на съдебната практика и умение да прилагат обвързващата ги такава" - л. 144 и 145.

б) другата комисия посочила, че събеседването било проведено по следните критерии: "въпроси, свързани с практическото приложение на закона, практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, способността на кандидатите да боравят с нормативните актове, да търсят в тях необходимата информация, с оглед аргументиране на становищата си; отношението им към действащото законодателство; виждания на кандидатите за евентуални законодателни промени в различни области на материалното и процесуалното право; ниво на обща правна култура и начин на изразяване". При задаването на въпросите комисията съобразила правната материя, по която всеки кандидат работи, а при формиране на общата оценка взела предвид и резултатите от проведените периодични атестирания - л. 194, 195.

в) третата комисия посочила, че целта на събеседването е "да провери достигнатите от кандидатите професионални качества и да установи пригодността им за изпълнение" на длъжността за която кандидатстват. Комисията дискутирала с кандидатите въпроси от съответната материя, за да установи притежаваните от тях: "обща професионална компетентност и специализирана квалификация в съответната област на правото, придобити на основата на практическия опит; способност за правилно прилагане на теоретичните правни познания съобразно закона и съдебната практика; аналитичност; умение за концентриране върху конкретно поставен въпрос; своевременна и адекватна реакция при отговора на конкретен въпрос; способност за анализ за юридически проблеми; умение за формиране и обосноваване на теза; ясен професионален език и обща езикова култура". Комисията поставила въпроси и за мотивацията на кандидата с цел "изследване на степента на лична мотивация на кандидата за издигане на професионалните стандарти, способността му за поставяне на ясни цели и идеи за професионално израстване; установяване на визията му за постигане на по-високи стандарти; оригиналност; избягване на шаблони и клишета". Комисията възприела условно разделение на констатираните професионални и делови достижения на кандидатите на четири групи: отлични професионални достижения (с цифрово изражение на оценката от 5, 50 включително до 6,00); много добри професионални достижения (4, 50 до 5, 50); добри професионални достижения (3, 50 до 4, 50) и задоволителни професионални достижения (под 3, 50) - л. 196, 197, 198.

1. Жалбоподателят и заинтересованите страни притежават атестационна оценка "много добра" от последното атестиране.

1. На събеседването жалбоподателят получил обща оценка за притежаваните професионални качества 5, 55. Всички заинтересовани страни получили обща оценка 6, 00.

1. При отчитане на общия успех от държавните изпити кандидатите били класирани както следва: Виолета Магдалинчева-Клингова - с обща оценка за притежавани професионални качества 6, 00 и общ успех от държавните изпити 6, 00; Иво Дачев (6, 00 - 6, 00); Анжелина Христова-Борисова (6, 00 - 6, 00); Петър Стоицев (6, 00 - 6, 00); Иво Хинов (6, 00 - 5, 67); Елизабет Петрова (6, 00 - 5, 67); Красимир Машев (6, 00 - 5, 33); Зорница Хайдукова (6, 00 - 5, 33); Николай Марков (6, 00 - 5, 00); Джулиана Петкова (6, 00 - 5, 00); Евгени Георгиев (6, 00 -5, 00); Пепа Маринова-Тонева (6, 00 - 5, 00); Петър Гунчев (5, 55 - 4, 67) - л. 180 - 185.

1. На свое заседание, проведено на 16.01.2012 г. комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" приела решения за притежавани от заинтересованите страни на нравствени качества за заемане на длъжността "съдия" в Софийски градски съд.

1. На свое заседание, проведено на 2.02.2012 г., при отсъствие на двама члена, Висшият съдебен съвет провел гласуване по реда на класирането като с решения по т. 9.1; 9.3; 9.5; 9.6; 9.9; 9.10; 9.12; 9.13; 9.14; 9.15; 9.17 и 9.19 повишил заинтересованите страни в длъжност "съдия" в Софийски градски съд. С решение по т. 9. 64 не провела гласуване за жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Петър Гунчев за неоснователна.

Жалбоподателят обосновава искането си за отмяна на оспорените решения поради незаконосъобразност с две твърдения - класиране на основата на незаконосъобразен критерий и неяснота на критериите за събеседване и неравнопоставеност с оглед на състава на конкурсните комисии.

По класирането на основата на незаконосъобразен критерий:

Жалбоподателят твърди, че класирането, извършено при отчитане на успеха от държавните изпити е незаконосъобразно, тъй като този критерии не фигурира в чл. 192, ал. 1 ЗСВ, а в Наредба № 2 и в Правилата, което противоречи на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд. Безспорно, съгласно чл. 133 от Конституцията условията и реда за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите се уреждат със закон. Вярно е, че конституционният законодател е визирал изрично правопораждащия и правопогасяващия правоотношението на съдията юридически факт, но цялостната логика на конституционната уредба на глава шеста "Съдебна власт" в контекста на преамбюла и на чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията не оставят съмнение, че на законодателна уредба подлежат и всички останали факти, свързани с кариерното развитие на съдията, т. е. свързани с реализирането на това правоотношение. Именно в този смисъл е и даденото от Конституционния съд тълкуване на предвидената в Закона за съдебната власт компетентност на Висшия съдебен съвет да урежда (в т. ч. и първично), чрез подзаконови нормативни актове, неуредени правоотношения. В решение № 10 от 15.11.2011 г. Конституционният съд изрично посочва, че "На законово ниво, за относително дълъг период от време, следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт". С оглед на това тълкуване на чл. 133 от Конституцията релевантни за преценката на кандидатите в конкурса за повишаване в длъжност и преместване са визираните в чл. 192, ал. 1 ЗСВ изисквания: оценка от събеседването по практически въпроси, свързани с прилагането на законите и резултатите от проведените до момента периодични атестирания. Въз основа само на тях се формира обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, по резултатите от която се извършва класиране. Основателно, с оглед на горното, е твърдението на жалбоподателя, че въведените с чл. 33, ал. 2 Наредба № 2 допълнителни критерии - по-висока заемана длъжност и при еднаква длъжност - по-висок общ успех от държавните изпити са незаконосъобразни. С оглед на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията решението на Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му като обявения за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизане на решението в сила - в случая 29.11.2011 г. Това означава, че от 29.11.2011 г. Наредба № 2 е неприложим подзаконов нормативен акт и визирания в нея допълнителен критерий за класиране е неприложим. Отчитайки отмяната на Наредба № 2, висящността на конкурса и необходимостта от правила за неговото провеждане Висшият съдебен съвет приема на 28.11.2011 г. Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Компетентността на Висшия съдебен съвет, установена и от конституционното решение, е да уреди не условията, а реда за провеждане на процедурите, свързани с кариерното развитие на съдиите. Видно обаче от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Правилата тя не урежда ред за процедура, а първично установява субсидиарен критерий за класиране на участниците в конкурса за повишаване или преместване - по-високата заемана длъжност, съответно при еднаква длъжност - по-висок общ успех от държавните изпити. Този критерий противоречи на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, поради което при класиране на участниците в конкурса същият не следва да бъде прилаган. Видно от приложения по делото протокол за класиране на кандидатите в конкурса за длъжност "съдия" класирането е извършено при отчитане на законово установения критерий - обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества и при отчитане на субсидиарния критерий по чл. 33, ал. 2 от Правилата - длъжност и общ успех от държавните изпити.

Това безспорно представлява нарушение. Въпросът е в конкретния случай - в конкурса за длъжността "съдия" в Софийски градски съд, прилагането на субсидиарния критерий довело ли е до нарушение на материалния закон и по-точно довело ли е до класиране на кандидатите в нарушение на визирания в чл. 192, ал. 1 ЗСВ критерий - обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Какво показват фактите по делото. И дванадесетте заинтересовани страни получили на събеседването оценка 6, 00. Жалбоподателят получил оценка 5, 55. И дванадесетте заинтересовани страни, както и жалбоподателят имат много добра последна атестационна оценка, а всички са на длъжност "съдия" в районен съдия. С оглед на това формираната им обща оценка за притежаваните професионални качества математически поставя заинтересованите страни в по-предна от жалбоподателя позиция. Следователно използването само и единствено на законовия критерий класира дванадесетте заинтересовани страни преди жалбоподателя и това прави твърдението му за незаконосъобразност на оспорените актове поради прилагане на незаконосъобразен критерий неоснователно. Обективно, налице е класиране, проведено в съответствие с изискванията на закона, което не е повлияно в крайния си резултат от приложението на незаконовоустановен критерий за класиране на участниците в конкурса. Би било лишено не само от правна, но и от житейска логика да се отменят оспорените индивидуални административни актове само, защото кадровият орган в конкретния случай вписал в протокола за класиране длъжността и общия успех от държавните изпити, но реално не ги използвал като критерий за класиране, тъй като прилагайки само законоустановения критерий класирането е такова, каквото го обективирал органа в издадените индивидуални административни актове за назначаване на заинтересованите страни.

По неяснота на критериите за събеседване и неравнопоставеността с оглед на състава на конкурсните комисии:

Жалбоподателят твърди, че критериите за събеседване са неясни. Вярно е, че законодателят, в чл. 192, ал. 1 ЗСВ, е определил формата на провеждане на конкурса - събеседване, и предмета на оценяване - "практически въпроси, свързани с прилагането на законите", но не е дал мярката за оценка. Тя е оставена на преценката на членовете на конкурсните комисии - съдии от апелативните и върховните съдилища, избрани чрез жребий. Висшият съдебен съвет със свое решение от 20.10.2011 г. посочил седем критерия, които конкурсните комисии при провеждане на "свободния разговор" с кандидатите следвало да отчитат при определяне на оценката. Безспорно е, че първо, тези критерии имат методически характер. Те не са задължителни за конкурсните комисии, тъй като законът нито ги определя, нито овластява кадровия орган да ги определи. Те представляват набор от критерии, които според Съвета биха осигурили, в необходимата степен на пълнота и на коректност, информация за релевантните професионални знания и умения на кандидатите. И второ, биха осигурили в значителна степен равенство при оценяването. Следва да се посочи, че няма човешка оценяваща дейност, която да е напълно безпристрастна и гарантирана от субективизъм. Преценката винаги е обусловена от знанията, ценностите, психиката на изпитващия, които никога не са абсолютно еднакви. Именно за да избегне субективизма законодателят е предвидил конкурсните комисии да се състоят от пет члена. Оценката на кандидата е средно аритметичното число от оценките на всеки чл. на комисията. Законодателят не е поставил специални изисквания към членовете на конкурсната комисия, чрез които да се отчитат техния професионален опит, знания и умения за оценка на кандидатите. Законодателят е предпочел да гарантира чрез случайния избор на членовете на комисията нейната независимост и безпристрастност презюмирайки, че щом членовете на комисията са съдии от една и съща инстанция, горна за длъжността, за която кандидатите се конкурират, те в значителна степен имат еднакво или сходно разбиране за практическите въпроси, свързани с прилагането на законите. В конкретния случай и трите изпитни комисии, в изготвените от тях мотивирани становища към протоколите за класиране, в съответствие с изискването на чл. 192, ал. 2 ЗСВ, са посочили критериите, въз основа на които са извършили оценяването. Видното от изложеното по-горе в т. 7 тези критерии от една страна, в своята същност са едни и същи, а от друга, са съответни на критериите, посочени от кадровия орган, (виж т. 5) което означава, че оценяването на всеки от кандидатите е направено на еднаква база.

Що се отнася до твърдението, че неравенството е обусловено от неразделянето на свободни щатни бройки за длъжността "съдия" в Софийски градски съд по вида на разглежданите дела следва да се посочи, че съгласно чл. 163 ЗСВ съдийските длъжности са "съдия" в съответната инстанция. Няма отделна щатна длъжност "съдия по наказателни", "съдия по граждански" или "съдия по търговски дела". Различният характер на делата, които съответният съдия разглежда не води до обособяването на различни длъжности. Безспорно е обаче, че специализацията по материя както на кандидатите, така и на членовете на конкурсната комисия дава своя отпечатък върху знанията, които кандидата и члена на комисията имат. Но и трите конкурсни комисии изрично са посочили в мотивираните си становища, че събеседването е съобразено с правната материя, по която всеки от кандидатите работи в момента, както и че оценките са формирани на база посочените в т. 7 критерии. Би могло разбира се, за големи съдилища, където разглеждането на делата е обособено структурно по материя да се обмисли възможността за обособяване на обявените длъжности по материя, тъй като безспорно не субективното желанието за кариерно развитие, а обективната потребност от съответен брой съдии, които да разглеждат точно определен вид дела е тази, която осигурява възможността за повишаване или преместване. Това обаче са възможности de lege ferenda, липсата на които в конкретния случай не е довела до неравно третиране на кандидатите. Наред с това в конкретния случай и в трите конкурсни комисии е имало и граждански, и наказателни съдии. Вярно е, че в комисията, която е провела събеседването с жалбоподателя наказателните съдии са били трима, а в другите две комисии - по двама. Но първо, жалбоподателят е наказателен съдия, а сред заинтересованите страни наказателните съдии са трима. Второ, с една от заинтересованите страни - наказателен съдия, жалбоподателят бил в една конкурсна комисия, т. е. бил в абсолютно еднакви условия по отношение на конкурсната комисия. Трето, точно както жалбоподателят е бил изпитван от комисия с трима наказателни съдии, седем от заинтересованите страни - граждански съдии, са били изпитвани от конкурсни комисии с участие на трима граждански съдии, т. е. били са поставени в еднакви условия.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неразделянето на кандидатите по материя е довело до липса на информация относно това с кого и за какво ще се конкурира. Списъкът с допуснатите участници в конкурса е бил обявен на електронната страница на Висшия съдебен съвет и всеки е имал възможност да види кандидатите. Известна е и бройката на обявените свободни длъжности. Фактът, че не са били определени предварително бройките за наказателни и за граждански съдии не е поставил жалбоподателя в състояние, което да не му позволи да разбере с кого и при какви критерии ще се състезава. Не характера на разглежданата материя, а качеството на представянето обуславя оценката на кандидата. С оглед на това жалбоподателят се състезава с всички участници в конкурса, независимо че материята, по която е проведено събеседването не е еднаква за всички. За равенството е важното е, че критериите са еднакви.

Част от твърденията на жалбоподателя сочат на неудовлетвореност от поставената от конкурсната комисия оценка, т. е. на несъгласие с преценката на представянето му на събеседването. Но тази оценка не подлежи на съдебен контрол. Тя не е административна дейност, конкурсната комисия не е административен орган, било то и помощен, законосъобразността на действията и актовете на когото съдът в настоящото производство е компетентен да провери. Това е оценъчна дейност, резултатът от която е елемент от фактическия състав на целия конкурс. Съдът проверява законосъобразността на конкурсното (административно) производство и на постановените в резултат на него индивидуални административни актове, но не проверява правилността на оценката от събеседването.

Неоснователно е и твърдението на три от заинтересованите страни, че жалбоподателят, ако е считал Правилата за незаконосъобразни е следвало да ги оспори, а не да участва в конкурса. Всеки има законно право да защити своя интерес и права в рамките на закона така, както прецени. От това, какъв начин на защита е избрала страната не могат да се правят каквито и да било изводи за основателността или неоснователността на нейните твърдения.

Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на оспорените индивидуални административни актове са неоснователни. При извършената служебна проверка на обжалваните административни актове съдът констатира, че същите са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването им не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актовете не противоречат на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт, поради което оспорването на Петър Гунчев като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд